Извинявам се, ако звуча поучително, но все пак ние тук обменяме мисли и си помагаме.
Аз имах големи проблеми, когато малките тръгнаха на предучилищна на 4 години - цял ден от 8.30 - 3.30 без следобедна почивка.Връщаха се раздразнителни и уморени, изпадаха в истерии, писъци, Антъни като плаче по-дълго и започва да се дави и повръща. И така 2 седмици, и няма светлина. Дори моят мъж каза да търсим помощ от специалист. И тогава, след като изходих от моето собствено състояние, си зададох въпроса:"Какво ме уморява най-много?" Най-много ме уморява еднообразието -едно и също всеки ден, става ми досадно и буквално "тъпо".
И с децата е същото.
Започнах след училище да им измислям "забавления" - тук вече варианти има много, въпросът е да не струват много пари. От рисуване до моделиране, до криене на бонбони/или каквото е там друго/ и целта е да ги намерят, правене на домашна пица, аз правя тестото, те си слагат сами продуктите и си измислят своя собствена пица. Ефектът идва от думата "изненада". което предполага нещо ново, интересно и загадъчно. Като ги взимах им казвах:"деца, у дома ви чака изненада". И те чакат милите, затаили дъх, и забравят за истерии и капризи. Разбира се, с времето на порастването, "изненадите" намаляха, и не са вече всеки ден, но сега се старая поне през ден след училище да ги водя накъде, разбира се, да не е скъпо или, ако може да е без пари. При нас във вторник и четвъртък в Библиотеката организират какви ли не забавления за децата и аз ги водя задължително. Безплатни са, аз си нося нещо за пиене и си чета, а те се се забавляват.Поне два часа.

Отделно събота и неделя са на плуване, разбира се, това се плаща, но не е скъпо. Само условието е и аз да съм във водата с тях  

Стана дълго, но просто исках да споделя моите начини за спасяване от скуката, еднообразието и от там нервите и истериите.
Работи и при депресии на възрастните...
Знам, че много от вас ходят на работа и за това сигурно е много трудно да се жонглира между децата и задълженията.Аз работя от вкъщи и това много ме улеснява.

Поздрави и целувки на всички

целувки, Емче!

и пиши по-честичко... има какво да се научи от теб

Абсолютно съм съгласна с mishanta,и на мен по някога не ми помага броенето.Аз не съм била бито дете не мисля и нашите да шамаросвам.Не мисля,че викането и биенето са начин на възпитание,не шляпам и викам по децата си  току така,за това и споделих тук, може би да помогна на гузната си съвест и в мое оправдание,че го шляпнах.Но както и да е тук сме точно да си помагаме и  ema2 не го приемам като упрек,а по точно като съвет.

Ема 

Моята мома е още много малка, за да стигам до броене, пошляпване и викане. Очертава се щура глава и съветите ви са безценни

Ники те нашите деца са на едно родени,но може би аз съм по неиздържана.

Да са живи и здрави децата пък аз другият път ще броя на глас.
И започвам да    в къщи ,че така ще изпускам парата пък и 3кг. останаха от горе.

Много е права Ема,еднообразието убива и ни прави много психически уморени.Аз вкъщи за вечеря съм сложила лимит на престоя на масата,за да има време и за други неща вечерта,сега като става рано тъмно е много подтискащо и имаме голяма нужда от разведряване.

Наистина има мъдрост в написаното от Ема, само, че при моите деца не действат тези "разнообразия и изненади". Вярвайте ми, и на челна стойка съм готова понякога да застана за да " е на тяхното", да са удовлетворени и доволни и усмихнати.
Ми, не става хора.
Алекс и Дани категорично не искат изненади и подаръци, не искат да се разхождаме дори вече след градина. Плачат по улиците, че искат в къщи да играят, като се приберем пък в къщи (предварително съм извадила забравени играчки, книжки за оцветяване, подредила съм им камионите и колите в стаята-изобщо направила съм нещата по начин по който знам, че им е харесвал) започват да се карат за всичко, да се бият, да лежат по земята и да крещят без изобщо да могат да чуят спокойния ми тон. И когато това продължава 40 минути при поне двама от тримата, не ми се брои до десет, не ми се говори с тях, не ми идва на ум какво друго да направя. Когато се скарам (разбирайте викам вече) или плесна някой, или когато много им се разсърдя след 5 минути все едно са други деца. коренно различни-заиграват се заедно, аз също с тях, спокойни са все едно не са ревали и крещяли до преди 7 минути.

Всяка сутрин е същата работа. Единия реве защо съм светнала лампата, другия реве (ама се дерат от рев и им се повдига чак) ако я угася, единия иска да пусна за децата докато ги обличам за градина, другия не иска, третия иска музикалния канал.

Оня ден вечерта ядоха филия хляб със краставица, защото не ми дадоха да стопля яденето и това беше най-бързото, което можех да направя за да пресека истериите. Период им е, ще мине но е факт, че се изчерпвам от към идеи и търпение на всеки поотделно да се опитам да угодя.

Затова и колкото да ми е жал като плачат още от градината, това е единствения ми шанс да остана здрава и да не полудея. И да боледуват много, в един момент (дано е скоро) ще го минем този етап.

Със сигурност и аз греша някъде и много често откривам грешките си точно като ви чета и като споделям.

И само да допълня, че скоро беше рожденният им ден, на който получиха много, ама много подаръци-страхотни, красиви, интересни. Е щом и това не задържа вниманието им и не успявам да ги увлека в игри???
Деца, деца, но пък и има някакви граници когато от наказанията няма полза. Ако сега ги оставя да "ми се качат на главата" след 2 години няма да имам никакъв шанс да ме слушат. Търся грешката и в себе си. Наистина.

 В тази връзка да похваля книжката, която Джам предложи скоро:
http://colibri.bg/knigi/682/najdzhel-lata-predi-decata-ti-da-te-pobyrkat-procheti-tova
Има страхотни неща в нея. От утре започва нашият план за справяне с терористите. Иначе рискуваме да разрушим всичко.

Лис, не бъркаш никъде. Децата ти са още в началния етап на адаптация към детската градина и са три. За това е тази суматоха в къщи. И освен това /ще си позволя да го кажа/ липсва ви ежедневеното присъствие и на друг възрастен освен теб у дома, което би донесло съвсем естествено това разнообразие, за което говорят другите преди мен. Продължавай да се стараеш, както не си преставала да правиш до сега и желания резултат ще бъде постигнат, макар да става бавно и да не е лесно. Ние сме с теб, макар и виртуално!

Лис, не бъркаш никъде. Децата ти са още в началния етап на адаптация към детската градина и са три. За това е тази суматоха в къщи. И освен това /ще си позволя да го кажа/ липсва ви ежедневеното присъствие и на друг възрастен освен теб у дома, което би донесло съвсем естествено това разнообразие, за което говорят другите преди мен. Продължавай да се стараеш, както не си преставала да правиш до сега и желания резултат ще бъде постигнат, макар да става бавно и да не е лесно. Ние сме с теб, макар и виртуално!

White, поръчах си книгата:)
Благодаря:)

Деца, деца, но пък и има някакви граници когато от наказанията няма полза. Ако сега ги оставя да "ми се качат на главата" след 2 години няма да имам никакъв шанс да ме слушат. Търся грешката и в себе си. Наистина.

Има един стар лаф: "Бий дупе, за да не биеш дупище"  Лис, те са трима, малки са още, там има и борба на характери - кой ще надделее. И у нас има:"Искам аз да стана първи", "Искам аз да легна първи" и т.н. За момента много действа като им кажа, че съм им ядосана/обидена/сърдита и спирам да им говоря. След 5мин се извиняват и са други деца. Но на година и малко това нямаше ефект, тогава си стояха наказани на една табуретка (бяха си я избрали сами)  После и в другата стая сме се наказвали и с лице към стената. През времето много начини за контрол работят в една или друга възраст, при едни или други деца. Номера е ние да уцелим подходящия навреме и децата да разберат най-вече за какво са наказани, кое не е правилното и съответно да не се повтаря.
Аз не вярвам пък, че има майка, която не е пуснала поне едно шамарче за разтривка 

Признавам без бой - като по-малък съм го плесвала /по дупе, по ръчичка/, не силно разбира се и в никакъв случай не системно. Сега е на пет години и не бих си позволила, съвсем раличен е начина на комуникация вече помежду ни,той има вече усещане са себе си като личност, която иска да бъде разбирана, уважавана. Ако сега го плесна, ударът ще бъде не само по тялото, но и върху психиката, върху самочувствието му. Дай боже да не ми дава поводи, да не ми изправя косите с някакво опасно за него или за другиго поведение - може би само тогава бих допуснала да го плесна.
Спомням си, майка ми ме удари през ръцете, след като аз във втори клас и показах някакъв скок и набиране на парапета на открита тераса на апартамента - втори етаж. Жената просто явно е изтръпнала от ужас като ме е видяла и реакцията и е била провокирана от този шок. Помня с подробности и 2-3 ситациации общо, в които баща ми е удрял шамар на мене и на сестра ми. Не мисля, че са били определящи във възпитанието и отношенията ни с него. Просто се е случило. Не виждам драма.

Лисе, дечицата са още малки. Ще дойде и това време.
Емка, много си права. И аз го ползвам туй чудо и действа. Истериите намаляват.

Аз говорих с директорката в петък за плуването и начина на общуване на персонала и с моето дете. Около 30 минути и трих сол на главата и на жената и беше изключително неудобно. Обясних на детето, че персонала на детската градина няма право да крещи, да я дърпа за блузата и да и натиска главата във водата за да се научи да плува под вода. Това е категорично недопустимо и затова е уведомена директорката. Народа, позволил си подобно отношение си го е отнесъл и тя спокойно може да продължи да плува.
Ако се повтори, да ми каже.
Вчера на плуване беше изпратена друга сестра, която също е строга, но мила и знае къде се намира, т.е. има представа, че работи с деца... Та детето е спокойно и щастливо. Направила си е всички упражнения отлично, дори това под водата, без някой да и тика главата надолу. Госпожата вчера ми обясни, че тя не обича много да дивее и да се лигави с другите, ами си сяда някъде и си пише и рисува. Вчера и е написала буквата д ръкописно и тя беше изписала цяла страница с Д. Вечерта, докато аз написах едни отчети, тя си взе тефтерчето и написа по ред ръкописно с всяка буква от азбуката. Сега съм и дала за домашно да мисли, какво ще прави в първи клас, след като чете и пише печатно, вече пише и всички букви ръкописно... Зае се сериозно да мисли какво ще прави в първи клас  . Много съм уморена, много. И то не ме изморява толкова работата, ами тези ежедневни глупости, сътворени от уж интелигентен народ. Ама може ли такива изцепки с малки деца. То не я влачиха по коридорите да и чупят ината, то не я шамариха поради същото, то чудо не беше. А тя се инати когато я тъпчат и не се чувтсва добре. И на директорката и обясних, че това ми ти чудо в моето дете няма да го изкореня. Това значи да позволя на хора като персонала и да я мачкат и тя да страда. Тая няма да я бъде. Сега след като стана скандала и смениха крещането с нормално отношение, защо ли тя не се инати?
Ама аз ли трябва да го обяснявам това на хора с педагогическо образование.

И аз веднъж погледнах вестника и деня ми замря. 3 годишно детенце пребито от собствения си баща. Много ревяло и той не издържал и го убил с юмруци. Било дадено в дом, защото нямали пари да го гледкат, но си го прибрали, защото ще получават детски. Резултатът е ясен. Имат 7 деца. Друго дете починало от недохранване, защото 6 месеца е хранено с водичка и брашанце а същевременно таткото си седял се в кръчмичката. Хора, идва ми да крещя и да крещя!

Сега е на пет години и не бих си позволила, съвсем раличен е начина на комуникация вече помежду ни,той има вече усещане са себе си като личност, която иска да бъде разбирана, уважавана. Ако сега го плесна, ударът ще бъде не само по тялото, но и върху психиката, върху самочувствието му.

Точно така. Много са раними в момента.

Лис, не бъркаш никъде. Децата ти са още в началния етап на адаптация към детската градина и са три. За това е тази суматоха в къщи. И освен това /ще си позволя да го кажа/ липсва ви ежедневеното присъствие и на друг възрастен освен теб у дома, което би донесло съвсем естествено това разнообразие, за което говорят другите преди мен.

подкрепям изводите на hope-love. и моето мнение е такова.

помня, когато Мартин беше на възрастта на нейните деца, имаше подобно поведение след вземане от градина дълго време. д-р Бърди посъветва да го оставям на спокойствие известно време, след като се приберем и да го изчакам сам да поиска нещо - да НЕ натрапвам веднага активности. Ема е прилагала друг подход, противоположен. всеки трябва да намери - след внимателен анализ и преценка, дори след проби и грешки - онзи подход, който работи най-добре при неговото дете.

три деца, ограничена семейна конфигурация, стресов период на адаптация - на съда всичко е ясно само да е жива и здрава майката...

аз да се похваля, днес бях на кратко обучение в Института за прогресивно образование и най-после се сдобих с така мечтаните учебни помагала по Jump Math.
много съм доволна, от прочетеното досега съм много впечатлена, дано да потръгне и при нас.

Чул те господ, Джам! И майката и децата да са здрави и ще видите след време как всички тук ще се гордем с тях. С "Лисичетата" имам предвид, де, то с Лиса и сега си се гордеем

Уникални сте, нали знаете:)

Олеква ми като ви чета и си взимам поука от всичко прочетено.

Е,да при Лиска е по трудно все пак са 3 не 2 като в нас и ако е сама като мен,лудницата е пълна.

само не разбирам защо тонът за едни е един,а за други друг.

Моля ви се само не се карайте коя е по-голяма майка и коя е по-натоварена, не вярвам, наистина да го искате.

Няма лесно това е истината, няма значение едно или две няма лесно.Хората са различни, възможостите са различни, от там и емоциите са различни.

Предполагам, повечето познават по-добре Лиса, от големите и словоизлияния и затова така реагират.

jam, от каква възраст е подходяща програмата на Jump Math? Предучилищна?