На мимозата децата и на другите ще приберат играчките. 
Много са възпитани. Няма две мнения по въпроса.

Цитат на: mimi26 в Май 03, 2013, 23:58:21 pm

Вече са големи и послушни, знам че където и да отида няма да се срамувам.

Така си е! Мъжът ми е много впечатлен от Криси и Дани 
А ти да не си посмяла тук да се оплакваш, защото ще те издам 

Благодаря за мнението, но не ме издавай  Имаме си трески за дялане още, но сме се разбрали да не си показваме магариите пред хората 

Благодаря за мнението, но не ме издавай  Имаме си трески за дялане още, но сме се разбрали да не си показваме магариите пред хората 

Хихихи, аз викам ще се изчервиш, ама тя пак недоволна 

Четиво по темата
http://colibri.bg/knigi/682/ 

Много хубаво четиво,но в него пише по скоро как да контролираш техните нерви

бина Чела ли си я? Аз се чудя дали да я поръчам на някой следващия път като идва на тук

Прочетох я дори два пъти,на мен ми допадна доста  дори приложих два или даже три съвета който действат и у нас

Детето ми започна да си прибира само играчките без да роптае и да иска помощ от някой от нас чак сега, когато наближи 6 години. Не съм истерясвала на тази тема, но постоянно съм го подканяла и не съм преставала да му повтарям, че трябва да го прави, защото играчките са негови и той ги разпхръсва из цялата къща. Намеквах, че изглежда са прекалено много и това създава трудности да бъдат прибрани и подредени. Е, мисля, че постигнах успех в две направления - вече прибира и подрежда сам и малко намаля ламтежа за постоянно купуване на още и още нови играчки.
И с придобиването на много други навици съм действала по този начин - не бързам, не пришпорвам детето, но не спирам да повтарям, че трябва да се научи да прави това или онова. Стигна се до там, сам да си определя, че когато стане на 5 или на 6 години вече ще прави едно или друго нещо сам и действително си следи и спазва тези обещания. На мене този подхов ми допада и се надявам, че по този начин с цената на търпение и сдържане на нервите макар и в един пои-късен момент детето ще придобие нужните навици, при това - трайно, което за мене е по-важно.

Детето ми започна да си прибира само играчките без да роптае и да иска помощ от някой от нас чак сега, когато наближи 6 години. Не съм истерясвала на тази тема, но постоянно съм го подканяла и не съм преставала да му повтарям, че трябва да го прави, защото играчките са негови и той ги разпхръсва из цялата къща. Намеквах, че изглежда са прекалено много и това създава трудности да бъдат прибрани и подредени. Е, мисля, че постигнах успех в две направления - вече прибира и подрежда сам и малко намаля ламтежа за постоянно купуване на още и още нови играчки.
И с придобиването на много други навици съм действала по този начин - не бързам, не пришпорвам детето, но не спирам да повтарям, че трябва да се научи да прави това или онова. Стигна се до там, сам да си определя, че когато стане на 5 или на 6 години вече ще прави едно или друго нещо сам и действително си следи и спазва тези обещания. На мене този подхов ми допада и се надявам, че по този начин с цената на търпение и сдържане на нервите макар и в един пои-късен момент детето ще придобие нужните навици, при това - трайно, което за мене е по-важно.

Абсолютно подкрепям.

hope-love а какво правиш когато категорично откаже да си прибере играчките? Аз ако не извикам или изляза от стаята и кажа, че ако не прибере няма да се върна и да правим, каквото иска, изобщо не ме отразява. Смятам, че е много малък за да отказва или да казва "мама", а същевременно не мога да го сплаша с това, че ще ги изхвърля(подаря, скрия), защото той всъщност не играе с тях, а предимно ги пръска. Увещания да приберем заедно, да ми помогне или аз да му помогна не вървят, врътва се и си прави каквото иска, една вечер просто седнах в хола и казах, че докато не прибере няма да стана и той се тръшна в спалнята и заспа  наложи ми се на пръсти да ги прибирам.
Всъщност при мен контрола на нервите е необходим при мрънкане, че направо ме побърква, а нито казва дали има проблем или иска нещо. Вече започнах да си мисля, че у мен е проблема 

ми, хоуп ясно е написала какво прави - повтаря и чака, но под чака няма предвид 2 мин., а дни, седмици, месеци и пак казвам, мисля, че и в някоя от другите теми си говорихме, детето ти няма 2г., не знам как очакваш да си прибира играчките, честно, избързваш леко с някои неща

Винаги повтарям и не само на себе си "Какво очакваш от дете на няма и 2г."

Хоуп е права и аз също я подкрепям,повтаряш,повтаряш,многоооо говоря мазоли ми хвана езика вече,но това е положението.

Играчките се прибират само на игра и то не всеки път

Играчките се прибират само на игра и то не всеки път

подкрепям на 100%. това се отняся и за 2пъти по-големи от вашите мъници   

ми, хоуп ясно е написала какво прави - повтаря и чака, но под чака няма предвид 2 мин., а дни, седмици, месеци и пак казвам, мисля, че и в някоя от другите теми си говорихме, детето ти няма 2г., не знам как очакваш да си прибира играчките, честно, избързваш леко с някои неща

мдаааа, малки са на 2 години

Мънички са още на 2 годинки. Може да им се показва как се прибират и подреждат играчките, да прибирате заедно, да се създават някакви начални навици. Не мисля, че на тази възраст е време да им се поставят ултиматуми, да се караме и да налагаме каквито и да било санкции за неподреждане на играчки. Ако детето провява само желание след като му е показано и е подканено да събира - добре. Ама ако се опъва, май е по-добре да се забрави известно време за тази работа. Аз си спомням, че се бях нервирала, че отказва да се храни сам в къщи на 2 и половина ли беше на 3 години ли. Тогава някой ми подхвърли, че трябва да отстъпя крачка назад и да не го карам известно време да го прави сам. Дори да не му говоря по тази тема - че е голям, че може и пр. Така и направих и нещата скоро си дойдоха на мястото. Тъй че - това е изпитан подход. Щади психиката и на децата и на родителите според мене.

Тъй че - това е изпитан подход. Щади психиката и на децата и на родителите според мене.

И ние сме на този принцип. А за щаденето на психиката на малки и големи ми се щеше да проумея преди десетина години още  .

Ами просто това е нещо, което е правил половен година, не ми се вижда нормално през тия 6м да е бил голям и да го е правил. Иначе за чакането сте прави, но избеснявам на моменти, като вчера. Имам чувството, че просто става по-нервен на моменти и ми тропа и по цял ден прави беля след беля.

На 2 години дъщеря ми още джвакаше биберон, пръскаше играчки из целия апартамент и не се сещаше да ги прибира.. показвах и повтарях често, че играчките са нейни и трябва да ги пази и прибира ако иска да ги има дълго време. Много по-късно разбра тънката ми мисъл по отношение на 'прибирането'. Към настоящия момент в повечето време си прибира нещата, но пък и не пръска толкова, колкото преди..
Старая се да въвеждам навиците един по един и с времето/възрастта да ги увеличавам.. На пример от много ранна възраст уча и настоявам, че ръцете се мият след прибриране от разходка.. след това допълних рутината със 'събуват се обувките', 'съблича се якето и се закача' и т.н.. 
В Монтесори градината, където ходи следват подобен принцип - въвежда се рутина за научаване (примерно постилане на килимче за игра и прибирането му), след като детето свикне с нещото, се пристъпва към свикването с друго и така постепенно се увеличават 'полезните навици'.
Не всичко ми се получава от раз, но гледам да не правя драми.. Като например от поне две години приканвах към самостоятелно обличане с неголям успех, но с тръгването на градина за 2 месеца отбелязах голям прогрес.

Как да контролирам нервите си ме научиха самите деца. Просто всичко минава на игра, не се впрягаш, ако не стане от раз дишаш дълбоко и пак опитваш. При нас играчките са живи същества, на които им се спи, които се хранят преобличат къпят и си говорят с нас. Сега ми е най-трудно, защото имам първи пубер на 2,5г. и тинейджърски пубер на 14г. Средното ми дете на 4,5г. май е най-разумна от всички. Слава Богу тя е послушна и ми помага много. Тя е във възрастта, в която иска да участва във всеки процес у дома. От нея се уча най-много. Просто следвайте децата си те знаят много! И не позволявайте да изгубите детското в себе си! Просто е...с децата бъди дете. Влез в неговия свят и ще го разбираш по-лесно. Знам, че сивото ежедневие е проблем и грижите ни по обезпечаване на битовите нужди, но...! Бъдете добри, любящи и грижовни майки! Не е лесно но е супер готино! 

Не е много по темата, ама като продължение на нещата, които съм споделила по-рано за търпението и резултатите, които идват по-късно. Моят малък 6 годишен мъж, който съвсем скоро едва се научи да си подрежда играчките, онзи ден хвана прахосмукачката уж на игра /че е нова и му е интересна/ и почисти на бърза ръка хола и спалнята , включително - много старателно залягал под леглото. Баща му снимал с телефона и ми показа как е чистил от долу, че аз бях в друга стая. Трогателна гледка! Мисълта ми е, че ако решат сами да направят нещо - цена нямат. А постоянното натякване и заставяне да вършат неща, за които още не са готови, води само до по-голяма съпротива.
Не бива да възприемаме отказа на 2-3 годишно дете да свърши нещо като инат или непослушание. Неговата психика още не е така развита, че да може във всеки един момент да си наложи воля да свърши нещо, макар мама да му казва, че редно и нужно. Може детето да е уморено, да е в лошо насторение, да има други очаквания за заниманията през деня или за конкретния момент - да възприема като вид игра отказа и ответната рекация на родителя, да търси повече внимание, като педизвиква конфликт. То не може да ни обясни с думи защо именно сега отказва да подреди играчките или дрешките, но със сигурност има някаква своя причина да се държи така. Не бива да  крещим, да заплашваме и да наказваме толкова малки деца за подобен род неподчинение. Трябва да намамерим други начини да ги убедим или просто - да се откажем. Това не е родителска слабост, а  по-скоро -мъдрост, според мен.