Има тясна връзка между двете в смисъл, че Клостридиум тетани използва железен субстрат за производството на токсина- в този аспект, железния субстрат ( редуциран железен прах, що се касае до изкуствено продуцирания токсин) освобождава разтворим източник на желязо, и същевременно предлага неразтворима повърхност.
Ох Божееееее, знаех си че не трябва да пиша. Докторе, искате да си спорите за спора пак.
Ама нали на мен не вярвате, в учебника ми по
медицинска микробиология специално е наблегнато на това . Отворете го и вие, да не кажете че аз съм давала медицински съвети.
Какъв токсин ви гони докторе като бактерията въобще не влиза като бактерия, а като спора. Тази бактерия ние ежедневно я поглъщаме и нямаме никакви проблеми. Ако ще да изядете ръждата по пирона барабар със спорите, пак нищо няма да ви стане
. Тя нито се размножава ( щото е спора) нито токсини се произвеждат докато не се върне обратно в бактерия, което става чак след като е влезнала където няма кислород. И там си
има предостатъчно желязо . Съвсем спокойно можете да с наръгате на
дървена заострена пръчка и да хванете тетанус със същата сила без въобще грам желязо да има по нея. Или да ви ухапе животно и да хванете тетанус от замърсяванет, пак без грам желязо да има наоколо. Така че нека не успокояваме хората, че имало значение дали е ръжда или не.
Освен това изледването дето цитирате не сте го разбрал правилно. То е в случай, че се произвежда токсин извън тялото на човек, за други нужди. В тялото ви Клостридиум няма ниакъв проблем да си ги произвежда и без ръждивият ви пирон. Хората са хващали тетанус много преди да са ползвали пирони
.