Aз все пак да кажа, ако не е станало ясно. НЕ мисля, че само Дани се държи така, че това поведение няма връзка И с възрастта му, че е за психолог, психиатър, или медикаментозно лечение...
Казвам, че при него този вид поведение е изведено в крайност и не е на мен да ми се струва така само. Отделно, че аз самата не съм нервак, не е да ми "кипва млякото" от най-малкото, не очаквам моето 3-4 годишно да се държи като някой на 24. Казвам само, че явно "по природа" детето ми е по-склонно към досаждане (явно не само моето) и си мисля, че следва да взема някакви конретни мерки за ограничаване на тези му прояви. Хем, защото за мен самата ще е по-добре, хем защото не считам, че за него има полза да "достига нови, небивали висини" в областта и да счита, че да се държи така си е баш баш нормално и приемливо. В крайна сметка, той не живее в гората и ако аз ще го търпя такъв ща не ща - другите хора няма да го търпят. И с право.
Не става дума и да е "лигав" в смисъла, който влагаме тук обикновено. Аз ревящо дете не знам какво е в общи линии, да се тръшка и истерясва - тоже ми е непозната случка. Дори съвсем малък като беше, само с едно кротко обяснение в общия случай (по начин подходящ за съответната възраст) се решава въпросът с правене на нещо опасно, или което казвам, че не може и не трябва. Не съм повтаряла. Като се започне от прословутото отваряне на всякакви чекмеджета и шкафове (беше към годинката), веднъж го направи, намесих се, не е повтарял. Тапите ми за контакти бяха излишни - казах - не пипа. За излизане на улица, чекнене по високи места, игра с остри предмети, или опсани - веднъж казвам и това е. Не е "неразбраН', инатче и пр. Обаче неговото разбиране рязко липсва за описаните по-горе неща, които именно товарят и то много.
В абсолютно всяка дейност, която извършвам и може да участва и той го включвам, дори да му пречи и да ме бави - включвам го, поради причините посочени от Меци. Разговарям с него много и за всичко. Пеем, играем си, четем книжки и пр. дейности, които са НОРМАЛНИ с децата - на него му се случват всеки ден и то по много. Т.е. и дума не може да става, че го пренебрегвам, изолирам, че той затова така... Е, прощавайте, ама не е "игнор" желанието ми да посетя едното място без него например. Ама той и там се мъкне с мен, гледа ме в очите, по звука определя какво точно правя и е: "Пишкаш ли? Изпишка ли се? Дай да пусна водата".
И това ли да търпя безкрайно, че му било период и всички го правели? Първият път, в който посмях да вляза сама да си взема душ - тези, които са ми на фейсбук са виждали отмъщението му. Моето детенце, дето една беля не беше направило в живота си - игра боулинг с 20-ина стъклени топки от елхата и ги направи на сол из цялата стая, защото? Точно така, защото аз нямам право да се къпя на затворена врата, че и без него. Разбира се, обясни ми как те топките тръгнали да падат сами, той опитал да ги хване и не успял цъ цъ
Цели 20 бройки. Иначе и да го караш - няма да свърши нещо подобно, защото е чистник и подреденко, та чак маниакално на моменти и това си му е ген, не е аз да съм му го набивала. Моето "безправно положение" и ролята ми на "онази, която няма право на свое време, нужди и дейности насаме" - се бранят с всички сили и средства. Вкл. с такива дето по принцип на него не са му по вкуса. Ама за "каузата" - всичко прави човекът.
Алекс, за теб, а и за други потребители (които не са запознати), в полза на темата, която разискваме - споделям следните неща за личния си живот. Когато се разведох с бащата на Дани - той беше на годинка и нещо т.е. изобщо не е сгрял, че нещо се случва и какво е то. С баща му - не сме имали грозни сценки, скандали, викове, камо ли пък пред него да са се случвали. При нашата раздяла - аз се бях преместила с Дани на къщата тука за половин година, хем защото м беше неприятно вече да живея в бившето ни жилище (докато вървеше основен ремонт на личното ми), хем за да е детето на въздух, къща с двор и пр. От негова гледна точка - това беше някакво разнообразие и кеф, не е отчетено като ние сме тук понеже мама и тати имат проблем. С развод, без развод - баща му го е виждал постоянно, всеки ден, с часове е седял при нас и тогава. Комуникацията ни винаги е била нормална, ако не ти кажа, че сме разведени - няма как да ти хрумне просто. Тя там друга сапунка с нашия развод де, ама два месеца след като го направихме в съда - баща му "се завърна" така да се каже
И оттогава - сме си пак двойка, ама не е формално, с подпис в гражданското просто. Всъщност - баща му отдавна се попренесе в моя апартамент, неговият седи като музей, ама аз там няма да се върна просто. И баща му си е постоянно с нас, с него, както всеки баща в една нормална двойка. От гледна точка на Дани - неговите родители са като всички останали - прекарват много време заедно И с него, водят го заедно на почивки и други места, на гости, на заведение и пр. Та...раздялата ми с баща му, няма как да му е травма, или причина за досадното му поведение, защото той хабер си няма, че раздяла е имало изобщо. Развод какво е - също не знае, нито пък някой е седнал да му обяснява, че "виж ся ние сме разведени", понеже няма нужда. И още нещо. Поради факта, че баща му си работи за себе си - той няма нормирано работно време, поради което - прекарва с Дани доста повече време, от един друг средностатистически баща може да си позволи в общия случай. Аз си го гледах лично детето у дома, на ясла не е бил, на ДГ тръгна на 2 години и 8 месеца, ама то с толкова болести, до май тази година пак си беше в къщи предимно. Аз допреди година - не работех изобщо, сега поработвам от къщи, което него не го бърка в смисъл на "мама липсва". Не липсвам, там съм си. Баби в отглеждане и възпитание - не са се месили, щото и двете са много работни. Та борбата е обичайно да успеем все пак някой уикенд да го пробутаме на едната, или другата, че с баща му да изръшкаме някоя дискотека
И да правим секс после спокойно, щото иначе - няма чалъм. Дани не си ляга, ако аз не си легна. Ако го приспим някак си и го пренесем в друга стая....антенки ли има, датчици ли...обикновено пристига в "разгара на сесията" с маниер типичен за каубой влизащ в бар в Дивия запад. Та просто избягваме нали...да си обръщаме внимание, когато детето е в къщи. Пък то е в къщи през 99% от времето. Аз къде на майтап, къде не толкова казвам, че: "хубаво, че се разведох с баща му още преди две години, щото с това му поведение и обсебване - все щяхме до развод да стигнем". Еми то наистина е върховен лукс с Иван да имаме някакви отношения извън пряко свързаните с Дани. И ги имаме само, когато Дани е пробутан на някоя от бабите си.
Отделно, че след цял ден тормоз и пилене на нерви от негова страна, дори да заспи...ми на мен вече до НИЩО не ми е, честно. Искам САМО да ми е тих, ако може и тъмно. Ни ми се чете книга, ни ми се гледа филм, ни ми се говори с някого, ни нещо друго ми се прави "по-така". Само ми се седи да си блея в една точка и така разпускам. Смешно и изкукало звучи, знам, но това е истината. И ако аз вече съм се развела и в този смисъл - не рискувам загуба, то повечето момичета, с деца с такова поведение тук - са си надлежно омъжени и със сигурност не искат да се развеждат. Ама както и да захаросваме въпросът, да се умиляваме на децата си и да обясняваме, че то всичко е период и все ще мине... Мнават си годините в ей такива отношения между мама и тати - демек никакви. А това е нездравословно за всяка връзка, била с брак, без брак - все едно. За всяка двойка и семейство да го кажа. И затова не съветвам никой тук, да толерира такова поведение като на Дани, защото то е вредно за целостта и нормалното функциониране на семейството. Аз и затова говоря за ИМАНЕ НА МЯРКА, а не че децата трябва да имат бутонче "off" и видиш ли ти да са някак невидими. И едното е крайност и другото, аз "златната среда" все селя, ама както е видно - не я нацелвам, та хич даже
Тя
Мими26, много ясно ги е обЕснила нещата, при това не за първи път. Опитвала съм някои от нейните похвати и сега ги опитвам, ама не става при Дани. Аз ли грешно опитвам, той ли грешно ме разбира - нямам понятие. И по повод тази тема и онази за неасистираното домашно раждане, да ви кажа какво си мислех тези дни. Значи за тоя тип раждания, неваксиниране, маниакално кърмене и от вида - всички гракнахме, че това са просто "моди", при това опасни. Все още мисля така. Мисля си и друго обаче. Ей това с подлагането на децата ни (буквално), "емоционален отклик за всичко и на всяка цена", оправдаването на едно, или друго влудяващо ни поведение с "ми то е период, нормално е ще отмине" и толкова. Ми извинете, ама те "периодите им" просто нямат край. Има само влизане от един в друг период и това е. Майки на ученици в 3-и, 4-и клас обясняват всякакви идиотии с "период", баш както майката на кърмаче, което има колики и все "иска на ръце". А дали и ТОВА не е просто "мода", аналогично на цитираните по-горе моди? Защо сегашните деца имат уж съвсем естествено тези "периоди", пък ние не сме ги имали? Нещо повредени ли сме били според вас? Аз не съм удряна у дома, винаги съм се чувствала обичана и обгрижвана, ама такива чудесии като Дани - не съм правила никога. И да съм само аз - бива. Ама то всичките ми набори са били като мен. Пък сега всичките набори на Дани са като Дани. Единственото общо е, че и те и Дани биват отглеждани по сегашната "мода" за гледане на деца. Друго общо - няма. Освен общият калпав резултат де, масовата прилепчивост и задушаване на родителското тяло по всички възможни начини, това им е толкова общо, че всички викат: "нормално си е да е така, не се кахъри". А дали е нормално наистина? Питам се просто, ей така както ви го пиша, така си го мисля и нямам категоричен отговор. Но да кажем, че клоня към един от двата възможни
Вени, ами къде да спи маци? Ще залагаш ли?
Спи в СВОЯТА стая, на СВОЯТА спалня, но с мен, или баща си на нея, или по същата схема на моята спалня. Връткаме си спалните из къщи, ей така за разнообразие на обстановката само, другото си е както преди. Може да спи и на пода в банята, ако и аз легна там - не му е дерт. Мястото може да е всякакво, хич не му е важно. Важното е да има някой жив, мърдащ и дишащ строен там с него (може да е баба му, или ти дори) и да му свети как той спи. Иначе просто не спи и точка. Не, не се уморява, не, и след ДГ не се уморява, може да стои и до 3 часа, ако аз стоя. По този въпрос - вече не знам има ли нещо, дето да не опитах, а опитах и с добро и с лошо, в различни периоди - тцъ. И накрая просто вдигнах ръце, защото само причинявам още и още нерви на себе си, стрес за него, а файда - няма и няма. Чакам да започне да ходи по девойки и тогава те ще спят с него вече. Това е положението.
Наясно съм с тези раУти дето ги казваш
jam и съм съгласна. Вкл. в частта, че сме неподходяща комбинация като тип хора и характери, аз наистина ненанвиждам да бъда лазена, обсебвана и пр. И за разлика от много хора - аз обичам да бъда сама, вкл. за дълги периоди от време, много ми е кеф. Ей така както умея и да комуникирам прекрасно и да се впиша във всякаква компания. Мога и двете, ама май да си кеся сама ми е по-големият кефец.
Мерси за съвета да му родя...още себеподобни. Предлагам да ви запиша общ час с другаря Иван за психолог, че да ви намести чакрите по този въпрос.
и от него чух подобна абсурдна вметка наскоро, побърза да каже, че се шегувал де - то смятай как съм го изгледала... Тая - нЕма да стане тая просто, нИ щЪ. Извън този "фантастичен метод" - другите предложени ги ползвам с пълна сила и пара, когато имам тази възможност, ама то не моЙ денонощно да издирвам "стада деца" на произволни места и така "да си гледам моите дела". Но да, засега това е единственият момент, в който "ми слиза от врата" и то така рЕзко, та не го виждам дори, с часове. Освен да си направя целоседмична , денонощна ДГ и да го "оглеждам" в нея.