Проблема, който аз вижда м-и с това още и още официални ангажименти е, че в един момент тези извънкласни занимания излизат от сферата на обикновената занимавка и започват да стават един вид състезателни. Вече не карат кънки, за кефа от каране на кънки, а състезателно. Не плуват за плуването, а за да за първи. Не свирят на пиано, за обща култура, а за да изнасят концерти, за които трябва да практикуват по нам колко си часа на ден. И това няма лошо, ако това искат да си направят с живота и ги влече толкова, но рядко някой го влекат токова силно няколко различни дисциплини. Аз както го виждам обикновено идва от родителите. Как така не взе колан по карате, как така свърши втори на състезанието, как така .. еди какво си. Къде им отива детството?
Другото е, че аз лично мисля, че трябва да имат време сами да се забавляват, не всичко да им е структурирано. Понеже това убива въображението не по-зле от непрекъснатото гледане на телевизия примерно, понеже някой друг ти занимава мозъка, не трябва сам да се потрудиш да си го занимаваш. А човек без въображение няма да е никога супер добър в това, което прави. Така мисля аз, може да не съм права, но с моите деца така ще процедирам. Нито давам телевизия повече от половин час, нито давам един куп играчки наведнъж, понеже четох подобни неща, като това, което цигу е дала и съм доволна, че го направих. Децата започнаха много по-добре да си играят, като им намалих играчките и не им давам да ги вадят всичките накуп. Държат си вниманието повече на едно нещо, а преди хванат едно, друго, трето, пето и не играеха с нищо реално. Нито смятам като пораснат да са презаангажирани с различни занимания, които трябва да посещават, а не е въпрос на избор. Аз всъщност не знам как е сега в България, но като гледам тук как е, определено не ми харесва това за моите деца.
