Сега да не си помислите, че моите деца са супер послушни
JBrul то това със заспиването е като при нас....но вече не се ядосвам. Като бяха бебета спяха сами във леглата си, от както махнах решетките спим четиримата на едно легло. Задължително трябва вечер да сме четиримата легнали, за да заспят, но аз пък си лягам рано и сутрин ставам преди тях и така намерих време за себе си. Или ставам като заспят /те си лягат към 9 ч/....въпрос на организация.
А за белите - до момента всички стени на височина "едно дете върху стол" са нарисувани или изкъртени по ъглите, миналата седмица напълниха пералнята със стотинки в отделението за прах, защото била касичка, преди време за секунди ги изтървах от поглед и се качиха на стол пред мивката, застанали двамата и пълнят чаши с вода и изливат по земята, ей такива едни неща ежедневно има....но разбрах че и да се ядосвам няма смисъл. Обяснявам до посиняване, пошляпвам ако е животозастрашаващо и така до следващия път....

Като цяло е добро дете до момента, в който не реши, че задължително иска нещо и ако не го получи пада на земята, прави мостове...

И при нас е така, но от скоро го оставям на пода (само гледам дали като се тръшне назад няма да се удари) и продължавам да си върша работата или си говорим с баща му все едно, че не го забелязваме или излизам от стаята, така реването трае няколко секунди, става и идва при нас все едно, че нищо не се е случило.

Относно предметите, които са така интересни - телефон, дистанционно, лаптоп. Аз имах теория, че ако му позволявам от време на време да играе с дистанционното постепенно ще загуби интерес, да ама НЕ. Дистанционното беше хвърляно, лапано и т.н. От около три/четири месеца дистанционното е абсолютно забранено и при всеки опит да го вземе му казвахме НЕ и му го взимахме. Сега то стои на масата, а Жорко дори да може да го вземе не го прави. Същото е и с телефона. Мисля, че трябва да има правила и те да се спазват стриктно. Ние имаме много малко неща, на които казваме НЕ, но го казваме всеки път, за да се затвърди и да се знае. Иначе като дойде бабата тя на всичко казва НЕ, което аз не одобрявам - НЕ гледай ТВ, НЕ скачай на дивана, НЕ лапай това, НЕ стъпвай върху камиончето, Не отваряй шкафа и т.н. Все неща, които той прави ежедневно и знае, че като ги прави аз не го спирам.

Сега да не си помислите, че моите деца са супер послушни

Е, сега да не си помислите, че моето е някакво чудовище.  Нито е трошил, нито е изписвал стените, нито е правил нещо особено опасно за него. И той си "има предимства" дето има една дума. 

Но както и Krisi88 споделя, след 10-12 часа нон стоп занимаване с него, всякакви капризи, прищевки, бутане в ръцете ми независимо какво правя, пълна невъзможност да изляза някъде без него, да свърша нещо без него, да отида до тоалетна, или да се изкъпя без него... И като стане 19-20 ч. и си знам, че дори не мога да разчитам как след час-два ще легне и ще си заспи, та поне 3-4 часа да ми остави лично време, било и по нощите и чак ми се реве от бяс и безсилие понякога.
Колкото и да го обичам и да ми е важен - не съм машина все пак, не мога постоянно да съм във върхова форма, не че не искам...не става. Вярно, че при нас се усложняват нещата съвсем, защото и с баща му се разведохме, та дори вечер, дори за час-два няма кой да поеме малко от малко грижите, което допълнително натоварва. Но все пак, ако бях създала овреме някакъв ред и режим - сега нямаше да ми идва толкова нанагорно. Реално погледнато, стигат ми и 2-3 часа в денонощие за да "презаредя" на мен лично, които в обичайна ситуация бих си осигурила докато той спи. Но когато си принуден да блееш в тавана 2-3 часа следобед, само и само да можел принца да спи и вечер да приспиваш буквално до време, в което ти самият би искал да си легнеш - става друга картинката.

Може би съм калпава майка и егоистка като цяло. Най-вероятно е така, ама какво да направя? Имам си и свои нужди, които не изчезват с вълшебна пръчка, само защото "ми е много мило детето". Завиждам на всички, които спокойно приемат безкрайните периоди на децата си, настройват си живота според тях и се чувстват добре и в хармония със себе си така. Аз това не успявам да го постигна, опитвам, навивам се, убеждавам се - цъ. Не ми се получва нещо. 

Това, което усатнових с времето от споделеното от други родители ме убеждава единствено в лафа, че "кучето скача според тоягата". Близнашките майки например - искат не искат са принудени да въведат някакъв ред и режим, защото иначе - просто няма справяне. Майките, които трябва да се върнат на работа - също успяват да въведат ред, защото няма друг начин. От това - техните деца нито са пострадали, нито са били лишени от нищо, нито се развиват по-зле от моето. Аз обаче като имах възможността да се втелясвам и да се чудя коя глупост да прочета по темата "гледане на деца", за да се самоубедя, че съвсем "по реда си" моят син ме разиграва и ме обърна на линейка - сега си бера плодовете. В крайна сметка - хорските деца дето си лягат навреме без драми с нищо не са по-различни от моето, нито пък тези родители са "по-лоши по-малко грижовни от мен" я. Просто те по стечение на обстоятелствата са направили навреме всичко онова, което аз видите ли тепърва се сещам, че е трябвало да направя, ама...изпуснах влака. 

не бой се брулче, със следващото ще знаеш вече
не се съди толкова строго, никой от нас не е знаел какво да направи точно и конкретно, така се е случило, така сме преценили на момента и сме го направили, то пък взело че се оказало правилно...
момичета, не знам как да го кажа, но се надявам да ме разберете правилно - да, майки сме, децата са най-важното нещо в живота ни, да отделяме им цялото си време, но не бива да преживяваме толкова нещата, имам предвид всички тези периоди през които те и ние минаваме. не говоря за опасните неща, говоря за ежедневието, не го мислете толкова

Жбрулче, дръж се, малко остава, скоро ще тръгне на градина и всичко ще се подреди поне малко. И ще имаш време, тогава за себе си и да се успокоиш, разведриш и заредиш с нови сили и оптимизъм в нова връзка, и ново бебе.  
Дай Боже, скоро да се радваш и на нова радост с човек, който те обича  

Моят син е на година и седем месеца. Като цяло е добро дете. Заиграва се, гледа си книжките, гледа филмчета, успявам да сготвя докато е буден и т.е. Като цяло е добро дете до момента, в който не реши, че задължително иска нещо и ако не го получи пада на земята, прави мостове, гърчи се, бърка си в гърлото да повръща и прочие... Тогава затварям очи за минута и броя до 20. Не го ли направя, мога да го смажа от бой, без да преувеличавам. Може да звучи леко глуповато, но на мен много ми помага. Пробвай!

Хубав съвет, misskapriss.  Ще се постарая да го приложа!

Стефи...то реално няма какво друго да "преживявам" в ежедневието си, понеже освен Дани и неговите нужди - нямам друго ежедневие.  Не, че няма да оцелея, просто споделям какво и що, ако все пак може някой друг да не допуска същите глупави грешки като мен.
Права си, че особено с първото дете - няма как да знаем кое, как и кога - всичко е предимно теория, която я важи за нашия случай, я не... Та лично аз на теории вяра нямам отдавна, само дето хем го разбрах по трудния начин, хем твърде късно.
На една майка да спестя излишните нерви, които все пак може да се избегнат при "навременно взимане на мерки" - берекет версин както се казва.
Ми що нямаше на мен кой "да ми нашока канчето" преди година поне...

Роуз, мерси за милите думи, но спокойно - не съм тръгнала да умирам, нито да се беся. Просто споделям личен опит, с надеждата да бъде от полза за някого. По-важната причина да споделя е, да не се чувстват "единствени и сбъркани" майките, които са на моя хал, защото аз дълго време се чувствах точно така. Признавам си. Чета тук, чета на други места...брЯ то една идилия, една радост, никой не се нерви, не се уморява, не му писва, всички с кеф си играят с децата си ,угаждат им за всичко, някак това не им тежи...само аз "наобратно". И оттам още повече напъни да угаждам на детето за всичко, белким и аз доближа висотите на истински добрите майки.  После, като се разговорихме по-подробно и не толкова публично с други майки...оказа се, че хич "у хората" не било така, както на мен ми изглеждаше и все ми беше непосилно да докарам същото положение у дома.

П.П. Представям си с моя глезльо отсега що драма и рев ще е като опрем до ДГ.

Хахахахахаххахаха, не се присмивам, Радостинка, просто си те представих как позеленяваш, а мъничката пипа ли пипа..
Слагай си забрадка, шал някакъв увивай на главата.
Аз примерно полудявам Дани като суче и като започне да ми чопка под мишниците  Много неприятно чувство! Една бенчица имам като брадавичка, откакто я видя, все там иска да чопли и да я скубе. И сега какви гимнастики правя с дрехите, така че да мога да я крия, ама какво да правя. Потръпвам иначе и аз като теб 

А! Аз да си дойда на думата и ако се чудите защо по това време пиша...просто е. Дани заспа преди около 5 минути. Това е след следобедна дрямка около час и половина, ставане в 17.30, после над 4 часа прекарани в детски кът - тичане, игра с други деца т.е. не е да не е уморен, или да е отегчен, или нещо да му липсва.
Просто е: "Аз няма да си легна, ако ти не дойдеш с мен!".
"Честито да му е" както се казва - няма да си легна с него, когато той има нужда от сън от този ден нататък, пък ако ще да е здравословно, ако ще да се свърши света.

Паднал си на пъпа моят син и давай сега - въртиииии!!! Имал бил нужди, много специален той, много чувствителен... Щото има възможности и пари да му се угажда на капризите, затова се извъди "толкова чувствителен". Я да сме на по 500 кинта заплата с баща му и да няма как да не ходи на ясла и аз да не работя, да го видя колко е чувстиветелен и неспособен да си легне сам когато му се спи като на куче...

Извинете за спама моля, но той сам по себе си говори колко много е ненужно "да си контролираме нервите". Просто е по-добре да не си създаваме сами ситуации, нон стоп налагащи такъв контрол във всяка една минута. Как пък в последните 20-ина години се извъдиха всичките деца толкова "специални" бе?!!! Ние някаккви идиоти ли сме били да му се не знае? Не съм се чувствала необичана от родителите си никога, на всичките ми нужди е било откликвано и майка ми се га като си гледа внука...просто е в недоумение защо и какво става. Ма аз не съм - така става, щото дъщеря й "много умна", "много чете" и накрая аз имам майка, която реве, защото е притеснена, че внучето й ще умори нейното дете, защото внучето някакво "много спешъл".

"Спешъл" - друг път.

Вижте какво са измислили хората  : http://www.amazon.com/Fisher-Price-Laugh-Learn-Apptivity-Monkey/dp/B007G3VAVC/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1360811396&sr=8-1&keywords=Fisher-Price++Laugh+%26+Learn%E2%84%A2+Apptivity%E2%84%A2 .

Jbrul, успех с "укротяването на опърничавия" ми бъдещ зет .

JBrul спокойно и това ще мине
Ние сме хора все пак, не сме машини...въпросът е кой ще надвие - ти или той. Моите са много големи манипулатори и да си призная често надвиват. Пробвала съм се, когато се тръшкат за нещо, да ги оставям да викат и да реват без да обръщам внимание, но след известно време не издържам и пак става на тяхната.....Все пак не съм се отказала и продължаваме "борбата на инатите" поне първите 7 г.
ПП Моите като минаха 2,5 г, чак тогава почнаха да разбират за какво иде реч и да водим някакъв разговор...Което не реши въпроса със заспиването сами, защото вече можеха да си кажат, че ги е страх или са гладни, или....нещо си друго и пак мама да ги пази..

Не че ще ви успокои, но и моето се тръшка. Най обичам да ми каже да му помогна за нещо, аз да го направя и той да се метне на пода, защото искал сам.  И като се разпищи и сестра му се плаши и надува гайдата и при нас е весело. Взимам бебето и го оставям да се успокоява сам в стаята.
Стефи ми даде ценен съвет навремето. Каза, че се кара на нейните, само ако правят нещо опасно. Опитвам се да го спазвам. Поне за изцапано или счупено не се ядосвам вече.

Криси, баща и беше истински холерик и що крещене, че и бой сме отнесли с брат ми ... Не искам да съм така.

Направо като ви чета и се успокоявам  !
От няколко дни постоянно си мислех каква лоша майка съм . И моето зверче от как щъка с проходилката луда ме прави . Сега предстои преустройване на целия хол, че иначе лошо.Не получи ли /пипне ли /  това ,което си е решила и настава такъв рев ,че ми иде да крещя . Снощи тя реве , аз стоя и я гледам и такъв бяс ме обхваща ,че се чудя как е възможно / не че съм спокоен човек / . Добре ,че баща й се прибра та успя да я упокои.Признавам, че аз на моменти не мога , защото цялата треперя от нерви . Опитвам се да се контролирам , но на моменти се чувствам толкова изнервена и сдухана и ужаснооо виновна.Отдавам го на лошото време , на това ,че не можем да сме повече време на вън и по цял ден сме само двете затворени вкъщи ... .Чувствам се и адски виновна , че съм я чакала 15 години почти , а сега на моменти искам да хвана пътя някъде и да ме няма цял ден .
Не искам да бъда майка като моята МАЙКА . Господи , как не искам да съм като нея и ужасния ми страх е това .

Криси, мила, много ти е рано още да се изнервяш. Малко ти е детенцето.

Не знаеш какво те чака от тук нататък. Ще става още по зле
Ще стане мобилна, ще ходи и пипа навсякъде, ще разхвърля, чупи и цапа
А като наближи 2те години, ще започне и да се тръшка, инати, няма да ти дава да я облечеш/съблечеш, всичко което трябва да се извърши с нея, ще ти коства физически и психически сили.

Така, че пази нервите за по тежкото, то предстои И се моли да е здрава, че когато в допълнение са и болни, става още по тежко.
Момичетата са те успокоили предполагам, навсякъде е така.
Да сме здрави

Да се запиша и аз при изнервените мами  И аз не викам като не е нещо опасно, но те и опасните стават повече с времето    Случвало се е два пъти така да ме изнерви, че да се страхувам за постъпките си. Оставям го сам за 2 мин. Затварям го в спалнята да се тръшка или влизам в тоалетна и да си плисна шепа вода. Тръшкането спира почти моментално и не продължава после, следва гушкане  Доста често си казвам, че не съм добър родител и също егоист, но явно не мога да се променя  По принцип съм нервак, избухвам за минута. Неспането го лекувам със спане. Усетих се доста след годината, но смятам, че никога не е късно за промяна. За пипането на непозволени вещи още се опитвам да го науча, ми то няма да седи само у нас това дете. Като идем на гости какво? - ще си прибират хората всичко заради нас?!

м-и, направо ми прочете вчерашните мисли. Чета как не трябвало да му се казва "не"  и се замислих колко ли ми е дневния лимит на "не"-тата? И какво става, ако трябва да бера срамове озовавайки се в чужда къща или на обществено място. Тези палавници, които ме възмущават по заведенията обикновено, явно са от децата, на които не се казва "не". Имам приятелка, която не ми идва на гости, защото я е страх, че "няма да си позная къщата", чудесно....да се чудиш детето ли е виновно или майка му.

мишленце, пак малко обърка нещата, мила
изобщо не става дума да не се казва "не", напротив, някой по нагоре мисля беше писал за не-то в посока, че и да крещим по цял де нееее, няма да има голям ефект. Така че не-то, само по себе си не върши работа казано 50 пъти на ден или не казано изобщо. От известно време те забелязвам как двусмислено и не толкова подхъврляш реплики, че едва ли не тук апелираме за "възпитание на невъзпитани деца, лигльовци, мамини дечица и т.н.", които развалят спокойствието на хората по ресторантите, например
Всъщност си мисля, че не си разбрала правилно какво се опитваме да кажем.

изобщо не става дума да не се казва "не", напротив, някой по нагоре мисля беше писал за не-то в посока, че и да крещим по цял де нееее, няма да има голям ефект. Така че не-то, само по себе си не върши работа казано 50 пъти на ден или не казано изобщо.

Напълно съм съгласна. "Не"-то много бързо си губи смисъла, та съм си подбрала определени ситуации, в които да го използвам.

За вещите, които не разрешавам, съм категорична. Ако детето "набара" неприбран телефон, спокойно му казвам: "Телефонът на мама не се пипа, ето, вземи твоя." Тони, който вече е на 9, не пипа компютъра, преди да е получил разрешение.

Мишле, няма лимит на не-тата  но и аз като Ганка се опитвам да обяснявам и да не е директно НЕ ако не се налага, че започва да ме игнорира. Моя син го прибрах онзи ден от ресторанта като се разпищя, ще има и такива случки, но в случая аз останах гладна