мдам, авторката пише, възпитавайте ги, хубаво, възпитаваме ги, само че никъде не казва тя как е възпитавала тези нейни примерни момичета, а само колко другите деца не са възпитани, защото майките им правели еди какво си....
така и аз знам, на теория, мноооого мога да говоря, а предполагам и повечето от вас. истината обаче не е една, не са и две, а са толкова колкото са децата ни, защото всяко едно от тях е различно.
Хубаво е човек да чете разни статии и статийки, книжки за възпитание, лесно е, но трудното е да успеем да намерим правилния подход, защото ако и в книгата да пише - като се тръшка направете това и това, за мен е безумно, няма рецепта, наистина няма и само можем да сгрешим следвайки сляпо такива съвети за възпитание.
Много е трудно да възпитаваме правилно дете, защото отнема ужасно много време и сили, трябва да се следи всяка реакция на детето, всяко негово настроение, негово преживяване на конкретна ситуация, а не да кажем простичкото НЕ не прави така.... а да намерим подхода, думите, дори правилното изражение на нашето лице, когато разговаряме с детето по всяка една тема. Трябва да изградим правилната връзка с децата, а не както миси пише по-нагоре, че е била много послушна, но не същото така е разбирала нещата, а защото я е било страх от баща й. Изобщо не мисля, че това е начина. аз искам моите деца да ме уважават, да, но и да им бъда приятел, да успеят да израснат възпитани, но и уверени хора, а не подтиснати и дисциплинирани, в онзи смисъл на думата-дресирани.
разсъждавам си петъшки, но истината е че когато чуеш от малкия човек искрени, спонтанни признания, че си най-добрата им приятелка, и колко си им липсвала през деня и чакай да ти споделя нещо... и т.н. мисля, че можем все пак тихичко да кажем, че се справяме, нищо че скачат във всяка локва по пътя
и да, важно е децата ми да са нахранени, не натъпкани, а добре хранени, това е една голяма част от възпитанието и отглеждането на здрави, весели и добри деца.
