Да, Джам, успя, но това беше преди няколко години,
но системата сякаш не се е променила, защото гледах репортаж
може би 2-3 години след това същата картинка.
Помня тогава тя се нареди с една група родители още в полунощ
и се въртяха, едни дремкат в колата, други двама пред вратата на училището,
поредни номера на новодошлите имаше...
Винаги много ме е боляло, когато с такава мъка и доза унижение
се бориш за ясла, градина или училище....
Асоциацията ми винаги е била, часовете чакане за хляб в кризата,
а тук насъщния е духовен, но пак подчертавам, проверка само на място,
другото дори и моя разказ влиза в графата градска легенда.
Блу, води се едно от добрите, аз мога да кажа какво се случи с децата на
кръстницата ни и двете кандидатстваха след 7 ми клас,
приеха ги в добри училища. Едната е в Японското училище,
другата в Стопанската гимназия, но като цяло майка им казваше,
че повече слава му се носи на това школо, отколкото реално дава на децата.
И двете ходиха на частни уроци по български с математиката баба им е математичка и тя им помагаше.
Племенника завърши училището тук в квартала ни, там бе от първи клас.
Последната година 7ми клас ходи и на частни уроци по български и математика
и за тази година бе приет с оценките от матурите във Втора Английска Гимназия.
Стана дума и как да не си похваля "първото" ми детенце.
Толкова далечна ми се струваше тази тема, а тя чука на вратата...
Дето Лидето писа, раница/китка, пораснаха децата и това е!
