Jbrul Мислих над твоят проблем и въпреки, че съм с по-малко опит, реших да дам предложение. То е изцяло взаимствано от Supernanny американско предаване, което ти препоръчвам да изгледаш 3-4 епизода, за да придобиеш някаква представа. В него почти всяко семейство има проблем подобен на твоя, само че децата са 2-3 

Моето мнение е, че такъв проблем не се израства, а напротив, ако сега не го решиш ще се задълбочи. Също така не бих заключвала детето в стаята, мисля че можеш да отключиш разни други проблеми като клаустрофобия и подобни. Това е моето мнение. Също така ако си се решила вече наистина на 100% да се справиш с проблема, трябва постоянство и да не се пречупваш. Цигу ти е дала прекрасен пример и за двете.

Ако бях на твое място, щях да постъпя по следния начин. Тъй като Дани е голям вече и всичко разбира, бих направила reward chart или принтирала ( http://www.supernanny.co.uk/Reward-Charts/-/3-to-5-year-olds.aspx ). И после сядаш с него и му обясняваш, че вече е голям и е време да спи отделно. Казваш му, че от днес вече той ще спи отделно и му показваш reward chart (например тази с пиратите) и че всяка сутрин заедно ще решавате дали се е държал добре ( т.е е заспал бързо и безпроблемно) и ако е така ще се придвижва едно стъпало по-нагоре към пиратското съкровище.И така като заспива сам и се държи добре, след 10 придвижвания (звездички, може да купиш някакви лепенки и да лепите ще стигне до пиратското съкровище и ще получи еди си какво. Ти познаваш детето си и знаеш какво най-много ще го зарадва. Тази част е много важна, трябва да го направиш така, че максимално да го заинтригуваш.
Сега като дойде момента за заспиване се подготви за най-лошото - че няма да спите цяла нощ. Както Цигу ти писа, първия път като стане му обясняваш спокойно и тихо, че е голям и е време да спи. И че ако продължава да става утре няма да се придвижи по-напред до пиратското съкровище. И така само първите 3 пъти, след това без да казваш нищо го връщаш в леглото всеки път щом стане. И така докато не заспи. Трябва да си силна  и да продължаваш да го връщаш и 3ч ако трябва. Все ще се пречупи, и цяла нощ да не спи, все ще заспи някога. Тук е въпрос дали ти ще успееш, защото е много трудно

Ако можеш да си свалиш от някъде 3-4 серии на Supernanny ще е много добре, ще видиш колко много семейства имат много подобни проблеми и с постоянство ги решават.

Здравейте мами... Монка радвам се че всичко е ок и скоро ще сте четирима  .. При мен няма драми,няма тръшкане- притесняваше ме в началото,че господина заспиваше в 22:00/22:30 и така до 08:15/08:30.. Казвам притесняваше ме защото си мислех че спи прекалено много  защо ли не знам.Преди да забременея все си мислех че това значи полубезсънни нощи до към 3/4 годишна възраст  Определено не съм очаквала цяла вечер спокойствие  ? Иначе заспива даже диста лесно- малко Cars 1  и 2 и айдееееее.. Режим определено има ама и няма как да е друго защото от 6 месечен е на детска и няма как... Нямах време да се "глезим" много много!
Даже сега режима е малко сменен - къпе се с татко си задължително и с 5/6 колички които упорито сапунисва.. Малко филмче и малко при баба си правят " катастофа" с други коли и айде Ipad в действие и хоп- детето е изморено , а мама много доволна 
А относно тръшкане наистина няма много, по-скоро е глезене защото сега е такава възраст ,в която "опипва" почвата... Гуши се в мен и мами това онова... Щом чак и на испански ми говори ( по принцип не го прави никога )...
Абе още е много рано и знам че ще имам още многооо време за " екстри"  Обаче чакам с нетърпение да споделите мнения как се справяте с тези качества на нашите съкровища 
Лека вечер на майките и техните съкровища

Krisi08, благодаря ти за отделеното време и усилие и описанието на този метод. Дано е полезен на други майки с подобен проблем, аз със сигурност не смятам да опитвам. 
Такива неща при Дани - изобщо не могат да сработят - пирати, съкровища, чакане на награда...твърде му е абстрактно, че да го мотивира за някакви действия - забраИ. Отделно, че изобщо няма нещо, което толкова много да иска, че да го определя като "награда"... Което си е моя грешка де, аз и без това купувам каквото е поискал да има, а той пък не е от "искащите деца", та чак се радвам когато пожелае нещо. А и в този метод като всички други подобни - има едно основно нещо - то е принуда. Все едно как ще е напудрена и облечена същата (като метода на пясъчния часовник за по-малките)...еми в крайна сметка опираме до това да си мерим нервите и инатите. Той ще реве и ще става, аз ще го завръщам в леглото всеки път, докато той се предаде просто от изтощение (да допуснем, че аз не бих се предала първа). И това ще си го играем всяка вечер, пък може би по цели нощи, пък може би и седмици. И накрая като спре да става - просто ще съм победила силово и ще съм го принудила (по доста брутален според мен начин) да осъзнае, че ще става както аз кажа, а не както той иска. Може и да ми е приятен и удобен крайният резултат (вероятно ще е), но не желая да го постигам с такива средства просто.

И къде на майтап, къде сериозно... Ако го опердаша три пъти подред, затова че е станал след като съм го сложила в леглото - ще спре да става набързо, ще ми отнеме по-малко нерви от всички "модерни техники", изобщо няма да е травмиран щото няма и да помни кога и защо е започнал да спи сам без циркове и пр. Не го правя, просто защото не ми е в арсенала на възпитателните подходи да го ступвам, не защото чак толкова го намирам за проблем. Този психо-тормоз, който се получава при "приспиващите методи" (невключващи шамари) - за мен е доста по-гадно нещо честно казано, но това са си моите разбирания за тези неща. Не са меродавни, просто споделям.

Иначе - да го заключвам не съм имала намерение никога, коментирах опцията по повод нещо писано от Ema2 просто, не че ми влиза в плановете. Засега ще заложа на това да си изгражда "механично режим" с ходенето на ДГ, който да поддържам когато не ходи. Ако заспива за 10-ина минути и не става повече - не ми пречи да приспивам, нито да ми спи в леглото. Ще пробвам скоро и с телевизор в спалнята и хубави филмчета на ДВД, ако мине номерът и да не приспивам...чудно ще е. Засега тези неща да станат - предостатъчно ми е на мен лично.

Евала за биволските нерви, които имаш. На мен ми е рано още, ама си мисля ,че на твое място сигурно щях да го напердаша, макар да знам ,че боят не е средство за възпитание, но при такава ситуация сигурно нямаше да издържа , дано да греша де, и като дойде и моя ред да възпитавам сериозно, да съм се поуспокоила и да не ставам майка пъдарка и озурпаторка. С голям интерес следя събитията около вашето неприспиване, така че като се справиш непременно да кажеш как успя! Късмет и сили ти желая от все сърце

Евала за биволските нерви, които имаш. На мен ми е рано още, ама си мисля ,че на твое място сигурно щях да го напердаша, макар да знам ,че боят не е средство за възпитание, но при такава ситуация сигурно нямаше да издържа , дано да греша де, и като дойде и моя ред да възпитавам сериозно, да съм се поуспокоила и да не ставам майка пъдарка и озурпаторка. С голям интерес следя събитията около вашето неприспиване, така че като се справиш непременно да кажеш как успя! Късмет и сили ти желая от все сърце

За кво да го пердаши?! Той не реве, не мрънка, няма истерии(при нас това е ежедневно поне по 5 пъти и не виждам смисъл да бия). Налага си своето, дразни я, ма тя е СПОКОЕН човек 
В помощ на идеята със съкровищата, по Дисни има филмче с пирати и съкровище и се печелят дублони. Интересно е, красива анимация, музика. Би привлякло внимание и може да помогне, но и аз не знам какви да са наградите. Моят син първо не би търпял за награда. Ако кажа днес, че нещо ще получава, то трябва да стане веднага. Може би метода работи при по-големи деца, на 3-4г. примерно.

ivelinca, благодаря за пожеланието  И да ти кажа все пак, че изобщо, ама ИЗОБЩО не е задължително да имаш подобна ситуация с твоето дете, дори без да полагаш някакви специални усилия, та хич не се настройвай на вълна "неизбежност". То си е до дете, характер, обстоятелства...толкова много неизвестни и променливи има в отглеждането на дете, та който седне да прогнозира - само може да сгреши. И да се притеснява излишно за нещо, което никога няма да му дойде до главата, пък то друго ще се стовари дето през ум не ти е минавало. Аз например така се бях наслушала за "зъбните драми", че и за секунда не допусках, че баш на мен ще се размине. Е, аз пък зъби не разбрах кога му излизаха, просто виждах поредния поникнал и толкова. Вкл. кучешки и кътници  дето би следвало да са най-големият зор. Просто Дани се озъби като акула - тихо и бързо (за мой късмет естествено) 

Относно здравината на нервите ми... Ами сигурно ще те изненадам, но аз съм темпераментна и хич не съм търпелива, пък "жертвоготовна" - съвсем. Но, когато дадена ситуация изисква (не само с детето) - просто умея да се "стегна" и да изтърпя каквото там се налага, без да  е кой знае каква "лична драма". Не, че не ми дотежава и не ми писва естествено, но бързо успявам да се освестя за нов опит. Другото типично за мен е, че съм убедена относно детето, че както аз преценя и мисля за дадена ситуация - аз ще го измисля най-правилно, просто защото знам всички детайли, не защото получавам "лоши съвети" за същата ситуация. "Съвети за родителстване" - изобщо не обичам да давам, приеми следващото като "обща препоръка" просто. Твоето дете - не е като никое друго дете, един микрон за нещо ще е различно, но той ще е съществен. Научи се да го разбираш, да го наблюдаваш внимателно и да реагираш спрямо конкретна ситуация и конкретна негова нужда - така ще си най-добрата майка за СВОЕТО дете, което е важното. Другото..."втър и мъгла" дето има една дума.

Относно всякакви "възпитателни методи"...и там не съм по реда си аз  Бившият ми съпруг (инженер), когато съм пипала някаква техника, опитвам се да вкарам нещо някъде, да отворя капаче и пр. и напъвам и ръчкам винаги ми казваше: "Щом не става лесно и бързо - значи не го правиш по правилния начин". И винаги е бил прав. За Дани разсъждавам по същия начин (не твърдя, че съм права, споделям само). Когато нещо с детето ми не се получава относително лесно и срещам як и категоричен отпор за същото - явно не подхождам правилно, или просто не му е време още. До 10-я си месец - ядеше през нощта, в 3ч. и през ум не ми мина да махам насила нощно хранене, че да мога да се наспя човешки... Една нощ в 3ч. подадох шишето - то беше бутнато, човечето се надупи и си заспа и повече никога не се събуди в 3ч. да търси мляко. Обяснявах как се пишка на гърне и тоалетна 2-3 месеца - интерес НУЛА, успех - още по-кръгла нула. Накрая го пратих да свети на баща си при тази процедура и ВОАЛА... Обяснения, обяснения - ама друго си е да ти го покажат, пък и "да правиш като тати" е много по-гот, отколкото да слушаш мама как пили някакви пълни дивотии (от негова гледна точка) по темата.  Както не ще да заспива сам - така "изби рибата" с тръгването си на детска градина - без писъци и драми, но аз подходих "творчески" по темата, съобразно него, характерчето му, това което знам, а не според това какви акъли ми даваха миналите по този път вече. Да, те имат опита и са прави 100%, но са прави за своите деца, не за моето. И съвсем сериозно казвам, че ако ми прекипи от нещо, което прави, или не прави - наистина бих го ступала (символично) и считам това за доста по-бързо и лесно за забравяне, отколкото да упражнявам психо-тормоз със седмици за каквото и да било. Просто съм си яко демоде явно. 


м-и Мерси за идеята за филмчета, точно "събирам колекция" в момента. ОбачИ аз толкова обичам да гледам качествени анимации, дори такива които мога да ти преразкажа с диалозите и съм гледала по 1000 пъти, че накрая нищо чудно вместо да подмамвам Дани да ходи да си легне сам с тях - да вземе той да ме гони от леглото, като зависна и аз да ги гледам.  В неделя по един детски канал бяха пуснали втора част на един филм за дракони (анимация), той по едно време се отегчи, но аз се запънах и не смених канала докато не свърши...изчаткала раУта аххаха. Тази сутрин установих, че вече "има мегдан" да опитвам с примамки в бъдеще време. Напоследък има страст към пистолети и пушки и каквото купя - все се чупи набързо, та снощи като каза "пистолет" - всичко беше помляно и съответно ги бях изхвърлила. И си викам аз, ако тази сутрин вземе случайййно да се запъва за ходенето на ДГ (все пак 2 седмици беше у дома) - дай да заложа стръв. Казах, че утре (т.е. днес), като го докара автобуса и мама ще го чака с нов пистолет. Не коментира повече, приспах го, станахме днес, тръгваме да излизаме и той ми казва: "А ти довечера като дойда нали ще си ми купила пистолет?". Помни значиии и е взел да навързва кое, след кое следва, кога и защо... Та днес в списъка за пазаруване имам и "пистолет". Да живеЙ корупцията! 

Ай да оспамя малко темата и аз обичам анимация, на Дисни повечето е качествена. Сега в неделя редуват принцесите 
Ще взема и аз пушки да предлагам, някак агресивни играчки ми се струват и до сега не съм.

Аз не купувах и не предлагах, точно защото са уж агресивни играчки, да не се учи на подобни неща и пр. И май месец тази година, в едно заведение имаше друго дете с някаква играчка автомат... Цяла вечер го преследвах Дани, да не дърпа чуждата играчка, очите му останаха в нея, а то вЕрно интересно беше - хем си вдига шум, хем мърдат разни джадажи по него, лампички има. И за 1-и юни - издирих и купих същото. Ами - голяма радост беше, още играе с него, няма идея какво значи "да застреляш някого" (аз съм редовно застреляна)... Чат-пат се присеща да иска нова подобна играчка, а аз избирам някакви по-занимателни. Последният пистолет има и мишена в комплекта, която целиш с лазерен лъч и като я нацелиш - върти се там едно колело и пее, чак аз си играя с тоя нещо.  Той пък си тренира координацията и то успешно. Мисля си, че не толкова видът на играчката е важен и той да създава в детето някакви нагласи, колкото как ти ще му я представиш и как ще я възприеме то.  Категорично - не е станал агресивен и зъл откакто му купувам пушки и пистолети де

Детето ми не стана  и грам агресивно, нито нервно  от: купуване на пушки и мечове /към които бързо загуби интерес между другото/, нито от гледане на "Багуган" и игра с бакугани, блейдъри /все бързо отминаващи моди/, фигурки-чудовища и т. н. Мисля, че т. нар. "лошо влияние" на определени играчки и филмчета често е само оправдание за поведение на деца, чиито проблеми вероятно се коренят някъде другаде.

Сетих се за една случка с племенника и свекърва ми от преди 2-3 години. Племенника ни много псуваше , ругаеше, караше се с децата, че и на бой понякога е посягал, та веднъж свекърва ми го гледала, излезли пред блока, той се скарал с някакво дете, почнал да го обижда да псува и свекърва ми се ядосала, скарала му се и го прибрала вкъщи. Малкия взел да реве, да се тръшка ,че са го прибрали и свекърва ми също взела да реве. Детето се учудило и я питало "Ти що плачеш ,бабо" , а тя ридаейки му казала , че плаче дето той така я излага, дето така се кара с децата, все едно никой не го възпитава. Казала , че се срамува , когато се държи така, че иска възпитано внуче и т.н и откарали в ревове и двамата два часа, но от тогава, когато е с баба си навън той се държи прилично. Тогава разбрах,че може и  на чувства да ги  удари малките. Само,че трябва явно да е истинско, както е било в техния случай, а не постановка, защото малките не са толкова гламави и мисля, че трябва да им се говори като на големи хора, а не  с бебешки интонации и с умалителни думи

Зависи от възрастта и характера на детето. Това, което работи при едни, не върви при други. Универсална рецепта няма. Иначе, който я открие, ще стане милионер.

ОХ, Жбулче, мила бръкна ми много дълбоко в раната.
Не искам да те плаша, ама ей на догодина ще е ученичка, а всяка вечер като наближи време за сън и корема ми става на топка.
Много трудно заспиваше като малка, след това свикна да спи при нас, трудно я отделихме на самостоятелно легло. Беше посвикнала.
Задължително стоя до нея докато заспи, иначе се почва рев и вой, което в началото наистина беше убийствено за мен - стояла съм по 30-40 мин. Сега заспива по-бързо, защото е уморена.
Иска да спи при мен, и всяка вечер се водят едни безумни разговори от които вече ми е писнало.
Пробвах да я връщам, да обяснявам, изпадна в истерия, рева цяла нощ, това втори път няма да и го причиня.
От няколко месеца след поредната разправия каза, че на нейното легло сънувала кошмари и няма да спи повече там! Искаше пак при нас на спалнята, но аз отказах и в крайна сметка стигнахме до компромис да спи в хола. Пак почти заспивам до нея, няма такова нещо да заспи сама, но поне спи спокойно и аз успявам да се наспя наистина!
Много ми се иска да се справя с това, остана като проблем от бебе и не мога да намеря начин! Вече си мисля да говоря с психолог!

yana-v, няма нужда от психолог, просто и ти си некадърна майка като мен и нещо не си се постарала, та затова така  Извинявай за черния хумор, ама вече по темата - друго нямам. Честно казано, аз отдавна съм осъзнала, че това със спането ще е явно главният ми проблем с Дани в детството му (откъм поведение имам предвид) и го попреглътнах. От време на време вземе, че ми попрелее, после пак си "налегна парцалите" по въпроса и си го търпя. Умората и недоспиването в ДГ - дадоха резултат дотолкова, че го приспивам по-бързо и преди 12 ч., ама 22:30-23:00 сега - хич не ми е ОК. Пробвах с по-ранни часове - никакъв шанс засега, въпреки че от ДГ като си дойде вчера -  цяла вечер киселя само защото е недоспал, ама няма и няма да се легне в човешко време и по човешки начин. Сега е заковал среднощното ставане и довличане в хола на 2ч. посред нощ. Стане 2ч. и дзънннн - пристига. Не реве, не истерясва, просто се мести при мен. Като тръгна аз да си лягам - няма запъване да дойде пак в спалнята. Ами...така ще е явно, докогато продължи, какво да го направя?!!! Мен главна цел ми е да си заспива сам, че да не се занимавам с това. Че спи в моето легло - не ми пречи, среднощните ставания - също не са ми особен дерт в общия случай, не ми прекъсва някакви хипер важни занимания с тях.

Ако успея да си спестя занимавката с приспиването - ще съм предоволна, понеже главно това ме мори напоследък. Като беше бебе пък не спеше и по цяла нощ, ами някакви по три часа дремки бяха, тогава беше най-големият зор (за мен). Късмет поне, че спал-недоспал - има приятно и ведро събуждане, та не бера ядове сутрин с това. Все някакъв "бонус" има да компенсира, то не може всичко да е "бъгаво".  Ей сега - идва зима, мазните сметки за ток - няма да отоплявам две спални, ако не друго хахахаха Гледам да мисля положително, какво да се прави. Другото като не зависи от мен... Но при мен се явява предимство в тази ситуация, че живея сама т.е. неговото присъствие в леглото ми - не бърка отношенията ми с баща му. Ако все още бяхме семейство - определено щеше да ми е голям проблем да не ни оставя и минута насаме, в собствената ни спалня и това с години като при вас. Кофти си е и още как. 

Момичета, не се самонавивайте сега с това заспиване. Аз, ако бях в такава ситуация, на този етап бих оставила нещата така. Да не се стресират сега децата, ако почнете да им прилагате разни "номера". Лягайте при тях, докато заспят. Другото ще отнеме сигурно месеци и много повече ще се изнервите.
Някои деца просто имат проблемно спане, както е и при възрастните.
Мисля също, че топлият душ преди лягане помага за отпускане.

Топлият душ  при нас играе разбуждаща и възбуждаща роля 

М-и ,  може би студен ще действа повече.

Темперамент хора, всичко е въпрос на темперамент. Това не може да се коригира. Това всяко дете си го носи от раждането ...

Момичета, не се самонавивайте сега с това заспиване. Аз, ако бях в такава ситуация, на този етап бих оставила нещата така. Да не се стресират сега децата, ако почнете да им прилагате разни "номера". Лягайте при тях, докато заспят. Другото ще отнеме сигурно месеци и много повече ще се изнервите.
Някои деца просто имат проблемно спане, както е и при възрастните.
Мисля също, че топлият душ преди лягане помага за отпускане.

Аааа нямаме си други занимания мислиш, та вече от скука...какво, какво - дай да се "самонавием за заспиването" (или тръшкането).  На този етап - щем не щем сме ги оставили нещата така, понеже работещи "номера" - аз поне не открих досега. Пък с "модерните методи" - наистина се опасявам, че мога да го стресирам. Колкото до топлия душ преди лягане, у нас е направо топла вана с всички екстри и киснене, което не води до съгласие да легне да спи сам и да ме остави на мира де. Колкото до лесното и предполага се приятно решение на всичко това, а именно : "лягайте при тях докато заспят", едва ли има думи с които да съумея да ти обясня разликата между това да гушнеш детето си и да заспиш сладко до него и това да си принуден да го правиш всяка вечер, с години (при някои доста години както четох), вкл. когато трябва, или просто имаш нужда да правиш нещо друго. Психическата нагласа в двете ситауции е различна, затова във втората - емоциите които започвам да изпитвам са на яд и неконтролируемо раздразнение, понеже съм принудена да правя нещо и абсолютно безпомощна да прекратя това с някакви цивилизовани средства все пак. И понеже съм човек, а не само майка - реагирам точно така както и детето ми би реагирало, ако го принуждавам да върши редовно нещо неприятно за него, което за капак - то намира за абсолютно излишно. Разликата е, че много по-вероятно е аз да определя адекватно кое е "излишно" и "безсмислено" отколкото той (засега). Но незнайно защо - трябва да се водим по неговия акъл за тези неща. И в този смисъл - моето раздразнение е много по-обосновано, логично и оправдано, отколкото неговите инати. Но понеже аз съм възрастният човек - следва кротичко да търпя всякакви безумни издевателства от негова страна и да му играя по свирката.


Виж, ако е за миене на зъби - едва ли не е добре да го набия, да му подпра устата с нещо да стои отворена и да търкам, да го вържа на мивката в банята докато не ги измие... ВСИЧКО може, само и само да са измити тези зъби, да са здрави, защото това е важно за НЕГО и неговото здраве. Или като поставяме ваксини - няма хънта мънта нали...Там нЕма проблем натискам ли, стресирам ли, принуждавам ли - за такива неща може, та дори е желателно. Но всякакъв натиск да спре да тормози мен за нещо - цъ, ще се стресира. Аз мога да си търпя обаче, защото на мен ми е "бездънна търпилката", свои нужди - нямам, аз щом съм станала майка вече - не съществувам в битието си на жена и човек и не е редно да искам да съществувам И по този начин. Ами съжалявам, но подобен начин на мислене ми е чужд, въпреки че да съм майка ми е главното в живота вече, но това не значи единственото.

За мен конкретно - времето ми вечер (и нощем често) е най-важното, най-пълноценното в личен аспект, тогава си задоволявам всички потребности, за които през деня нямам време и възможност по някаква причина. Така съм от ученичка апропо, "плащам си" от години "цената на недоспиването" за да имам това време САМО за себе си. Като се замисля - това е единственото нещо от което никога не съм съм била склонна да се откажа и за това - имам своите много важни причини. Дани е единственото същество, заради което ДОБРОВЛНО се отказах след раждането му от това и от още куп други неща (не дребни и маловажни). Направих го - защото така считам за редно, нормално, майчинско и пр. И считах, че все пак, това с вечерно-нощният терор ще приключи в някакви разумни срокове. Или след отпадането на някакви обективни причини при детето, за да се случват тези неща. Е, всички смислени и разумни основания за това - вече не са налични при сина ми, но изпълненията продължават. Но няма значение дали майка му на това дете е стресирана, амиии...тя е Робокоп. Минимум  Важното е то да си върти номерцата на воля и щото така му харесвало просто...

Много си права, че и ние имаме нужда от глътка въздух и лично време.
Аз не съм нощна птица, вечер съм скапана, сутрин от 6 ч вечер до 10 ч. все на педали и ... заспивам даже преди нея. Но... тъкмо се отпуснеш и трябва да станеш, щото още 1000 неща трябва да се свършат. Това ми е най-трудно преодолимо!
Само да са здрави, ама ей на тази сутрин май пак и е запушен носа  , а това води до серия безсънни нощи отново!

да се включа  и аз от както е на ясла там не спи.и в 20 часа вече е заспалала.но каква полза като е будна в 4 сутрин.започва здрава игра ,реване и тръшкане.

yana-v, ами с това приспиване и лягане късно - то е проста аритметика, че ни при теб, ни при мен може да остане някакво "лично време". На мен затова ми е толкова болна тема това.

Хайде, отскоро ходи на ДГ и поне през деня - имам време и за себе си. Но и аз като повечето хора денем си имам достатъчно неща за вършене, ако и за момента да поработвам от къщи само - то пак си е работа, пак си иска време. Другото е, че за да се видя с приятели например - ами вечер само може, логично, те хората също работят денем, също имат деца и задължения. Т.е. през деня и да имам някой абсолютно свободен от каквито и да било ангажименти час - то няма с кой да се видя едно кафе да пием. Звънна тук-там, всеки вика: "Ми хайде да е довечера, след 18 - 19ч.". ОК, правим план, събираме се в къщи "довечера", той се прибира в 17:30 ч. С гостите ядем, децата (ако са гости с деца) си играят, обаче... Няма начин да кажем в 20:00, или 20:30, или 21:00ч. да стана замалко, да го изкъпя набързо, да го сложа в леглото казвайки "лека нощ", да се върна при гостите и да си изкарам с тях още час-два без той постоянно да се чекне по нас, да вика и пее и в общи линии - да не ни дава възможност да си общуваме ефективно помежду си. Всичките ми приятели са с големи деца, та техните - не са "проблем" като се събираме, самозанимават се, не пилят нерви и не досаждат нон стоп. Та с гости, или без гости, като се прибере вечер - качен ми е на главата докъм 23:00ч., после поне час е къпане и приспиване и оттам насетне, посред нощ - вече имам "време за мен". Ами нормално, че от това време нататък - рядко имам будни приятели, с които да си общувам, но поне спокойно мога да почета нещо, да гледам филм, или там нещо друго, което ми е приятно. И точно наема да го върша нещото - хоп Дани се измуши от спалнята и пак висне при мен.  Легна посред нощ, стана към 7:00 (недоспала естествено), после пак цял ден се занимавам с разни полезни и необходими неща, не с "личните си кефове" и вечерта - хайде пак същото. Като дойдат почивните дни - 24/7 ми е качен на главата - пак нулева възможност да си пообърна внимание само на себе си.

Та по тези причини - много ми е важно хем да ляга по-рано вечер, хем сам да си заспива. Ако легне към 21:00 набързо и без циркове - до 12:00-1:00ч. - предостатъчно ми е времето, да правя там каквото ми се прави и е несъвместимо с присъствието на дете по някаква причина. Пък и в крайна сметка - аз нямам никаква вина, че животът на всички ни (не само моя) е така организиран откъм време и задължения, че хората са ангажирани през деня и единственият "промеждутък" за релакс е някакви часове вечер, ако може преди 12:00ч., защото на другия ден все пак се става рано, бива да не си като парцал на работа. ОК, ама това как да стане точно, ако излизаш сутрин за работа, прибираш се вечер, детето се прибира с теб и те разиграва докато и ти самия заспиш. Е, кога аджеба тези родители "да вземат малко въздух"? Кога една семейна двойка да си обърне внимание един на друг, било да си говорят просто, да пият по чаша вино спокойно, секс да правят, или каквото и да било там, което им е приятно? Ами такова време - няма. През седмицата - понеже детето не ще да си легне, преди и те да легнат, през уикендите - пак не ще да ляга + че цял ден е наоколо и изисква внимание. И накрая - като охладнеят отношенията в една двойка, двамата родители се изнервят яко от преумора и постоянно съобразяване с нуждите (къде реални, къде от чист каприз на детето им) - ах, ама що така станало? Ами как да стане? То е нелогично да стане нещо друго, та често и до развод се стига в подобни ситуации и къде е ползата и смисълът, вкл. за детето на такава двойка? Няма такива! За никой от участващите в подобна "схема", особено ако същата се заточи с години.


Защо го пиша всичкото това? Защото "на първо четене" едно: "Е, какво толкова, ще си легнеш с него", или "Е голяма работа, че вампирясва до среднощ - все някога ще спре", или "Абе тръшка се и истерясва, ама ще го изтърпите сега, колкото време се налага, ще престане все някога" - наистина звучи безобидно и като "не особено голям проблем". Обаче изведено от контекста, който описах горе е безобидно. Но системното и продължително случване на тези ситуации - сериозно повлиява начина на живот и отношенията в едно семейство, независимо родителите колко се опитват "да не обръщат внимание, да не се впрягат, да изтърпят еди какво си колкото време е нужно". Никой не е способен безкрайно да върви срещу себе си, потребностите си, вечно за всичко да е "на педал" и да не изпуши в даден момент. Независимо дали е семейна двойка, или самотен родител като мен - описаното по-горе те превръща в нещо като тенджера под налягане, която стои на постоянно включен котлон и си и запушил клапите за изпускане на парата. Е, в един момент - ще гръмне тази тенджера - неизбежно е просто.


Въпреки, че децата ни, техните нужди, щастие и комфорт - логично са приоритет за всеки от нас, добре е и е важно да си даваме сметка, че ставайки родители - ние не спираме да бъдем хора и да имаме свои нужди от всякакво естество. И е важно поне в някаква степен, да можем да си удовлетворяваме и тях. Да, разбира се - вече никой от нас не би могъл да го прави , както "преди децата", нито е очаквал да може, вкл. и аз. Но е наистина ВАЖНО и за децата ни, в името на които се самонавиваме, че трябва да изтърпим какво да е, колкото трябва и до дупка - да търсим начини да не се стига дотам чак. Не е въпрос на егоизъм, мързел, "неблагодарност" че си станал родител все пак, недооценяване какво щастие е да имаш дете и пр. Добрата среда за всяко дете е на щастливи и чувстващи се комфортно родители все пак. Преуморените и пукащи се от нерви родители, издевателстващи над себе си, само и само да угодят на отрочето - реално не могат да бъдат добри родители, а те именно към това се стремят все пак. Каква полза за теб и за детето например да стискаш зъби, да търпиш нещо и по някое време като ти избият балансите - да се разкрещиш, да удариш дори и след 5мин. горко да плачеш и да се разяждаш от чувство за вина. И вместо да помислиш защо си избухнал, как стигна до това - да вземеш за пореден път да се упрекваш, че си нетърпелив, лош, кофти родител и от сорта.


Съжалявам за поредния предълъг пост в тази тема. Не искам и не очаквам почти никой да се "изповяда" публично, че има ситуациите и избухванията, които бегло нахвърлих, не е целта на темата това. Но достатъчно непублични разговори имам и с потребителки и с мои познати, които имат деца с подобен тип поведение, за да знам, че нито се случва рядко, нито е "няма проблем", нито последствията са безобидни, ако нещата си продължават по този начин безкрайно. Знам и, че хората, чиито бебета на 30-40 дни са отказали нощното хранене, спят си сами в легалата по цели нощи и като поотраснат в 20:00ч. си заминават сами в леглата, които не истерясват, не се тръшкат никога за нищо...Знам, че тези хора - не могат да разберат, че не от старание и "правилно възпитание" техните деца са такива в поведението си, а нашите - други. Нормално, не ги упреквам. Хората са склонни да считат, че нещо което им се е получило с малко усилие и следване на приети за правилни "стъпки" - става така и при другите. И ако все пак не става - значи другите са объркали стъпките, не са проявили постоянство и търпение. Знам също, че когато не им се случва на тях - не си дават сметка колко много може да натегне и нервите и отношенията у дома едно дете, което се държи по подобен начин немалко време.

И искам да им кажа само едно. Ние, дето все пак имаме подобни проблеми - не се "самонавиваме". Ние си даваме ясна сметка, че реално - почти нищо не можем да направим, освен да чакаме и да се надяваме. Ние не си обичам децата по-малко от вас и не сме по-малко благодарни, че ги имаме. Ние рядко ще споделим какви проблеми са възникнали в отношенията с партньора ни, заради поведението на детето, защото обикновено - ще получим само възмущение и укор, "как можело дълго чаканото дете и изцепките му да не бъдат приети благо и щастливо и да скапят семейството ни, вместо да го направят още по-здраво и щастливо". Затова и обикновено - такива неща не споделяме, защото минимум ще има упреци във върл егоизъм. А и за мен специално - достатъчно болна тема е, че ми мина през главата, за да чета и слушам колко ненормално и извратено било да се случи такава случка. На мен даже ми се струваше невъзможна за случване, ама преди да изпитам на свой гръб кое до какво води. Затова мога единствено да помоля, да приемете "на доверие", че ние, които имаме такива проблеми с децата си - не сме някакви драматизиращи егоисти, които просто искат да почешат пръсти и да помрънкат, а проблемите са реални и много извън конкретния поведенчески "проблем" на детето. Просто защото същият се отразява във всеки аспект на живота ни и отваря 100 други. Не обичам да мрънкам лично аз и не пиша тук, за да се пооплача. Пиша, за да уверя всеки, дори анонимно четящ потребител, че не е единственият с такива дертове и да - те не са никак безобидни и е за предпочитане да им се търси решение някакво, а не да се примириш с положението и да креташ така, докато напълно се сдухаш психически и емоционално. Като се стигне дотам - няма никакво значение вече колко си се старал, колко са ти били добри намеренията и на колко "силен" си се направил. От личен опит говоря, не съм го прочела в някоя книга. За мое съжаление.