Аз съм твърдо против теорията да се остави бебето да плаче, за да се научи на нещо особено на тази възраст. Много жестоко ми се вижда, на фона на 9-те месеца, когато си го носил и то е имало безотаказен достъп до храна още преди да си помисли даже, люшкано е при всяко твое движение и е било гушкано от стените на утробата ти. Постави се на негово място и си помисли как ще се чувстваш, ако в един момент това ти се отнеме и те оставят да си го искаш (плачеш) без да ти го дават.
Може да ме боли гърба, кръста, да нямам време за нищо лично, но и това ще премине

бебе, не искам да те обидя, но си спомням, че в тази или предната тема беше питала за разглезване на бебе и няколко човека се изредиха да ти отговарят, че това е абсурдно твърдение, но въпреки всичко ти си послушала някоя умна глава и си оставила бебе на 1м. да се дере от рев с цел да заспи само... гушкай си детето, носи го, говори му, забавлявай го... няма нищо по-важно от това и колкото по-рано го осъзнаеш толкова по-добре и за двама ви.
Деси до 6м. я приспивахме само и единствено на ръце, аз по цял ден, вечер като си дойдеше баща й, не че след това започна да заспива сама, о не, но поне не ни беше постоянно в ръцете. е сега искам да я нося да я гушкам постоянно, но уви не мога, а и тя не е съвсем хепи от това

Рекохме онази вечер да го пооставим момчето да си пореве малко, че все на ръце иска да се приспива и тука по-опитните така ме учат.

кажи кой от тукашните "опитни" ти даде такъв акъл, че да го банна веднага!

гушкай си бебето и му се радвай само - малко ли го чака! направи го щастливо...

Не се обиждам, Стефи. И аз се ядосвах на себе си тогава. Нареваването при нас не доведе до нищо хубаво и дори да ми казват, че е грешка все да го гушкаме, предпочитам така да "грешим", но да е спокойно бебенце. За това и си го споделям с вас. То и без да ми казвате, като го гледах онази вечер, се чувствах като от темата за безхаберните родители  А иначе разни майки, вкл. и свекърви и др. роднини, ме засипват с акъли, поискани и не и ми коментират, че много съм била четяла. Какви били тези бели шумове, повиване за успокояване, профилактични прегледи, за гушкането знаете и т.п. Облечи го, съблечи го... И като ти намилат край тебе, в един момент почваш да се съмняваш, че сигурно са прави. Уж гледам да филтрирам само полезната информация, ама...
Джам, тука - във Форума, едва ли някой ще ми даде такъв акъл Ама тука - край мене, ми дават. Едва ли не, много съм го глезела, щото дълго съм го чакала.

абе избягвай ги тези хора, защото изобщо ги допускаш до теб, че и позволяваш акъл да ти дават
ти си му майка, имаш достатъчно житейски опит, за да прецениш кое е добре и кое не за него, и как да го гледаш, другите ги пускай покрай ушите си

абе избягвай ги тези хора, защото изобщо ги допускаш до теб, че и позволяваш акъл да ти дават
ти си му майка, имаш достатъчно житейски опит, за да прецениш кое е добре и кое не за него, и как да го гледаш, другите ги пускай покрай ушите си

Като има околни дето натискат и човек почва да се съмнява. На мен първо майка ми ми скъса нервите, като искаше да ми купува кантар, че да сме мерели Ивана да не останела гладна и всеки ден се обаждаше да ми каже как се притеснявала за детето ( добре че не живееше тука). Една позната ми обясни, че не съм сменяла памперси правилно, понеже съм вдигала двете крачета и нещо щяло да му стане и трябвало да го въртя бебето, понеже тя така била правила. После пък  свекърва ми като дойде тук да гледа Ивана и започнаха разправиите, при положение, че с нея никога не съм имала проблем преди това. За 2 месеца не ми беше хрумнало, че правя нещо не като хората, ама като дойде тя се оказа, че всичко правя така .  Есествено аз нищо не промених, но лошото беше, че мъжът ми, който беше тотално шашнат дали правим всичко както си трбява, заставаше на нейна страна най-редовно и каквото тя кажеше, той веднага се съгласяваше. Ама всякакви глупости - примерно поливала съм си грешно бебето и съм го плашела. Бе как 2 месеца го поливахме и не видяхме да се плаши, а майка му като каза  и то хоп веднага забеляза, че май верно така било.
 И сега като отидем пак има леки коментарчета, макар че вече не смеят толкова, понеже видяха че и без чорапи и с пиене на студено оцеляха децата и нищо им няма .   Ама свекър ми все промъква някакви  „виж я сега как се изкашля, точно след като и даде студеното мляко от хладилника, не мислиш ли че е от това“ и ей такива .
Аз гледам да се информирам, питам, чета, но веднъж като стигна до някакъв извод кое е правилно, от там нататък си карам както съм си преценила.  Трябва да си отстояваме позициите, че иначе колкото майки, толкова начини за гледане на дете има, ще се побърка човек, ако само се съмнява в себе си.

Това с тегленето след кърмене не са ми го казвали, но всеки път щом ревне детето се почва
- "дали имаш достатъчно кърма?" Викам тече като чешма, че чак се дави докато яде.
- "Миии да не би да ти е рядка?" Как ще я рядка като плюскам месо, яйца, сирене и в повечето време момчето си прави 3-4 часови паузи.
Ама като ти кажат няколко пъти и започваш да се съмняваш, та и моя мъж - като съм се цедила, колко мл излизало.

За съжаление няма как да ги избегна тези хора, а и знам, че не го правят от лошо. За всички близки той е много чакано и обичано бебе и искат да помогнат, но наистина колкото майки... Просто трябва да се науча спокойно да пропускам повечето информация покрай ушите си А увереност ще получа с опит предполагам.

Бебе, поне на тези, които можеш (майки, сестри, приятелки), ги помоли да се въздържат от съвети, освен ако не ги питаш. На свекървата е ясно, че няма как или там трябва с перце. 
Не че нещо да те плаша, ама моя синковец до тригодишна възраст на ръце го приспивахме. След няколко дена става на четири. Четем му всяка вечер приказки, после стоим, докато заспи или поне се унесе, иначе става и се донася (днес е станал в 7,30, следобяд спа 30 минути, цял ден бяхме навън и в десет вечерта още не беше уморен). В крайна сметка искал да спи при нас. Баща му му позволява.  Период било, имало нужда от близост детето. Скоро иска мъжът ми да сложим бебето в неговата стая, за да не се чувствал самотен.
Иначе днес отивам до двете нули. Забавила съм се не повече от три минути. И като излизам, чувам: "Мамо, аз съм фризьор." и нашият ухилен до ушите. Е, познайте от три пъти! Офъкал и малкото коса на сестра си. Аз се готвех да слагам фибички, а тя каква стана. Сега ще ми се карате за ножицата. Ами, човекът си има детска ножица и сигурно от година си я ползва по предназначение. Изрязваме картинки, лепим и прочие. Никога не му е бил забранен достъпът до нея. Не съм си и помисляла, че ще вземе да подстригва бебето с нея.  Скарах му се. После му обяснявахме, че човек, за да може да подстригва, трябва много време да учи. Не всеки може. И ние не можем. Само лелята фризьорка. Пак бях доволна, че не са се наранили. Май трябва да прибера ножицата.

Бебе,  първо си повярвай, че се справяш добре - това е най-трудната част. И после според зависи от човека насреща ти, от ситуацията и акълите, които ти дават, и най-вече от настроението ти. Ми тъй де - и ние сме хора и имаме право на кофти дни. Аз успях полека-лека да отуча околните, да ми дават непоискани акъли. Освен свекъра де, е не мога и не мога да си го пускам покрай ушите и това е. Хора, това е човек, дето собствените си деца не е гледал - къде са били на село при баба, къде той е работел допълнително. Пък и да не забравяме, че гледането на деца по принцип е „женска работа“ Ама се чувства компетентен човека да ми дава непоискани акъли,че и се сърди, като го отсвиря. Много съм философствала, мислела съм си, че много знам. Пък съм си гледала детето по компютъра (да се разбира, чета из нета ).

Е да, аз пък по книга съм си го била гледала . И моят свекър е супер копетентен, но пък е и същевременно горд, че през живота си една пелена не е сменил.

Забравих да отговоря на Боби. 
За висшето съм съгласна - има много добри университети в САЩ. Също така и много добри учени, което не значи непременно, че всички те са американци.
Иначе за добрите оценки от тестовете. От всичките 300 млн. все трябва да има и шепа народ, който да е добър. Или ги правят абсолютно всички ученици?

Бебе,  първо си повярвай, че се справяш добре - това е най-трудната част. .

Това важи с пълна сила за мен. Казвала съм и друг път, че разликата в отглеждането на първото и второто ни дете е огромна. При първото се люлеех между бабини деветини и  съседски / и роднински/ поучения, които почти заглушаваха здравия ми разум и вродения майчински инстинкт. При второто дете - спокойствие, хармония, справяне с предизвикателствата без излишна драма - дори и сега, когато сме в "бебешки пубертет". Промяната се състои в това, че повярвах в собствената си оценка и сили, четох винаги, когато имах съмнения, вместо да слушам нестихващите и до днес "съвети".

да се похваля, че прекарахме страхотен уикенд на драгалевски въздух- страхотна компания, децата косиха трева, правиха си кал, пекохме ядене на скара, танцуваха хора около огън ... ето такива емоции трябва да се стремим да им осигуряваме редовно[/color]

Мини, ние също опитахме подобно нещо преди месец, но Терезка ни показа, че е още мъничка и се наложи да отложим летуването за догодина. Като дългогодишен скаут знам, че няма по - вълнуващо нещо за децата от чистия въздух, зелените поляни и споделеното приятелство около огъня...

От всичките 300 млн. все трябва да има и шепа народ, който да е добър. Или ги правят абсолютно всички ученици?

Те не взимат там само най-добрите, а правят цялостна оценка. Има по-подробно описано, че в България имаголяма разлика между училищата в зависимост дали са в голям град или не, ей такива неща т.е. това,че в Бългрия има много деца, които са много добри, не означава че това е масовото ниво. Много хора ще кажат, че малцинствата смъкват резултатите и ще са прави, но това важи с пълна сила и за САЩ.
ТИ си учила във френската и наблюденията са ти от там,но това е един вид елита на българските ученици. Не е така цяла България. Всъщносто по-голямата част не е така.

Бебе, аз и до ден днешен си споря (сериозно, пък и до караници стигаме) с майка ми на теми, свързани с отглеждане и възпитание за Вики. Е поне я свикнах на здравословни теми да приключваме спора с "А кво каза доктор Бърди" и като й прочета неговия отговор, млъква.

Bebe, и аз в хора- гушкай го. Кристина още спи при нас, но през цялото и детство до сега сме били спокойни и наспани, а и за второ остана време, че някои се притесняваха за сексуалния ми живот.
А сега вече моята притеснителна Кристина спи у приятелки с пижамено парти и иска сама на леглото си. Малкото за сега си е в леглото, но си я приспивам ако се налага, а ако след няколко месеца мрънка, ще си я гушкам при мен, че и без това се оваканти мястото

Мише, в градината тази година имат много малко правено. Много повече лепят, режат, правят фигурки от тесто, хартия заедно с нашата гледачка. Момичето е креативно и му идва отвътре.  Трябва да й търся някой ергенин тук, че да не се прибира в Белгия.

...Митака има проблеми със зъбите видиш ли, защото не му давам сладко много,
Дудукаха едно определено време, но се научиха да им носят солетки и веднъж на седмица Киндер Пингуи.

Е това ме разсмя - аз ли бявно загрявам и не мога да хвана логиката за НЕяденето на сладко и проблеми със зъбките, или?
Иначе и аз съм против Фафли, шоколадчета, бонбонки, чипсове и т.н. боклуци (за мен са такива, дано не обидя някой). От сега го мисля как ще трябва да обяснявам, че не искам детето ги да яде. Едва ли напълно ще го "лишим" от тези "лакомства", но не искам да е засипан с тях.
Нинка, през деня се гушкаме и приспиваме на спалнята двамата. Вечер, ако го приспя при мен, после го местя в неговото легло - мъж ми го е страх да не го затиснем. Ще видим нататък как ще е. Ще се учим в движение. В последно време мн трудно заспива вечер - кисел, плаче. Банята и ядене бяха достатъчни до скоро да го приспат, но сега не Да ми е жив и здрав, пък ще се гушкаме и приспиваме.

Бебе, няма нужда да го учите на сладките неща. Сам ще ги научи в градината.

Вчера се хилихме с една приятелка, че моя мога да го манипулирам с храна, а нейният е злояд и номерът не минава.

Блу, радвай се, че сте след 6-ти клас, при нас е много сложно с тия препоръки, понякога има дискриминация, почти не ги учат сериозно до трети клас, в четвърти ги натискат. Още не мога да свикна с тая система и се плаша какво ще научи. Ами дано свикне да чете, че той сам да се донаучи.
Бебе, като те чета си мисля, жива и здрава да е мама, винаги ме е слушала, не се е месила за нищо, винаги точно изпълняваше каквото й кажа и нищо вредно не е дала на децата ми. Гледай да избягваш такива, дето те натоварват и ти пречат, останалото ще се нареди. А бебчо го гушкай, като подхвръкнат малко и после не дават вече