Бина, мила, не беше нужно толкова подробно и дълго да се оправдаваш. Не че е добре да се удря дете. Всички тук знаем, че не е хубаво, но може да се случи. На децата на тази възраст им минава много бързо сръднята, както вече си разбрала. Когата са две - очевидно често трябва да се намесваш като арбитър. Опитай се да си изработиш някакъв сходен модел на реакция всеки път, когато някое от децата не иска да се подчини за нещо важно. Твърд тон, демотстрация, че си ядосана. Бях чела някъде, че при деца на тази възраст работи мното добре изиграното, престорено ядосване на родителя. В смисъл такъв, да не чакаме да излезем от кнотрол и да се разкрещим или плеснем, а още преди да е дошъл този момент, докато сме спокойни и овладяни, да започнем да говирим със сърдит и категоричен тон, че това не е позволено, че наранява някого, че е опасно. От опит знам, че децата усещат, когато сме изпуснали ситуацията от котрол /крещим, плясваме ги, а после съжляваме/ и започват нарочно да провокират подобни ситуации, за да видят какво ще стане. Минанала съм през този период с едно дете. Много е изтощително. Ако родителят може да се овладее и да "раздава правосъдие" по-спокойно и овладяно, би било супер.