Маги мен майка ми ме изхвъли от нас на 16 години зимата на 90та година. Тогава съм стигала да спя с приятеля си в абонатна станция ( слава богу един път само), после взехме таванска стаичка под наем в която съм спала 2 нощи зимата без ток , нямаше нищо там и тоалетната дори беше навън, продавала съм вестници в снега, хранила съм се по студентски столове, ходела съм в студа до положение, че са ми замръзвали краката до болка, абе с две думи знам какво е мизерия.... макар и за кратко да беше. Маркови дрехи пак си имах, щото ми бяха от преди, не ми е личало нещо на външен вид. Оффф, бях ги позабравила тези неща, ама тогава не ги преживявах много много. После се стабилизираха нещата, отидохме поне на топло, макар и на невероятен за мен тормоз, една година не си живях в нас, ходех на училище, пооле прекъснах и повтарях една година и през цялото време работех като чистачка. У нас се върнах постоянно чак 92ра. Та го казвам това, защото мисля, че ако тогава в началото на този период, съм имала дете, нямало да имам друг избор, освен да го оставя временно някъде, не мога да го помъкна по тавани дето няма топла вода и тоалетна или да седи на улицата на снега да продавам вестници. А може би съм шяла да си свия опашката, да си намаля гордостта и да с епримоял на майка ми, знанм ли, Мисълта ми е, че има ситуации, в които е почти безотговорно да държиш детето си при теб. По принцип съм съгласна с теб, но все пак има всякакви ситуации, ние не знаем каква е тяхната, дали не са си загубили жилището или нещо подобно. Затова аз не мога да ги соча с пръст и обвинявам, при положение, че не знам какво е. Аз ги съжалявам, честно казано, защото съм сигурна, че такова решение не е лесно и както вече казах мисля, че са поставени на колене от кризата.
трето, не се извъртай отново. ти точно към мен се обърна, цитира ме и попита каква ми била идеята. баш на това отговаряше.
Нищо не извъртам, върни се да видиш. Когато се включих за първи път ( на 8ма стр. ) не отговарях на теб. Цитирала съм те чак в третият си пост.
никой не е написал това. написахме друго - "ти живееш в Америка и описаната от теб евентуалност е реално да се случи там, така е. В България е по-различна икономическата ситуация и социалните нагласи, затова описаното от теб не е така вероятно да се случи."
Да, ама не е за това разговора, а за нещо, което вече се е случило и е реалност за хората, които коментирахме. Дадох пример със себе си, за да кажа, че се поставям на мястото им. Никой не ми отговори на това какво ще прави, ако остане на уицата с 5 деца. Само ми беше отговорено, че няма да стане, че не е вероятно и т.н. Ама не е това идеята на този хипотетичен въпрос, а идеята беше да говорим за което сме почнали, а именно дали сме прави да ги обвиняваме. Освен това, моят собствен опит ми показва, че е съвсем реално това да се случи и в България, ако и да е малко вероятно.
ти четеш чуждите постинги с предварителната нагласа да извадиш от тях обида за теб, която да набодеш с рогата си. !
Аз въобще не влагам емоции в този разговор, че да се обиждам чак.
айде научи се да водих етично дискусия (и както казах - културно, не с тоя грубиянски тон) и тогава пак ела да си говорим. дотогав, мисля, че Фейсбук ти задоволява доста добре потребностите от интелектуално общуване. иди си бий главата където искаш и се върни тук, когато се научиш да се държиш прилично.
Дискусия аз винаги водя етично и честно. Никога умишлено не съм извъртяла нещо, както казваш, че съм правела. Дори и сега не схващам за какво говориш, че съм извъртала, защото наистина не отговарях лично на теб като се включих.
Нямам идея за какъв грубиянски тон говориш, но ако ми покажеш и верно има такова нещо, ще ти се извиня лично и пред всички. В писменото обшуване нещата се приемат различно от различните хора, та не знам, Но по принцип аз нямам проблем да си признавам грешките. Както вече казах, не съм емоционално обвързана с нито един от тези разговори.
