Оооооо, със сестра ми бяхме като куче и коте, смилахме се да се бием, постоянно. Майка се побъркваше Аз съм по-голяма с 4 години и все ме караха да отстъпвам, все да има мир, много ми тежеше това, защото редовно си отнасях и наказанията, без да съм виновна Много беше ината сестра ми, ама много ви казвам, посиняваше от бяс, тръшкаше се, пищеше, докато не стане на нейната и постоянно се заяждаше с мен. Сега много се обичаме и се търсим, помагаме си. Слава Богу, живеем в един град и прекарваме време заедно, при всяка възможност. Майка се притесняваше, че ще се мразим цял живот, ама не й се оправдаха опасенията
Според мен си е просто до дете, а и периода е такъв явно. Вие да видите в пубертета какво става. Ние със сестра ми тогава най-много се биехме и карахме, големи вече бяхме, дърти магарета и пак намирахме за какво да се сдърпаме. Минава това, поне при нас мина.
Най-забавното е /макар не винаги да ми е смешно, де/, че дъщеря ми ми върти същите номерца като леля си Чудех се аз на кой се е метнала такава ината, пък се сетих сестра ми каква беше

а моля ви се, аз бях на 17 г., а брат ми на 21 г., когато се сбихме за последно. мисля на мама тогава окончателно й побеля косата, а на мен ми посиня окото за цяла седмица

като ви чета последните постове наливат масло в огъня "то по-добре да си остане сама ади" 
при нея също има много желание да стане на нейната. засега, ако е нещо, което не е опасно или откровено глупаво не се противопоставям, моята стратегия е "да си избирам за какво да се караме". но когато става въпрос за отношенията й с другите деца става малко по-сложно - аз съм на мнение, че децата трябва да се оставят да се разберат сами (стига никой да не е посинен, разбира се), но това става само с майки, които са ми наистина близки, с останалите се правим на много цивилизовани и се извиняваме за поведението на децата си. но това е културално тук, според мен и не мисля, че помага особено на децата.

пеше, мислех си за това дето като не може нещо се ядосва. мисля, че най-лесният начин е от време на време да му показваш, че и за теб някой неща са трудни, или и ти не можеш да се справиш от веднъж с нещо. естествено, без да го взимаш на "мезе" и не постоянно, но да види, че и на теб ти се случва? но ти сигурно си го пробвала това.

Стефи, имаш деца от един пол, нормално е да са по-скоро тийм, отколкото нещо друго

Май верно зависи от децата, една много близка приятелка е с две момчета, разлика 5 години...Ееее няма такъв бой, честно ви казвам. Те двамата са просто неконтролируеми Като ми дойдат на гости после само гледам какво е счупено или съсипано. Миналата седмица големия изби предните 2 зъба на малкия  та сега ходи без зъби милия  При тях всичко идва от някаква зверска ревност към майката...кой повече обича, на кой ще обърне внимание и т.н.

Всички тия братско/сестрински неща се преживяват, според мен... Аз не мога да си представя живота без сестра ми...

Ние с брат ми сме породени /той е 1г. по-голям от мен/, но майка ми ни отглеждаше като близнаци. Никакво толериране на единия за сметка на другия. Дори пердахът беше на равни порции, независимо кой е сделал белята 
И ние си имахме обичайните проблеми, пердашили сме се, карали сме се за играчки и книги, но винаги сме били обвързани от здрава обич. Мама ни научи да делим всичко по равно - ако на брат ми или на мен ни подарят шоколадче, ще си го разделим на две и ще запазим за другия, дори да не сме заедно в момента - ей, такива неща.
Мисля, че всичко зависи от майката - нашата ни възпита винаги да имаме мисъл и грижа за другия, направо фикс идея й беше.
Днес съм й много благодарна.
Всеки щастлив миг, празник, емоция споделям с него и семейството му. С моя съпруг са като братя, дори понякога ме ядосват колективно с приумица, която са забравили да съобщят на съпругите си 

Елфи, при нас беше по същия начин, нищо, че не сме породени - учеха ни на същите неща. 5 години ни е разликата. Но много се обичаме и аз душата си давам за брат ми. Сега ни е малко по-трудно, като сме разделени, но няма как. Много се биехме, мен ме наказваха винаги заради него, защото трябваше да го пазя, но не е имало проблем за това. Майка винаги разказва, как като е бил бебе, оставила ни сами, за да иде за храната и като се върнала, видяла, че съм топлила вода, за да го почистя, защото се бил наакал.  Иска ми се и моите да се научат да са близки, ама не знам дали ще успея

Признавам си без бой, че като дете бях голяма драка със сестра ми..  . По-голяма е с 4 години. Все и се бутах и пречех когато чете книга примерно.. много ме е гледала и се е грижила за мен, помагаше ми и с ученето. Беше много търпелива да ми обяснава трудни задачи и ме защитаваше пред другите деца. И нас ни възпитаваха да мислим една за друга и да делим общото.
Сега ми е мъчно, че живеем в различни държави, но поне има скайп. Гледаме по празници да сме винаги заедно. Децата ни се се обичат и плачат една за друга..

Винаги съм насърчавал ( когато ме питат, разбира се) хората да имат повече от едно дете.
Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.
Винаги се радвам на истории, когато има топли и дружески отношения в многодетни семейства.

..
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.

Аз съм израсла като едно дете, нямам тъжни спомени от детството, напротив! Времето прекарано сама ми е дало много- развито въображение, хобита, открих книгите. Разбирала съм се добре с всички, винаги е имало компания/група деца към които да се причисля, не съм била саможива. Не мисля и че съм егоист (качество, което приписват на децата без братя/сестри).

Васи, повечето единствени деца са егоисти, без да се усещат като възрастни и не го правят от злоба или нарочно, а неосъзнато, просто винаги всичко е било само за тях. Виждала съм и семейство с три деца и лоши отношения, където единия(големия) е егоист и все се опитва да прекара другите и все е сърдит и онеправдан. Мисля, че има и други фактори за егоизма, но в големите семейства и според мен е по-весело и задружно

М-и, по повод егоизма - мъжът ми е разправял как със сестра си са се дебнели кой ще изяде първи кутията с бонбони, и са криели храна (вафли и разни подобни) един от друг. Мъжът ми яде с изумяваща скорост - навик от детството, когато е бързал да си изяде яденето преди сестра си, за да си вземе второ преди нея.

Ако на нещо са ме научили родителите ми, то е било винаги да споделям с другите деца и никога да не пазя всичко за себе си...

Но съм съгласна за дружбата и подкрепата, затова и все по-сериозно се замислям за второ дете.

Относно броя на децата в едно семейство и какви хора "стават" - на мнението на vaci съм. Аз също съм едно дете, имам си всякакви слабости както всички хора, но егоизмът категорично ми е непознато усещане. Твърде елементарно е за мен, да се каже едно дете какво е/ще бъде, какъв човек ще стане, само на база едно дете ли е, две ли са, пет ли са в семейството. Твърде много други фактори, далеч по-важни имат отношение по въпроса.

Аз също не искам да оставам с едно дете, но не от страх, че Дани ще расте егоист и самогъзник. Мислите ми са в по-далечното бъдеще. Иска ми се някой ден, когато вече е възрастен човек да си има брат/сестра, да има тази подкрепа и сигурност, някой който ще му бъде близък и ще го обича безусловно така както аз го обичам. И ако /дано/ сме "всички по реда си" - да си има някой толкова близък, колкото може да бъде само брат/сестра, когато мен вече няма да ме има. Хората, които имат братя и сестри - идеално разбират за какво говоря. Тези от нас, които сме "единични бройки" - също разбираме кое е толкова важното и значимото в броя на децата. И то е много, много "над" подялбата на шоколад и играчки в детска възраст.

П.П. Криси, много се радвам да прочета, че вече нямате проблем със спането. Все така да върви ви пожелавам

Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.

не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....

Зачетах се в тази тема защото моят син сякаш му прави удоволствие да пели нерви но при него е друго не ми е до нервите а трябва явно някакъв по особен подход при него защото като мъничък заради строгостта явно започна да заеква , но слава богу това отмина разбрах че не мога да се карам,не трябва да му повишавам тон,да съм срещу него и оттук вече съм в безисходица,търся разни методи и начини да говоря с него без да го стресирвам но все не се получава, най лошото е че той разбра всичко и буквално ми се качи на главата.
Стоя и ви чета с надеждата да видя и копирам някоя идея от вас

Цитат на: Birdie в Март 31, 2013, 21:31:06 pm

Едно дете е саката работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.

не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....

Нотова, успокой се! Виждам, че си нова тук и не познаваш още хората, които пишат редовно. Добре дошла! А горното е казано не с лоша мисъл. Разбира се, че никой не е забравил нито за миг в какъв форум се намира. Пред всеки от нас стои въпросът колко деца искаме да имаме, въпреки че това невинаги зависи от нас. Все пак радостното е, че има доста момичета тук с деца - едно, две или повече. Нали за това се борим?!

Цитат на: Birdie в Март 31, 2013, 21:31:06 pm

Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.

не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....

Човек от семейство, с едно дете. И чувстващ се "проблемен" за цял живот.
И от практиката познаващ какво значи едно дете... .

1. дали един човек е егоист или алтруист, лош или добър, весел или намръщен - не зависи изобщо от това дали е бил едно дете в семейството! животът е много по-голям от собствения ви ограничен опит и примери има всякакви!

2. д-р Birdie, изказването Ви е доста непремерено и може да нарани доста хора - особено в този форум, където доста често наличието на деца и техният брой изобщо не са въпрос на лично желание и житейски избор!

който има две и повече деца - няма да разбере какво имам предвид. и виждам, че не го разбирате. мен ме боли достатъчно сърцето всеки ден на тая тема, за да мога да толерирам и очевидно некоректни и по същество, камо ли по тон изказвания, че единствените деца носели предимно негативи, а семействата им били сакати!

Аз имам брат , които живее в друг град . И какво и от това ? Чуваме се рядко и виждаме също толкова . От как имам дете даже не я е виждал, защото не си е направил труда все още . Чувствам се по -саката така , от колкото ако нямах . Ако нямах .. ми нямам и това е . Веднъж поисках помощ в много труден момент за мен и той отказа.
Не мога да имам второ дете , но никога и не съм искала . Даже и да я направя егосит предпочитам като влезна в магазина да не се чувствам ужасно когато ми поиска нещо да й купя . С това не искам да предизвиквам спорове как се намира начин . Това е МОЕТО мнение по въпроса и никого не ангажирам .

Темата не беше ли за как да си контролираме нервите
Аз имам брат, обичам го много и дори 2000те километра не ни разделят. Обожавам децата му, той обича моите също. Говорим често, виждаме се по скайп, времето и разстоянието не са пречка за нас. Ако човек има желание, всичко е възможно. Колкото до това дали да е едно или две, или повече - всичко зависи от възпитанието на децата и от самите родители - моя баща е едно дете, ако беше следвал примера на баща си, би трябвало да е безумен егоист и стисня, обаче е израсъл невероятен човек, който ни научи да сме справедливи и да делим всичко по равно, да се уважаваме и обичаме. Майка ми има брат, който все едно го няма, но по никакъв начин не се е отразило това на усещанията или светогледа й. Примери много хора разни