Боби, имаме и седалка и гърне и все тая. Не иска да ги види-от време на време удостоява с внимание седалката, ама това е от дъжд на вятър. вдига гащи и си иска да му сложа памперса, та да си свърши работата-вече го казва даже. Няма оправия значи не знам до кога ще го мъкнем този памперс.Разкажи как се оправяте сами с две деца и с болестите и отсъствията от работа. Аз като гледам нашата ситуация без баба не можем да се оправим-вече имах неприятности в службата.
Ивана я беше като че ли страх, когато трбяваше да ака на гърне и дори е плакала и съм я гушкала да я успокоя, че няма страшно. Като се изака 1-2 пъти и видя че няма страшно повече не е правила така. С Андреа нямаме този проблем, тя иска да я като кака си и 2 пъти вече ака на тоалетната, понеже иска да я слагам там като Ивана и се радва.
Ами как се оправяме - моята работа няма много правила - като трбява да отсъставм пращам имейл на шефа и толкова - никой не може да ми каже нищо, понеже за момента съм почти неуволняема

. Но и те не боледуват чак толкова.. Никой не си спира детето за една кашлица, ако няма нищо друго примерно температура. Да знам, че в България това е недопустимо, тук си е нормално. Има си правила, те се спзват и толкова. Изболедуват всички вируси в градината и така. Сега 2 дена не бях на работа понеже Ивана беше много болна с температура до над 39 градуса и днес пак щях да не ходя, дори писах на шефа, но сутринта Ивана нямаше температура и я заведох на градина. Тя от понеделник е на антибиотик заради ушна инфекция, която първо не е заразна и второ, ако е без температура вече, може 24 часа след започването на антибиотика да ходи. На нея проблема и е че понякога има нужда от инхалации, но аз съм купила още една машина,която седи в градината и съм оставила и ампулки с лекарството и като видят, че има проблем с дишането и започва със сухата кашлица (астма демек) дават вентолина и ми се обаждат да ми кажат да си я взема. Но поне не трябва да ме чакат мен да стигна до там, че един път имах кошмарен ден, когато се обадиха, че не можела да диша, а лекарката беше отказала да даде рецепта за градината. А на мен ми отне един час да стигна до там. Та тогава още от колата и звънях ревяща да ми даде рецепта, че да не се повтаря това повече. От тогава няма проблем. Та така се оправяме

. Мъжът ми няма никакъв ден свободен,ако иска да има достатъчно отпуска да си идваме в България. но пък той свършва работа по-рано и ако примерно се обядят следобяд, той отива да я взима, да не излизам аз от работа. Андреа почти не боледува, само един път мисля, че са ме викали за нея, когато имаше температура. Оф, аз много се разписах май.