Наистина има мъдрост в написаното от Ема, само, че при моите деца не действат тези "разнообразия и изненади". Вярвайте ми, и на челна стойка съм готова понякога да застана за да " е на тяхното", да са удовлетворени и доволни и усмихнати.
Ми, не става хора.
Алекс и Дани категорично не искат изненади и подаръци, не искат да се разхождаме дори вече след градина. Плачат по улиците, че искат в къщи да играят, като се приберем пък в къщи (предварително съм извадила забравени играчки, книжки за оцветяване, подредила съм им камионите и колите в стаята-изобщо направила съм нещата по начин по който знам, че им е харесвал) започват да се карат за всичко, да се бият, да лежат по земята и да крещят без изобщо да могат да чуят спокойния ми тон. И когато това продължава 40 минути при поне двама от тримата, не ми се брои до десет, не ми се говори с тях, не ми идва на ум какво друго да направя. Когато се скарам (разбирайте викам вече) или плесна някой, или когато много им се разсърдя след 5 минути все едно са други деца. коренно различни-заиграват се заедно, аз също с тях, спокойни са все едно не са ревали и крещяли до преди 7 минути.
Всяка сутрин е същата работа. Единия реве защо съм светнала лампата, другия реве (ама се дерат от рев и им се повдига чак) ако я угася, единия иска да пусна за децата докато ги обличам за градина, другия не иска, третия иска музикалния канал.
![Smile :)](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_smile.gif)
![Smile :)](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_smile.gif)
![Smile :)](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_smile.gif)
Оня ден вечерта ядоха филия хляб със краставица, защото не ми дадоха да стопля яденето и това беше най-бързото, което можех да направя за да пресека истериите. Период им е, ще мине но е факт, че се изчерпвам от към идеи и търпение на всеки поотделно да се опитам да угодя.
Затова и колкото да ми е жал като плачат още от градината, това е единствения ми шанс да остана здрава и да не полудея. И да боледуват много, в един момент (дано е скоро) ще го минем този етап.
Със сигурност и аз греша някъде и много често откривам грешките си точно като ви чета и като споделям.
![Smile :)](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_smile.gif)
И само да допълня, че скоро беше рожденният им ден, на който получиха много, ама много подаръци-страхотни, красиви, интересни. Е щом и това не задържа вниманието им и не успявам да ги увлека в игри???
Деца, деца, но пък и има някакви граници когато от наказанията няма полза. Ако сега ги оставя да "ми се качат на главата" след 2 години няма да имам никакъв шанс да ме слушат. Търся грешката и в себе си. Наистина.