Хахах, Мецо, как ме нацели на болното място, ако знаеш
Габриела се тръшка и крещи за всичко. Когато иска нещо започва директно да вика, няма такива филми да каже и да изчака поне 2 секунди, за да види дали ще го дам, направо със заповеден тон и викане казва какво иска. Непрекъснато мрънка и се тръшка, ляга по земята, удря си главата в пода, стената или каквото там й е наблизо, хваща къде каквото докопа и го хвърля, като опитам да я успокоя или хвана започва да ме рита, хапе, дере, удря и т.н. пълна програма. В чудо вече се виждам, способна е за най-невероятни неща да се тръшка и крещи. Често вече не ни издържат нервите с баща й и я шляпваме по дупето. Има ефект - краткотраен разбира се, просто спира да се тръшка за момента, продължава да крещи, но поне спира да се търкаля или удря. Не ми харесва, че се налага да стигаме дотам, но понякога ми идва в повече, а и това е единствения начин да я извадя от това състояние, понеже тя като изпадне в него, се прехласва и ни приема, ни предава. Като се укроти започвам да обяснявам, че така не се прави, защото еди-какво. Гледа ме невинно и посяга да ме целува. Отлично разбира какво прави и кога е сгафила, но не й пука особено. В повечето случаи, когато обяснявам, че нещо не се прави или не може, ме гледа в очите и продължава да го прави с ехидна усмивчица. Направо подивявам от бяс Абсолютно не й пука какво ще последва, а ако й взема да речем играчката, която блъска и хвърля, след като многократно съм обяснила, че така не се прави, изпада в истерия, започва да търчи из къщи и да пищи истерично, хвърля и блъска каквото й е пред очите и докато не я шляпна, да се опомни, не спира. Естествено, това има ефект точно до следващия път, който може да е след 5 минути примерно. И съм убедена, че чудесно ме разбира какво й говоря, отлично знае кое може и кое не, обаче не й дреме грам. Прави го отново и отново, абсолютно нарочно. Ей с това не знам как да се справя.
Всяко едно излизане с нея е някакъв кошмар, първите 20-тина минути е ок и оттам насетне е чудо, то не е бягане във всевъзможни посоки, тръшкане, търкаляне по земята, пълна програма. Не знам какво вече да опитам. То хубаво период, хубаво ще отмине, но как за Бога да съм спокойна, че не изпускам нещата от контрол и че няма да си отгледам едно разлигавено лайно, с извинение

Да не повтарям и аз - но това е едно към едно с моя звяр - барабар с опитите да ме подкупва с целувка когато й се карам. 
Като гледам тук колко момичета се оплакват от подобно явление, а аз като изляза на разходка никъде не виждам подобно диване - само моето е такова та наистина се бях замислила че нещо аз бъркам - сега вече се успокоих 

Забравих да кажа, че професионалния съвет  даден ни от психолог в подобна ситуация е да предлагаме алтернативи във въпросната ситуация. Пример: тръшне се защото не сме й дали да блъсне телефона в земята и сме й го взели, веднага да й дадем примерно някоя любима играчка. Много било важно като се каже, че нещо не може, да се каже кое може. За съжаление при нас този вариант е трудно изпълним - ние се тръшкаме за всичко постоянно, а алтернативите почти никога не работят, защото на нея любими са й само забранените неща, всичко, което й е позволено изобщо не е обект на интереса и вниманието й 

Така, така, никакви алтернативи не я трогват. Хич не й дреме какво друго предлагам. Поне така беше до съвсем скоро.
Сега е моментът съвсем тихичко и с малки букви да спомена, че нещата от ден на ден видимо се подобряват. Пу-пу, заплюйте Пак се тръшка от време на време, реве, пищи и блъска, но сега доста по-лесно успявам да я озъптя и да въдворя ред. Не че пак не викам, ме се карам и не пошляпвам /по-скоро като жест, не да я бия/, но комуникацията е на друго ниво вече. Виждам леееека светлинка в тунела. Но все още имаме проблем понякога с таткото, който като не му се занимава да я изтрае и няма нерви, съответно й кляка, само и само да млъкне. Ама тук вече трябва него да превъзпитавам, което се опитвам вече 8-ма година, засега неуспешно Опитите, обаче, упорито продължават. Накрая може да се сдобия с две възпитани деца

Накрая може да се сдобия с две възпитани деца

Ще ми станеш идол да знаеш 

Мише, шегуваш се нали? Аз съм тази дето на теб ти сваля шапка, ти с твоята фурия, че и батко имате, къде ти! Пък за начина и тона на споделянето - нямам избор, душа, иначе трябва да полудея, ако не го избия на шега и ирония. Пък да седна да рева из форума - полза няма. В интерес на истината, споделям предимно, за да покажа на другите мами, че не са сами. Е, използвам и да се пооплача понякога, като ми прекипи Живи и здрави да сме!

М-и, недей така да вдигаш летвата, моля те

Розичке, говори ми, говори! И той я наказва понякога, но истината е, че в повечето случаи просто няма нерви да изтърпи тръшкането, особено като е сам с нея и сещаш се. В много отношения имаме проблем с това, например с яденето на солети и бисквити по цял ден А уж сме се разбрали и сме на едно мнение за храненето. Ама като поиска, дава й, щото искал и се тръшкала. Та така.... Продължавам аз упорито да се мъча да го превъзпитам. Като онази реклама и аз - две деца си имам вкъщи!

Мише.
дъщеря ми, както виждаш на 6 , до преди няколко дена, не искаше да влезе сама в училище, т. е. баща й се качваше с нея до класната стая, а не както нормално оставят другите деца до външната врата.
Известно време ревеше и мрънкаше /дори преди да заспи/, че не желае сама да се качва, въпреки нашите усилия, да обясним, че е забранено родители да влизат в училището. Бележка се появи преди ок. 5 дена, Стоп за родителите до входната врата.
Е, видя я бележката, изчакали с баща си да дойде някое дете от нейния клас, та да се качат заедно и се приключи въпроса.

Пробвай, с някой момиченце да влезе за ръка заедно в залата, няма ли някоя приятелка там?
А какъв е проблема да стоиш ти в страни докато играят, разконцентрира ли се? Или нямаш физическото време?
Ще свикне, със сигурност, просто и трябва по-вече време. При Дара поне е така, мнооого бавно се усвояват промените, всичко ново и непознато се приема с негативизъм, после нещата идват на място.

Поздрави

Няма как другите родители да ти влязат в положението ако не са го изпитали на собствен гръб. Просто има кротки деца, които не приемат така емоционално нещата и не реагират по същия начин. В момента за тях, ти си виновна за поведението на детето ти  Преживявала съм го няколко пъти това, даже са ми заявявали родители, че ТРЯБВА да направя нещо.

Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро 
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.

Така, така, никакви алтернативи не я трогват. Хич не й дреме какво друго предлагам. Поне така беше до съвсем скоро.
Сега е моментът съвсем тихичко и с малки букви да спомена, че нещата от ден на ден видимо се подобряват. Пу-пу, заплюйте Пак се тръшка от време на време, реве, пищи и блъска, но сега доста по-лесно успявам да я озъптя и да въдворя ред. Не че пак не викам, ме се карам и не пошляпвам /по-скоро като жест, не да я бия/, но комуникацията е на друго ниво вече. Виждам леееека светлинка в тунела. Но все още имаме проблем понякога с таткото, който като не му се занимава да я изтрае и няма нерви, съответно й кляка, само и само да млъкне. Ама тук вече трябва него да превъзпитавам, което се опитвам вече 8-ма година, засега неуспешно Опитите, обаче, упорито продължават. Накрая може да се сдобия с две възпитани деца

А дано, а дано - даваш надежда на всички ни! 

Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро 
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.

Ники, отминава това. типично за децата между 2 и 3 год. Моите и 2мата бяха така, рев, дори и като влезя в банята, да не говорим, ако разбере, че излизам някъде.
Сега и Калоян вече не е такъв репей , като му обясня, че трябва да отида някъде, няма драми. че мама ще изчезне от погледа.
Дори учудващо го оставих докато бях на спорт, при жените, които се гржат за децата, докато майките спортуват /ок 1 час/, никакъв проблем, остана, не ме потърси изобщо.
Не е делен от мен досега /с изкл. на няколкото дни в БГ при майка ми/, не ходи на ДГ все още, аз бях безкрайно учудена...
Така че, споко има надежда с напредването на възрастта

Цитат на: Ники в Октомври 24, 2013, 09:40:22 am

Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро 
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.

Ники, отминава това. типично за децата между 2 и 3 год. Моите и 2мата бяха така, рев, дори и като влезя в банята, да не говорим, ако разбере, че излизам някъде.
Сега и Калоян вече не е такъв репей , като му обясня, че трябва да отида някъде, няма драми. че мама ще изчезне от погледа.
Дори учудващо го оставих докато бях на спорт, при жените, които се гржат за децата, докато майките спортуват /ок 1 час/, никакъв проблем, остана, не ме потърси изобщо.
Не е делен от мен досега /с изкл. на няколкото дни в БГ при майка ми/, не ходи на ДГ все още, аз бях безкрайно учудена...
Така че, споко има надежда с напредването на възрастта

Значи остава да чакам да отмине и да я гушкам до тогава  Сигурно след някоя друга година ще се драматизирам, че не е лепната за мен 

Това с човечетата го минахме у дома, никаква работа не свърши, поне при Стефан. Стефан слуша когато реши иначе си се дере и инати и когато му рисувах сърдито човече почваше да реве, че има намръщено или изобщо не му пукаше, че има, според зависи на какъв е акъл в момента. За сметка на това Елена която по принцип слуша и се старае в повечето случаи, ако получеше намръщено човече го изживяваше много тежко и плачеше и драмата беше голяма. За това се отказах от човечетата.

Мише, аз от позицията на затворено и болезнено срамежливо дете, ще ти кажа че по скоро бих се притеснявала какво мислят другите деца за моето дете, от колкото какво мислят другите родители за мен. Така, че влизай си с детето на танците и да не ти пука. Виж, ако другите деца почнат да се подиграват на Калина, че ти влизаш с нея (което ме съмнява, ако децата са на 4-5 години), тогава ще трябва да вземеш мерки. Между другото не бях останала с впечатление, че Калина я е страх да излезе дори на сцена - пролетта на концерта по танци, се справяше прекрасно.

sixsens, радвам се че нещата се подобряват при вас. За малко и аз да се похваля, че и при Стефан има подобрение, то че има има, пък може и да си внушавам, но тая сутрин пак ми спретна една истерийка за добро утро. Беше 8.10 той още по потник, бях го събудила в 7.40 и вече трябваше да е готов. Подканих го да си облече тениската и блузата и да дойде да му измия очите и той се хвана за тениската (а аз имах неблагоразумието да му приготвя зачатската тениска) и като каза "искам да поброя цуцовете" (цветовете на дъгата) аз му казах, че закъсняваме и няма време ще ги брои като се върне. Но той си беше навил, че трябва да ги преброи и се почна, обясних му че ще му взема колите ако не се облече по най бързия начин и така му изприбрах 20 коли в рамките на следващите 5 минути, след което го облякох, измих го, обух му обувки и яке и го натоварих на колата и там истерията спря. Сега някой ще каже защо просто не го остави да ги преброи, ами защото винаги когато кажа, че нещо трябва да бъде направено, той веднага измисля какво иска да свърши преди това, и не говоря, за нещо да довърши защото съм го прекъснала а нещо съвсем ново. Примерно вечер, прибрал си е нещата облякъл си е на половина пижамата и аз казвам, хайде обличай си горнището и ще чета приказка и той решава, че първо искал да разгледа книгата. Или тръгваме за някъде, готови облечени и изведнъж решава, че първо трябва да направи не знам си какво. Винаги иска да е неговата последната дума и неговото условие да се изпълни. Тази сутрин като спря истерията в колата, говорих ме му и двамата с баща му, че не трябва да закъсняваме за работа, защото няма да ни плащат и няма да има коли, динозаври, а и живот и здраве и собствена стая и в детската докато му обувам обувките, той гузно ми казва, "мамо, трябва да те слушам повече, не знам защо ми става така и защо правя така" - ей в такъв момент се плаша много защото в рамките на половин час все едно имах два различни Стефановци. Говоря му много, обяснявам и разбира и помни и знае как трябва да се държи, но падне ли му пердето нито говорене нито нищо помага...

Гери, все едно описваш дъщеря ми. Имам чувството, че някакво дяволче влиза в нея и става напълно различно дете. Трансформациите се случват в рамките на броени минути, аз също понякога се плаша. И всичко разбира, осъзнава, ама дето викаш, падне ли й пердето, влезе ли й мухата - нищо не действа. Напъва си я отвътре и толкоз, сякаш не може да се контролира, аз го виждам. Ама явно така ще е.

Имам съседка, с 3 деца, с разлика между тях по 5-6 години, най-голямата е на 15, най-малкото е на 3 и малко, 6 месеца е по-голяма от моята. С Габриела са като деня и нощта, толкова спокойно и уравновесено дете. Обаче, голямата кака е била чудо. Аз я помня вече като 5-6 годишна, тогава беше горе-долу добре. Средното дете - момченце, беше чудо невиждано, дивак отвсякъде, много палав, но пък някак успяваше да се справи с него, като му обясняваше - разбираше детето и се опитваше да си коригира поведението. Сега е страхотно дете, обожава малчуганите и те него, 2-ри клас е. Каката до ден днешен е инат в червата, сега вършее едни тръни на мйка си на главата, подлудява я, първа година в немска гимназия. Много интелигентно, умно дете, ама инат бе, като нашите. Та по повод думите на твоя Стефан - "не знам защо така ми става", си спомням, че тя ми беше споделила следното - като пораснала повечко, колкото да осъзнава действията си и да комуникира като по-голямо дете вече, майка й я питала - "Добре бе, мамо, защо след като всеки път знаеш докъде стигаме, знаеш какви са последиците и че в крайна сметка става зле за теб, защо продължаваш с тия инати?" Отговорът - "ами не знам, бе мамо, така ми идва отвътре, не мога да го контролирам, не искам да се държа така, ама като ми дойде и не мога да се спра" Та така.... направо ме хвърли в тъча. Та това в голяма степен потвърждава тезата ми, че просто не могат да се контролират, напъва ги отвътре дяволчето и трябва да си го изкарат

Не ми се мисли в пубертета какво ще е. А смея да кажа, че съседката е интелигентна жена, която чудесно си възпитава децата, не е като да са изтървани, бащата също много помага и е много отговорен, чудесно семейство са. Но голяма в момента ги прави луди - отговаря, ежи се, не иска да учи, в чудо се е видяла жената.

Сикс, при каката има и утежняващи обстоятелства - пубертетът я тресе.

И моят син е залепен за мен или баща си. Не иска никъде да бъде оставян сам - нито заспива сам, нито може да изкара половин час в музикалната школа без нас. Опитахме се да го водим на плуване. Страх го е човекът. Седи на стълбите в басейна и не иска да влиза. След третия път се отказахме. Все някога ще се научи да плува. Тук е задължително в училище.