Здравейте мили дами,пускам тази тема,защото смятам че този проблем взе да става все по-масов сред младите и не толкова младите мъже,които аз наричам Сексуални ленивци.И тъй като подфорума се казва Емоционална подкрепа реших,че ако не друго то поне може да се подкрепим 
Нека всеки,който минава или е минал през това да сподели как се е справил с проблема и има ли изобщо някакво решение-разговорите,предвид голямото им мъжко его се убедих че не помагат...
Какво следва-Лекар,психолог,сексолог,изследване нивата на тестостерон или лекарствена терапия...

Ето накратко и моята история,която едва ле ще се различава особено от историите на другите жени,които биха се включили тук...

С мъжа ми сме заедно от 5 години.Първите 1-2 години секса беше супер,но впоследствие той постепенно с времето загуби желание,до толкова,че вече месец изобщо не сме го правили,а предните 3-4 месеца се случваше само веднъж в месеца.Той е на 32,а аз на 25.Не съм от жените,които ги боли глава щом стане дума за секс или пък от жените,които не обръщат внимание на това как изглеждат...Няма проблем с еректилната функия-там всичко е както си му е реда.Казва,че изпитва наслада по време на секс,но няма желание.Казва,че нищо не му липсва,че отношенията ни са перфектни и се чувства щастлив...Мина много време на спокойни разговори,дори и караници на тази тема,докато най-накрая признае,че проблема е в главата му и че и в предишните му 2 връзки е било така...какво ли не опитах-то не беше бельо,свещи,масажи,билки...и пак нищо...

Нека обединим усилия и споделим опит и да опитаме да се справим с проблемите на Уж "по-силния пол"!!! Отказвам да приема,че решение на проблема няма,а вие?!

Магнолийка, проблемът, който описваш, вероятно ти създава дискомфорт и напрежение. Уверявам те, че далеч по-неприятно е да правиш секс редовно и по график - в определен час и ден, за да уцелиш най-подходящия момент за бебеправене. Самата мисъл, че трябва да слушаш лекар, а не със сърцето си, кога да правиш секс е най-сигурния начин да убиеш и последната романтика, която е останала в отношенията с партньора. Повечето момичета, които са минали и вървят по този път мисля, че биха се съгласили с мен.
Потърси консултация с терапевт - сексолог или психолог, помислете за нещо нетрадиционно ... ще намерите решение.

Така е,мила,напълно съм съгласна...
и да определено ми създава дискомфорт и вече съм едно кълбо от нерви
И всичко това определено провокира притесниения...преди 3-4 месеца опитвахме за бебе няколко месеца,но поради финансови причини решихме да преустановим за известно време...и това е което ме притеснява също- говори за деца,а не иска секс-ама те не идват от щъркела..
Казват,че любовта траела 3 години,вече почвам да си мисля,че и пълноценния сексуален живот трае толкова...

...вече почвам да си мисля,че и пълноценния сексуален живот трае толкова...

Аз не споделям това мнение. Просто след първите 5 години затъваме в рутината. От там нататък се налага да търсим начин да съхраним свежестта като цяло в отношенията си, не само в секса. Ако не се опитваме да се развиваме като отделни хора и като двойка, настава скука, а тя направо убива еротиката
Не знам до колко съпругът ти е склонен да търси изход от положението .... обикновено мъжете са по-консервативни и не отиват с голям мерак при терапевт. А и аз не мисля, че на вас ви се налага да търсите специалист. Понякога сами по-лесно и бързо можем да си решим нещата без да намесваме външен човек. Прочети някоя и друга книжка по въпроса. От там могат да ти дойдат добри идеи. Последното, което четох е "Невероятните оргазми" Марсел Пъркс, издателство ИнфоДар.
Китайците имат различни техники за работа със сексуалната енергия - ако тази насока ви е интересна, например Мантак Чия "Култивиране на мъжката полова енергия".

Здравейте, ... Мила Магнолийка, четейки, написаното от теб , все едно аз съм казала, много ми е познато, това, което те тревожи, .... Положението в което се намирам и аз самата е същото, заедно сме с моя съпруг от 13г., той беше първия мъж в моя интимен живот .Днес се връщам години назад и се сещам, колко много страст и желание имаше от негова страна.А към момента не че няма желание,, няма я оная тръпка . Но се радвам и благодаря на Бог , че отношенията ни са стабилни, обичаме се , дори и с по- малко секс, продължаваме да се борим напред , за нашето малко щастие . 

Ето тук също съм писала за моите патила относно секса, като забременях, по чудо той пък стана страшно сексуален: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49237.msg1002979#msg1002979

Пробвай да го разнообразиш, сексуалната игра е много важна за възбудата!
вкарай нещо ново и изчанчено в секса - повечето мъже са извратени ...
(аз съм такъв)

Магнолийка,

Много жени минават по същия път, но всяка двойка е различна и от там и начинът, по който могат да се оправят нещата е много различен. Ще нахвърлям някои идеи, а ти сама прецени какво и дали може да ти е полезно.

Рутината, която идва с годините съсипва не само секса, но и отношенията като цяло. Ако мислиш, че това е проблема, пробвай да внесеш свежест във връзката ви като правите заедно неща, които не сте правили досега. Имам предвид неща извън спалнята, нещо според вашите вкусове - да отидете на палатки в планината, да пускате хвърчила, да карате картинг, да играете гол покер, пикник на лунна светлина, знам ли - каквото на вас ви харесва и ще ви разкрие в нова светлина един за друг. Ухажвайте се сякаш трябва да се спечелите отново един друг. Освежените отношения сами водят до ново желание за секс.

Ако не е това, провери дали сексуалната енергия на твоя човек не отива другаде - пристрастеност към порно, друга жена и прочее. Дано няма нищо подобно, разбира се! Много мъже прекаляват с извратеното порно и губят интерес от нормалния секс с партньорката си, защото почват да ги възбуждат съвсем извратени неща.

Споменала си също финансови причини да спрете временно да работите за бебе. При мъжете, ако имат проблеми в работата или имат проблеми с безпаричие, липса на перспектива и ясни планове за осигуряване на бъдещето, липса на самочувствие и тн, мисълта да имат семейство и дете, за които не могат да се погрижат им действа много плашещо и подтискащо. Това може тотално да ги откаже от секса и да убие либидото им.

И накрая, да не забравяме, че когато жената е изнервена и напрегната и се опитва да води сериозни разговори с мъжа си, тя му става досадна. Различните жени прилагат различни трикове - някой невинен флирт, който да ти вдигне самочувствието, а него да накара да поревнува или пък да заминеш някъде с приятелки за седмица и да го накараш да усети колко му липсваш, а ти да се върнеш свежа и усмихната.

Където и да е ключа към щастието ти, пожелавам ти да го намериш!

Темата е от 2013, надявам се да са разрешили проблемите и вече да си гушкат деца

Хаха, така е с недоспалите мамчета. Излезе ми, че темата е в новите непрочетени и не погледнах, че младежът преди мен е вдигнал стара тема с коментара си.

Здравейте дами Реших и аз да споделя тук кое напоследък ме тревожи и не спира да ме разтройва. От три дни не спирам да плача,в период на овулация съм и настроението ми е доста променливо,но си има и причина за това. Ето и моята история... Омъжена съм от седем години,през този период темата за детенце не ни беше на преден план със съпругът ми,но от близо година и половина правим "опити" за бебе. Да ви кажа честно никога не съм си представяла,че това може да бъде толкова трудно. При нас интимните отношения са си били винаги добри ( един или два пъти седмично през последните години) Опитите започнаха активно, първите 4-5 месеца с правене на тестове за овулация и съответно правене на с...три дни от фертилните. Но,с времето видяхме,че не се получава и си казахме,че ще правим когато ни се прави,а не по гледане на дни и т.н. Обаче,минавайки време и виждайки,че нищо не става аз ставам много чувствителна,притеснена и направо ме хваща яд на съпруга ми. След много разговори,че бебе не се появява от въздуха,уж всеки месец оставям съпругът ми да поеме инициатива и без да му казвам да ме желае, но уви...ако се случи то е веднага след цикъл и дотам. После след оволация пак и така фертилните дни се пропускат. Да отбележа, че вече не правя тестове за овулация, просто усещам фертилните дни. Не казвам на съпругът ми, той нито ме пита, нито прави нещо по въпроса. Моля ви за подкрепа, просто не спирам да плача от няколко дни, не говоря с него по този въпрос поради простата причина, че съм изморена от такива разговори...Вече ми се изтърка езика от едни и същи приказки, че бебе се прави с борба и опити, а не само с искане...Благодаря ви,че изчетохте дългия коментар...Ще се радвам да споделите вашата опитност по въпроса.Желая на всяка една успех!

Привет Мария,

Много от жените минали по този път ще потвърдят, че уж силният пол е доста психически слаб, особено, когато се стигне до първи спънки в бебеправенето. Те подобно на щрауси си заравят главата в пясъка и се преструват, че всичко е наред, защото липсата на бърз успех ги кара да се съмняват в способностите си. В този смисъл е трудно да очакваш инициативата да идва от него и това да се случва във фертилните дни, които той не следи. Като начало опитай ти да си активна, когато е точния момент. Стискам палци за скорошен положителен резултат.

Междувременно, вместо да се тормозиш емоционално, заеми се с подготовката за успешна бременност, в случай че още не си го направила. Не знам на колко години сте двамата, но ако още не си го направила направи си основен преглед при гинеколог, който да провери дали всички фактори, които са нужни за бременност са налице - хормони в норма, безпроблемна овулация и добър яйчников резерв, проходими фалопиеви тръби. Хубаво е и микробиологични изследвания да си направиш, за да е сигурно, че евентуална бременност ще започне при оптимални условия. Вероятно вече вземаш подходящи витамини (най-вече фолиева к.) Хубаво е и една спермограма на мъжа ти да се направи, за да сте сигурни, че всичко е ок.
Много двойки изчакват 6м или година преди да направят тези изследвания, но според мен е добре да се направят веднага след решението за бебе, за да не се пилее ценно време.


Горе главата и не се ядосвай! Стискам палци всичко да е наред и скоро да се похвалиш!

Здравей Mirracles, благодаря ти от сърце за окуражаващите думи. Но,всичко съм изпробвала вече...а сълзите се увеличават всеки месец. Още миналата година на шестия месец си пусна съпругът ми сперматограма, аз си направих хормонални изследвания, всичко си беше в норма и нямахме проблеми. Доста чета и се информирам, но при нас осъзнавам сега проблема е, че бебенце се прави преди всичко с любов, а аз вече започнах да се съмнявам дали я има от страна на съпругът ми. Много е тъжно...Но истината винаги е болезнена. Все си мисля, че колкото и да са различни от нас мъжете,  от значение е дали бебенцето е приоритет и на двамата, защото когато думи се казват, а няма действия просто всичко се разпада...Много ми е объркано и не знам как да постъпя. Аз съм в чужбина и това допълнително много ме натоварва, че нямам близки около себе си. За това и реших да пиша тук, знам че има много като мен, които са минали през това, но емоционална развалина в момента.

Мария,разбирам те напълно.Много от нас са минали през това.При нас беше трудно да се проведе и един нормален разговор по темата,а аз бях човекът с проблемите.В малкото разговори осъзнавах,че той просто е изпаднал в ужас.
Първо с тестове,БТ от начало му казвах кога е О,разбрах че това влошава нещата.Спрях да говоря на тази тема направих си изледвания както каза Мира,но без да казвам.Когато бяха добрите дни измислях разни неща да го предразположа и просто взимах инициативата в свои ръце.При нас в крайна смета се стигна до ин витро.Стигна се до там да му кажа,че това е моят път и аз тръгвам по него с него или без него и че той има 2 седмици да реши ще поеме ли същия път.Е тръгна по този път,но всичките изследвания,процедури и в последствие проследяване на бременност си бяха "за моя сметка".Чак сега когато малката е на 3 м.усещам подкрепа.Може би съм я имала и преди това,но не съм го усещала или ми се е искало повече от колкото той може да даде.Болеше ме много от всичко това.Веднъж трябваше да превъзмогна проблемите си,втори път и това,че нямах подкрепа от него.Но това беше моят път и аз бях готова да го мина независимо на каква цена с партьор или без.А сега,сега всичко това се забравя,особенно като видиш искренната усмивка на малкото човече.

Благодаря за споделеното bebeshok0326! И ние днес ще имаме поредния разговор за това как ще продължим...Знам и си го представям в сърцето, в мислите си, и се моля да видя един ден и аз своята рожба. Много съжалявам, че преди години не бях достатъчно "узряла" за дете и сега виждам в това най-голямата си грешка! Но, както каза това е пътя, който имам да извървя...било то и сама. Хубави дни с вашето детенце и нека има много любов и топлина в семейството ви! Желая ви го от сърце!

Мария не съжалявай за каквото и да е било.Това няма да ти помогне с нищо.Това е бил твоят път и урок,който е трябвало да научиш.Гледай на пред,гледай себе си,това което ти искаш.Трудно е,боли,но ако го искаш с цялата си душа то ще се случи.Не всяка жена получава семейство "като в приказките",но не мисля че и пример като моя е толкова лош ,защото всичките сълзи,болка,скандали ни промениха,сплотиха и донякъде ни направи по-добри.Важно е крайната цел и ти го пожелавам

Мария,

Колкото до подкрепата, в този форум ще я намериш в изобилие! Има тема на бебеправещите, в която можеш да пишеш също, ако искаш.

Не се вкарвай в излишни драми да мислиш, че той не те обича щом не прави всичко възможно бебето да дойде. Дори и най-любящите отношения се изхабяват от бебеправене под график, постоянно натякване от страна на жената и безкрайни разговори. Да, такава е обичайната реакция на нас жените. Обаче мъжете са от съвсем друга планета и изживяват нещата по съвсем друг начин. Това направо ги докарва до ужас, блокира ги. И двойките изпадат масово в криза, щом поискат бебе. Това се случва на почти всяка двойка, заради поддържаната илюзия, че бебетата стават лесно. А всъщност това е първият голям тест за партньорство и справяне с живота.

Така че ако наистина желаеш да имаш бебе, ще имаш сили да минеш през всички перипетии и ще сбъднеш мечтата си!

Колкото до очакваната подкрепа от мъжа... Брой го него като първо дете, което трябва да обгрижиш и че реално работиш за второ Това в кръга на шегата разбира се, но не забравяй,че да подхождаш и с малко чувство за хумор към цялата тази ситуация много ще ти помогне, иначе ще се побъркаш.

Горе главата и вярвай, че всичко ще се нареди!

Mirracles, толкова много ти благодаря за думите и подкрепата, вдъхна ми много кураж и сили да знаеш! Много си права за всичко и имах определено нужда отново да го "чуя"- прочета. Наистина съм станала доста чувствителна, вече съм на 32 и сякаш изпадам в паника на моменти и отчаянието си казва думата. Ще наминавам определено по-често тук! Благодаря <3