Хехе , това с НЕ- тата при нас върви да ви кажа .
Значи като докопа покривката и кажа НЕЕ и се отказва .Може и да е временно , ама действа ,де.


м-и , и при нас така се получава .Имам предвид ,че на два пъти така вика и крещи и аз понеже вече съм на ръба на нервите и предпочитам да излезна за минута от стаята . След малко като влезна и тя вече е забравила ,че и даже си играе с нещо .

Криси, мила, много ти е рано още да се изнервяш. Малко ти е детенцето.
Не знаеш какво те чака от тук нататък. Ще става още по зле
Да сме здрави

Знам аз, че е само началото   Тепърва ни предстоят много пррекрасни моменти   Така е , да ни живи децата. Незнам, майките с две деца как се оправят, а пък с близнаци/тризнаци, да не говорим...Трябва паметник да им се вдигне  

Мишле и аз само казвам НЕ, НЕ, НЕ, чудя се дали като я питат някой ден как се казва и тя ще каже "НЕ"   Сигурно се чуди как и името, Емма или Не Междудругото знам, че много малка и се чудя дали разбира като кажа Не. Искренно се надявам, че е малка и не разбира още, защото като кажа Не се смее и просто ме игнорира   Въпреки, че знае когато прави хубави неща защото сама си пляска   Нали сега се мъчим да ходим и аз като се изправи самичка и и казвам "Бравооо" и пляскам с ръце, та и тя се смее и пляска   И така я виждам как е започнала и за други неща сама да си се поздравява...

...да се чудиш детето ли е виновно или майка му.

Това ми напомня за една случка в Лондон. Аз имам едно куче голямо колкото пинчер, обаче се мисли за питбул и се хвърля на бой на разни лабрадори и т.н. Лае като лудо общо взето. И веднъж в един парк дойде при мен един англичанин и ми каза ръкомахайки с пръст "Кучето ви е толкова агресивно, защото и вие сте такава!!!"   Та сега чакам кога ли някой юе ми каже подобно и за детето, че е еди си кво защото майка му е луда 

Jbrul Аз като гледам ние вървим по твоя път, просто това спане е просто ужас при нас. Ти ако можеше да върнеш времето назад, какво би променила? Питам защото се чудя какво да направим, за да започне сама да заспива...Ето например една приятелка прави така (детето и е на 2,5г). Стане ли 2 часа е време за сън и тя я слага в кревата, излиза от стаята и не се връща докато не стане 4ч. Плаче, не плаче, нищо не я интересува, от 2 до 4 се спи и това е, непоклатима е. Аз това абсурд да го направя, ще се поболея направо, ама пък е факт, че детото и спи...А при мен най-големия проблем идва от това, че тя не спи ВЪОБЩЕ през деня...Понякога спи 20 мин и това е.....И можете да си представите как аз от 7 сутринта до 8-9 вечерта само се занимавам с нея, мъкна я с мене...до тоалетна тичам буквално защото става страшно като я оставя....Общо взето, плачевна е ситуацията, хем не искам да крещя, хем не искам да я лигавя, ама гледам че пътя по който вървим хич не е правилен...

Вие за ресторанти говорите, ето днес имам идеален пример. Отиваме в един ресторант, седи си тя в столчето (в ресторанта ни дадоха бебешко столче) и нещо си играеше точно 3 мин и от там като започна едно викане "Ааааааааааааааааааа" и така докато и свърши въздуха и после пак "Аааааааааааа" и така 20 мин докато почти не ни изгониха. Аз спокойно викам "Не...Не..Не...Не..." ама тя седи и се смее и пак "Ааааааааааааааааа"...Обръщам се, около нас масите празни, те хората всички са помолили да ги преместят, супер възмутени....Общо взето пълен срам и как да не се ядоса човек... ама не крещях де, сигурно защото бях на публично място

Криси , ама да те питам ,че вече втори път те чета как на гости ходите ,че и по ресторанти  . Не се заяждам, де . Да не е помислиш това , ама си се чудя . Та Ния от как се е родила един път само с мъжа ми седнахме на кафе . Направо не мога да си помисля да отида на гости или пък на ресторант с нея. Тя като й се приспи не е ли в нейното легло настава ужас просто. Мечтая си да порасне малко та да отида и аз някъде на гости на приятелка за повече .Да излезем на ресторант примерно ...ех, мечти .  Искрено завиждам на майки дето децата им спят навсякъде ,но не мога да се оплача , защото поне спи в кошарата си и никога не е приспивана на ръце. Смятам,че това си е до детето ,не че аз съм я научила.Оставям я и при нас е смукането на палеца обаче , което е съвсем друга тема . Не знам кое е по -лошото в случая ...

Вие за ресторанти говорите, ето днес имам идеален пример. Отиваме в един ресторант, седи си тя в столчето (в ресторанта ни дадоха бебешко столче) и нещо си играеше точно 3 мин и от там като започна едно викане "Ааааааааааааааааааа" и така докато и свърши въздуха и после пак "Аааааааааааа" и така 20 мин докато почти не ни изгониха. Аз спокойно викам "Не...Не..Не...Не..." ама тя седи и се смее и пак "Ааааааааааааааааа"...Обръщам се, около нас масите празни, те хората всички са помолили да ги преместят, супер възмутени....Общо взето пълен срам и как да не се ядоса човек... ама не крещях де, сигурно защото бях на публично място

Eee, чакай малко, не можеш да очакваш от 9-10мес бебе да спре да вика в ресторанта. Това, което аз имах предвид се отнася за деца на 2-3годишна възраст. Не знам какво са те погледнали неодобрително хората, при положение, че виждат колко е малко детето.

StefiZ, твойта работа малко "гузен негонен бяга" ми се струва, ама нейсе Кой какво разбрал и какво забелязал... да приемем, че аз не съм разбрала за какво си говорите, сигурно защото детето ми не е още във възрастта на вашите
Няма да търся конкретните постове, които са ме провокирали да напиша каквото съм написала, съвсем ясно помня как някой каза, че на детето по принцип не било хубаво да му се казва "не". Изключение можело само за нещата, които представляват опастност за него. Съжалявам, но не споделям този възглед на възпитание и изразих мнението си. Не смятам, че трябва да се оставя да прави каквото си поиска и да пипа, където реши и аз да вземам отношение само като се засили да скача през балкона. Ако масово сте на друго мнение и предпочитате да не развалям идиличната обстановка със своето, няма проблем, не държа да го налагам, както и не искам да карам никой да се чувства непълноценен родител. Затова се извинявам на тези, които са се почувствали засегнати от мен, че "възпитават лигльовци",  независимо от това, че не помня да съм казвала подобно нещо

Мишле, не бягам за никъде и от никъде
напротив, приемаш нешата доста буквално, специално ако визираш мен, не съм казала да не се казва не, а да се ядосваме предимно и основно за опасните неща. така че пак стигаме до там, че не си ме разбрала.
и да, това че децата ни са по-големи, само може да значи, че все пак казваме нешо което може да ви е от полза. повярвай ми, с чиста съвест мога да твърдя, че имам доста добре възпитани деца, които не пречат на хората по ресторантите
и ти пожелавам и ти да постигнеш поне това което и аз във възпитанието на детето си, знам че звучи нескромно, но е факт, децата са ми добри и възпитани.

Сигурна съм, че е така. Извини ме за предния пост, реагирах емоционално.
Върнах се да прочета след като писах, конкретно видях, че sia беше написала, че думата "не" децата трябва да чуват най-малко. Просто с това не съм съгласна и наистина смятам, че ако тази дума чуват най-малко, то ресторантите биха били най-малкия проблем за родителите  .
Така че не съм имала предвид твой пост.
Снощи гледах едно интервю с теб, останах с прекрасни впечатления и съвсем извън контекста на този разговор- мога да съм сигурна, че децата ти са възпитани прекрасно, просто защото и твоето излъчване е такова.
Благодаря за пожеланието. Мечтата ми е Дани да е такова дете, каквото аз съм била в детските си години. Надявам се да го постигна, надявам се да бъда като майка си!

Цитат на: Krisi88 в Февруари 14, 2013, 18:08:14 pm

Вие за ресторанти говорите, ето днес имам идеален пример. Отиваме в един ресторант, седи си тя в столчето (в ресторанта ни дадоха бебешко столче) и нещо си играеше точно 3 мин и от там като започна едно викане "Ааааааааааааааааааа" и така докато и свърши въздуха и после пак "Аааааааааааа" и така 20 мин докато почти не ни изгониха. Аз спокойно викам "Не...Не..Не...Не..." ама тя седи и се смее и пак "Ааааааааааааааааа"...Обръщам се, около нас масите празни, те хората всички са помолили да ги преместят, супер възмутени....Общо взето пълен срам и как да не се ядоса човек... ама не крещях де, сигурно защото бях на публично място

Eee, чакай малко, не можеш да очакваш от 9-10мес бебе да спре да вика в ресторанта. Това, което аз имах предвид се отнася за деца на 2-3годишна възраст. Не знам какво са те погледнали неодобрително хората

Един вид че не ми е мястото в ресторанта с 9м бебе Тя до сега винаги се е държала прилично, само днес нещо и стана. Не всички бебета викат в ресторантите

Дидомира ние на гости не ходим, а вече не ни канят   А и ресторанти май няма скоро да ходим. Ако сме с количката, абсурд! Рев, тръшка не и т.н. Обаче аз ходя в ресторантите в които имат детски столчета и тя като седне и слагам играчки на масата и тя си играе и всеедно е на масата с нас и е спокойна. Само днес се развихри нещо

Един вид че не ми е мястото в ресторанта с 9м бебе Тя до сега винаги се е държала прилично, само днес нещо и стана. Не всички бебета викат в ресторантите

Дидомира ние на гости не ходим, а вече не ни канят  А и ресторанти май няма скоро да ходим. Ако сме с количката, абсурд! Рев, тръшка не и т.н. Обаче аз ходя в ресторантите в които имат детски столчета и тя като седне и слагам играчки на масата и тя си играе и всеедно е на масата с нас и е спокойна. Само днес се развихри нещо

Абе дали ни е мястото там, не знам, май е сложно  Факт е, че ходим доста по-рядко. Ако сме цялата рода, все се намира кой да го забавлява, да ходи след него и ми го връщат да си го приспя като го изморят но сами тримата сме цирк Буш, а и баща му ме изнервя, защото позволява тези изпълнения  Налагало се е да кажа "Аз не съм с вас" за да престанат. Имам две деца и вярвайте ми голямото е възпитано като "лигльо", даден ми е от после и не подлежи на възпитаване 

мишле, няма за какво да ми се извиняваш, аз наистина съм изключително добър и умерен човек, пиша само и единствено ако мога да помогна и се надявам да е така. много е трудно наистина да бъдем добри и успешни родители, и аз винаги съм казвала, че ако успея да бъда такава майка като моята, сама ще си направя паметник
така че от все сърце ти пожелавам да бъдеш такава майка, каквато искаш
мисля че винаги ще се съмняваме дали наистина сме добри родители, макар и да виждаме че децата са ни добри, умерени, възпитани и т.н.

Криси, ами имало е ден детенцето, какво сега, случва се.  Да ти кажа честно и Дани като беше на 9-10 месеца много бързо му омръзваше като седнем някъде. При нас примерно като усетим, че ще започва мрънкането, тати става, разходи го на ръце малко навън, поразгледат, върнат се и примерно 10-15мин има спокойствие. Дадем му да ги играе с нещо и така. Е, лапаме като щъркели, то и в къщи е така, не можем спокойно да седнем, пък салатка, пък бавничко, както си му е реда, ама сме си разнообразили ежедневието. Случвало се е нещо по-силно да викне, но винаги от съседните маси по-скоро са му се радвали хората, отколкото да гледат неодобрително. Скоро време не сме го пробвали дали се е поочовечил, ама сега ходи вече и в количката съвсем няма да иска да седи. Та сега сме в пауза малко  

Стефи, 

и истината пак е някъде по средата. лятото, на годишнината от сватбата ни, бяхме само двамата в един ресторант. на съседната маса дойде семейство с детенце на около 10-11 м., ами милото беше му толкова скучно явно, че беше наистина невъзможно. на нас по никакъв начин не ни попречи детето, но майката, милата така се притесни, че ни се извиняваше през 5 минути и като й казахме, че всичко е наред и че ние имаме две белички в къщи и не бива да се притеснява, все пак дете на тази възраст няма как да стои мирно и да гледа в точка, жената засия
факт е че ние не сме ходили с детето на ресторант почти до 2г., защото наистина беше доста палава. Елена беше различна, с нея нямаше проблем, тя стоеше кротко в количката важното беше да й се подава храна редовно
та мисълта ми е, че все пак не бива да правим нещата ако виждаме че са почти невъзможни, нищо няма да ни стане ако не ходим по заведения, например известно време

Позволете ми да обърна въпроса: "Как да щадим нервите на децата си?"

Криси, на толкова крехка възраст детето нито е невъзпитано, нито прави съзнателни опити да те изнервя, нито пък има начин да го научиш да се държи "правилно". Просто не му е мястото в ресторанта в този ден и час - извеждаш го и си излизаш. Ако се повтори и потрети, не ти е мястото с детето в ресторанта въобще - върни се там след няколко месеца или година.

Когато детето ми е плакало и се е тръшкало (в момента е на година и три месеца), винаги е било гладно, уморено (=отегчено) или болно.

Къде си, Мими26, къде си?  И преди съм и казвала да отвори една тема и да дава съвети про проблеми с възпитанието на децата, но тя го даде скромно. Много се възхищавам как ги е възпитала, отпечатало ми се е как децата на възраст около 2 (дали не и по - малки) ядат само на масичката си и дори, за да изядат по 1 солета си сядат на масата.

Моят синковец сега като е зима и сме у нас става нервен след 17.00, докато си легне (поне ляга в 20.00). Не е гладен, не е жаден, вероятно е уморен вече, скучно му е. Търпя, но увиквам, като стане нетърпим. Вчера дойде гостенка и понеже не е центъра на внимание си събу панталоните! Досега не го е правил, искаше си внимание човекът.

По същия начин и за други негови "прекрасни навици" се разви ситуацията и наистина не знам до дете ли е, или просто аз ги обърках много нещата, но в крайна сметка резултатът е плачевен за моите нерви. В добавка, като си го гледам сама 24/7 и в тези 24 часа, или е буден и качен на главата ми, или съм принудена да си легна с него, само и само да спи т.е. нямам една минута, в която да бъда "оставена насаме със себе си" и да релаксирам, чак ми е чудно как още не съм взела да му крещя и да го шамаросвам.  В крайна сметка, от тази ситуация и самото дете не печели нищо, с майка дето си е захапала нервите между зъбите през поне половината денонощие и се чуди как да не избухне.
Единственият момент, в който не ме е яхнал и не ме дърпа за нещо е ако пиша на компа, защото му е интересно как мърдат разни неща по монитора, но задължително е насаден в мен, или до мен и ми бърбори. Ако не му отговоря веднага - дърпа ме, хваща ми главата и дърпа докато се обърна към него и няма отказване. Той няма и бегла идея, че аз съм отделен човек, а не някакъв негов придатък, длъжен да угажда за всичко и да го обслужва, за което както вече казах - вината изобщо не е негова.

Jbrul-че, защо ме навява на мисълта, че ще си промениш мнението за посещението на децата в детските заведение и каква е ползата от тях /особено за майките/

Когато детето ми е плакало и се е тръшкало (в момента е на година и три месеца), винаги е било гладно, уморено (=отегчено) или болно.

Малко е Цигу, съзнателното тръшкане и ината или т. н. бебешки пубертет идват около 2те години.
при различните деца, разбира се е различно, пример за това са моите две.

Цитат на: цигу в Февруари 14, 2013, 21:59:57 pm

Когато детето ми е плакало и се е тръшкало (в момента е на година и три месеца), винаги е било гладно, уморено (=отегчено) или болно.

Малко е Цигу, съзнателното тръшкане и ината или т. н. бебешки пубертет идват около 2те години.
при различните деца, разбира се е различно, пример за това са моите две.

Ми не само, че е малко, но си е до дете. Моето ми тропа, реве и протестира от много отдавна. Отдавах го и аз на болки, глад и т.н., но с възрастта виждам, че не е така. Мрънка, тръшка се и реве като не давам нещо, не позволявам нещо или пък като не разбирам какво иска (айде в тоя случай го оправдавам-не може да говори, но като проговори какво ли ще чуя  ) Виждала съм и деца, които се тръшкат, но при обясняване разбират и дори и сърдити или обидени, спират да реват и тропат. Надявам се да се постигне с времето това, но......

Smaraidi яденето е мазало, а като настоява да е извън стола, мебелите страдат.

На въпроса в заглавието успешно според мен отговаря д-р Додсън : да се контролираме, като избухваме не наведнъж, а на части - малко по малко да изпускаме парата, а не като вулкан. Идеята е да не прикриваме раздразнението и нервите си. Това не е от полза и за детето дори, защото то е наясно, че сме бесни /това личи по изражението, по езика на тялото ни/ и правейки се на спокойни, ние всъщност го заблуждаваме /лъжем/ и то схваща фалшивото ни поведение. Разбира се откритото ни поведение не трябва да приема формата на истерични нервни писъци и трясъци. Но дори крещенето и трясъците, ако не могат да се избегнат, не са толкова вредоносни, колкото тъпите опити да заблудиш детето, че си спокоен, когато всъщност не си. Защото тогава детето се чувства виновно за две неща - и защото е изнервило мама, и защото сетне се налага тя да го лъже, че всъщност не е така.

Jbrul-че, защо ме навява на мисълта, че ще си промениш мнението за посещението на децата в детските заведение и каква е ползата от тях /особено за майките/

Не Албенче.  Никакъв шанс няма да си променя мнението за детските заведения и детските ясли конкретно, по една единствена причина. Да, за майката е по-лесно да си почине от детето едни 8 часа, факт. Но това нали, ако не се мине по схемата 3 дни ясла - 3 седмици у дома, а май не съм видяла някой да я е прескочил нея. Та то и толкова ще има полза за мен лично - хем пак у дома, че и болен като екстра...силно съм "мерси".
По-същественият момент е, че ако в яслата могат да приучат Дани да заспива сам примерно, то там не го постигат с магия, а с принуда. Няма какво да се лъжем. Ами то и аз мога да използвам принуда по тези въпроси, при това доста по-сериозна, защото съм му майка и пред никого не "отговарям". Аз обаче, както и всички тук се опитвам да постигна добри резултати без принуда, някакъв вид насилие, викове, шамари и пр. Лелките в яслата нямат подобни трепети, нито пък възможност да угаждат и да искат. Другата "веселба" е, че дете на възрастта на моето вече отлично прави разлика къде е, с кого е, къде какво може, къде не може. Та дори на ясла да се държи прилично защото няма накъде - у дома пак ще ми ги върти същите, че и по две "за компенсация".
Казвам го, защото вчера точно обсъждахме една почти наборка на Дани, която ходи на ясла откакто стана на година и два месеца. Майката я прати на ясла, защото е и по-млада от мен доста, по-избухлива като характер и с това чудо у дома /а аз знам за какво иде реч/ беше буквално изперкала. В медицински смисъл. Та детето го пратиха на ясла, хем мама да си стабилизира нервите, хем уж там щяло да се научи да заспива само, да не издевателства и капризничи нон стоп за всичко... Е, познай? В яслата госпожицата е "супер стар" и на целия персонал му се изправя косата от нея, у дома - каквото не е минало все пак в яслата - до дупка. Пак спи при родителите в спалнята, пак е приспиване по час и нагоре, пак е около 12 и пак, ако родителите станат - тя до 20-ина минути е събудена, става и зависва където са те. Вече е на 2 години и 4 месеца, разбира, говори доста добре, ходи на ясла, но у дома е същото каквото и аз си имам.

И да бях склонна да го дам на ясла и дори там да се държи както трябва, ако у дома ще продължава да прави същото - ми няма файда за мен. Дори чисто егоистично погледнато - на мен не ми е важно чии нерви троши, или дали, ако е на ясла. Важно ми е у дома да се държи добре т.е. по начин, който да ми дава и на мен налко въздух. Нито искам, нито очаквам детето ми да е "тихо и невидимо", просто малко от малко да се ядва ситуацията.
Аз и нагоре казах - аз не съм се справила добре дотук в определени отношения /в други пък се справих супер добре колкото и нескромно да звучи/. Та все още считам, че е моя работа да се справя, да науча, да създам някакви навици т.е. да му дам "основа" и то добра, а не каква да е. Не да чакам на персонала по детските заведения да свърши моето, понеже аз не съм имала нерви, сили, търпение, подход и пр. Трябва някак да намеря нужното и да се справя. Нали уж затова съм майка?  Не съм против яслите и градините изобщо, нека не се тълкува по този начин мнението ми! Нито считам, че някой си праща детето там, защото не му се занимава с него и пр. За моя си случай говоря конкретно защо яслата не ми е опция.

По повод ресторанти и обществени места и посещението им с дете си говорите и пак си мисля, че...бе до дете си е всичко. Дани си изкара първото лято по кафенета. Буквално. Друсах с количката докато му дойде време за ядене, или сън, ако е за ядене - сядам на някое кафене, храня, после тегели докато заспи - хайде сядам на следващо и докато спи - спокойствие... После пак ставах да навъртам километри и така докато се приберем. И по ресторанти сме ходили с него, лятото преди 23ч. не сме се прибирали - не е пищял, не е ревал - напротив, харесваше му. Той от бебе е контактен, любитен, все ухилен, но швъклив. Яденето беше "на смени" ако сме само с баща му двамата. Аз го държа да подскача и да се развлича - баща му яде, после обратното... Да седи в количката и да си гледа, или да си играе с нещо - никога. Когато сме били повече хора, си го "въртяхме по масата". Докато удари две обиколки - всеки ял пил, ние не сме и хлапетии все пак, имаме приятели повечето по-големи от нас, с деца и всъщност му се радваха и се надпреварваха да го гушкат и забавляват, а не да им е досадно както аз се опасявах в началото. Та той буквално от новороден е воден по заведения постоянно и средата за него не е някаква странна, може и това да има отношение към "маниерите му" по такива места. Сега ходим по заведения, които имат детски кът и там аз наистина си релаксирам да ви кажа. Като влезем - хуква да си играе с другите деца и не му виждам очите почти. Идва до масата, ако иска да яде нещо, или да пие. За два дни посещения схвана, че се яде само на масата и не се тича с пълна уста и това без да съм повишила тон дори. Сега, преди да хукне пак към игралната зона след като е взел нещо за ядене - застава пред мен сам и зяпва широко, за да покаже че устата е празна и тогава заминава. Което говори и за друго - разбира много добре той, какво обяснявам и защо, но "взема от дума" само когато е в негов интерес и му изнася. Ако не му изнася - хоп не разбира. Като за спането например.

Конкретно на Krisi88 да отговоря, какво бих променила аз, ако можех да се върна година назад... Ами бих се преборила с цената на рев и панаири от негова страна, на влошаване на дископатията ми от висене над кошарата, с цената на гризяща ме гузна съвест какво правя, но да се наложа за пустото спане. Че се заспива сам. Поне това. И, че никой не е длъжен да спи с теб и да е до теб по всяко време когато спиш. Това със спането е факторът "нерви" за мен, при нашето съвместно съжителство и го има от самото начало. При други родители - друго е. На мен лично - това ми е единственият "грандиозен" проблем с детето ми, който освен че ми изкарва нервите през всички отверстия - пряко влияе и на качеството на живот и на двама ни в посока надолу. Та ако бях с този си акъл и малко от малко вече опит преди година - щях да се боря като прасе с тиква, ама да надделея някяк за сапнето.НЕ ДАВАМ съвет! Отговарям на конкретен въпрос и отговорът касае нашият личен случай.

По повод ползването на думата "НЕ" и малко..."развален телефон" е станало гледам. Аз ползвам други изрази за забрана, или предупреждение, по-многословна съм /има си хас баш аз да не съм/, но принципът е същият като да ползваш и просто "НЕ". Трябва да се казва винаги в точния момент, по конкретен повод и наистина не постоянно, защото просто губи тежест. По същият начин по който и редовно шамаросваните деца - изобщо не се впечатляват от този "възпитателен метод". На нещо като му свикнеш, все едно какво е и просто губи тежест. При това доста бързо.
Също така "забранените неща" за едно бебе, или съвсем малко дете могат да бъдат много, много малко, ако искате да ви се обърне внимание когато нещо "не може". И аз обичам да ми е чисто, подредено и пр., ама откакто съм видяла положителен тест ми беше ясно, че доста години напред - това няма да е възможно в моя дом и толкова. Оставила съм го да проучва, да си разхвърля играчките и вещите както пожелае, да се храни сам /стол не ползва отдавна/ както му се харесва и да цапа естествено...
Когато се стигна до фазата да иска да отваря шкафове и чекмеджета например, бях чела и слушала как и това е "просто период" при това неизбежен. Просто трябвало да се примиря. И докато мислех как да се примиря и с този нов хаос и си отмятах в нета какви точно и колко заключалки за шакфове и чекмеджета да купя...Отвори един шакф, разпиля всичко по земята, станах, събрах. Посегна да отвори пак и да направи същото. Станах, избутах го, затворих варата и казах :"не пипай тук". Около два часа се въртя това упражнение. Да не мислите, че вярвах изобщо, че ще има полза?!!  Не, не вярвах. Все пак всички други майки ми бяха обяснили как просто нямало начин да не се мине през това и да се примиря, както и за спането да се примиря и за ред други неща, защото то така било и нямало друга опция. Просто реших все пак да опитам в онзи случай, като няма да има полза и вреда нямаше да има нали... Легнахме си. На другия ден по някое време - пак опит за същото, пак същата реакция от моя страна. И така цял ден - досадно, методично, до затъпяване дето се вика, той си опитва неговото - аз си знам моето. Ден трети. Правя си кафе, той издебва и атака на шкафа. От 5 метра изръмжах: "Не пипай!", подскочи като ужилен, пусна вратата и се изнесе с бърза крачка, все едно изоообщо не е имал и намерение. И с това приключи всичко у нас. Нито купих заключалки, нито е отворил шкаф да вади нещо оттам и до ден днешен и да реши да бърка като кажа "Не пипай" - затваря се и толкова. Тази дребна "победа" мисля ми спести доста излишни нерви.
Това беше и първият момент, в който сериозно се усъмних в теорията за "периодите им" и как същите били неизбежни и каквото и да правиш - нямало значение, защото пак щяло да си прави детето еди какво си и толкова. Оттогава нататък - много сериозно и категорично взех да реагирам на всякакви негови прояви наричани масово "период" и...незнайно как взе, че прескочи разни периоди по "магичен начин". Примерно да ме хапе, да посяга на други деца, да се тръшне на пода и да истерясва за нещо.

Не крещя, не бия, не наказвам! И детето ми няма крилца както знаят повечето, та не е и от лесните като цяло. Понастоящем - имам яко нерви точно с това, за което не взех никакви мерки овреме, защото приех, че било "период", който си минавал сам по някое време... Ами не - не минава, задълбочава се. Всичко друго, на което реагирах навреме и адекватно - не го чакам да минава, защото хич и не започна. "Задуших го в зародиш", защото съм гадна! 


Та пак се връщам на това, което казах и в началото на темата. С деца - няма как да няма и повечко нерви, това го приемете и го преживейте. Така ще е вече. НО, твърдо не мисля за правилно и полезно за когото и да било да не опитва да си спести съвсем излишните нерви с децата, които могат да се избегнат все пак и то "по мирен път". Защото като се съберат накуп неизбежните нерви + онези дето спокойно е можело да ги няма - изпушва се не ами...

Албена, пазя се много да не предричам какво детето ми няма да прави.
Сравних моето с детето на Криси, защото са още малки и на тази възраст инатът още не се проявява.

...

Много добър пост. Накара ме да се замисля доста за нашите проблеми със заспиването, аналогични на вашите, за съжаление. Още предния ти пост ми направи впечатление заради общия ни проблем. И аз все го жаля за заспиването, но снощи вече ми писна и го заставих да легне и да заспи. Плака около 15 мин и накрая заспа. Е вярно, при мен на спалнята, но като се има предвид, че до момента ляга, дреме и след малко скача и отива да играе в хола, после се връща, пак ляга, пак става и така до безкрай, мисля че това че успях да го накарам да не слиза от леглото си пак някаква победа... Да видим как ще е тази вечер. Твърдо съм решена да му покажа, че не може всяка вечер да ме прави на маймуна. Да видим какво ще стане.