Лиде, ще ти обесня защо съм против.
В Северна Америка "mental health" е голям, огромен проблем. Всеки втори човек, когото познавам, се определя като депресиран.Ходи по консултации, плаща огромни суми за лекарства, оставя се да му бъде поставяна диагноза и категоризация. Същото е валидно и за децата. Толкова ми е противно да слушам как при някакви житейски незгоди/да речем развод, изневери, финансови кризи, загуба на работа и т.н/ хората се обръщат към специалист, за да им погнат.
Започват да пият Лексотани, Диазепами и т.н
По този начин помагат още повече тази система да прави пари, ужасно много пари.
Виждам, че и България върви по тази същата клинична пътека.
Пишейки тези неща, не искам да правя проблемите на хората малки.
Разбира се, че не са. Смятам, че подходът с ходене по психиатри и взимането на лекарства, е грешен.
Когато почина синът ми, личната ми лекарка ми предложи да ме изпрати на консултант/в подобни случаи държавата застраховка покрива , много удобна схема за източване на пари./И аз най-спокойно попитах как точно би ми помогнала консултация да преодолея нещо, което не се преодолява, докато си жив.
" С нея може да говориш спокойно за всичко" - Имам съпруг, семейство за тази цел и приятели
"Би могла да ти изпише леки успокоителни" - ами как ще мога да се грижа за другите две деца, ако съм постоянно сънлива и отпусната.
И.т.н т.н
Беше ми приготвила списък с доктори, които работя с държавната здравна каса, и които естествено работят с нея, за да ги препоръчва в подобни случаи.
Няма лошо, разбира се.
просто пример как тази състема работи.И после здравната каса изнемогва...
Съжалявам за дългия пост, но това което виждам около мен е увеличаване на тези проблеми, а не подобряване. Увеличаване на диагнози, на изписване на лекарства.
Не виждам борбени и уверени хора, които могат да се справят с всичко, което животът поднася. Виждам нещастни, депресирани, истерични хора.