Бубулина, имало и други дето мислят като мен, напълно съм съгласна.Ти си втората майка, която чувам, че пази другите деца когато нейното е със сополи
Ако броим и мен, ставаме три...За всички останали, сополите са нещо нормално...
Оп, 4 ставаме
Никога не я водя при други деца, когато е болна, дори съвсем леко да смърца или каквото там, даже само да се съмнявам, че може да се разболява и прекратявам всякакви контакти, за градина да не говорим. Няма кой да я гледа, освен мен и баща й. Бабите работят яко, а едната е и в друг град. Въртим едни схеми, добре че мъжът ми работи на график и му се събират почивни дни, може да взима отпуски и т.н.
Аз не си пускам детето на ясла и от друга гледна точка, едно да не заразява другите /то нали после пак при нея ще се върне, като само си ги предават тия бацили/, но и защото не мога да си представя как ще си оставя детето болно, без да има кой да го наблюдава постоянно. Не че не ги гледат сестрите, но все пак - над 25 деца с двама възрстни - никой няма да седне да ми бди над детето, то и не може физически. Би ми било ужасно притеснено да я пратя и да треперя цял ден, особено пък, като се има предвид, че ми е правила фибрилен гърч..... мерси съм.
В момента пак е болна, вече стана месец, схемите за гледане са просто... Добре че късмет, майка ми точно сега излезе отпуск 2 седмици, та дойде жената по няколко дни с прекъсване да я гледа. От понеделник мъжа ми взе почивка, аз не знам дали ще мога, че шефа го няма и ме остави да го замествам, а работа за целия китайски народ
Но по никакъв повод няма да си заведа детето на ясла, ако не се е оправила напълно, най-малкото - пак ще лепне нещо.
П.С. Много се дразня на майките, които си пускат децата болни на градина, особено тези, които не работят все пак, а си стоят вкъщи /да, има и такива
/ Но и не съдя всички, защото някои наистина са в безизходица, а надали всички майки са катили, които не се притесняват за детето си, че ходи болно на градина, а не си стои вкъщи. Давам си ясна сметка, че просто имам късмет мъжът ми да има такова работно време, което позволява да я гледа, а аз че имам разбран шеф и досега не ми е правил проблеми, ако се наложи да ме няма ден-два-три. Е, аз не прекалявам, но то е пак благодарение на мъжа ми. Ако не бяха такива обстоятелствата, не знам какво щях да правя. Сигурно щях да напусна работа, не знам. Макар и това да не е опция, щото тогава пък яко ще я окъсаме с парите /не че сега сме цъфнали, то с тия болести.../ В момента сме и тримата болни, тримата на АБ, аз и малката с бронхит. Този месец даже не искам да смятам колко пари отидоха по лекари и лекарства...
Предвид горното, не бързам да плюя по някои майки, защото наистина не знам дали жените просто не са принудени да си водят болни децата. Знам, че не е оправдание, но знаете, че в БГ работодателите не са от най-толерантните и рядко някой търпи безконечни отсъствия на служители. Ако тези семейства нямат никаква помощ отникъде и са зависими от работите си, за да свързват двата края, не мога да ги съдя. Дразня им се, ядосвам се, но не ги съдя.