Аз някъде по-напред споделих едно предположение свое, защо не възниква реална алтернатива на сегашните партии, а именно че ситуацията не става никога "достатъчно критична", за да се случи такова нещо.
Има два начина в общи линии да възникне сериозна политическа алтернатива. Единият е тя да бъде целенасочено конструирана с ум и разум от група хора, да бъде оповестена в обществото достатъчно шумно и да събере достатъчен брой поддръжници. Имаше няколко такива опита след февруарските протести - завършили с пълно фиаско естествено. Мисля си, че до голяма степен, заради съвсем основателното си разочарование от всички досега изредили се да ни управляват партии - голяма част от българите развиха нещо като "фобия" към всичко имащо подобен вид. И не съумяват да я преодолеят, което е огромен проблем.
Всеки, който се опитва да им даде алтернатива във вид на нов политически проект - веднага става "подозрителен". Ахаааа казваме ние, ей ги поредните хитреци, които се опитват да се покатерят по нашите глави, за да се докопат до депутатски и министерски кресла и да си уредят живота. Изключения - няма. Или аз поне - не съм срещала свои сънародници, които да изкажат различно от това мнение, когато съм ги попитала какво мислят за едно, или друго гражданско движение, имащо подобни амбиции. Ами те - просто не вярват, че група граждани ще седнат, ще умуват и ще опитат да предложат реална алтернатива, без да имат користни цели при това свое действие. Захващат се едни теории на конспирацията (кой им бил платил на тия да направят това и с каква цел), обяснения как не можело да се гласува за някаква си "гражданска листа" на избори, защото те тия в нея...ми не сме ги знаели какви са, що са, дали са специалисти, по какво...несериозно било да вкарваме в политиката разни "аматьори"...
И накрая, които гласуват изобщо - пускат бюлетина (макар и с яд и стиснати зъби) за някоя от големите партии, а другите (повечето) - просто не гласуват. Обаче всички вкупом постоянно питат: "Ами къде е алтернативата? Ами тя защо не се появи?". Ами как да се появи, като ние на всичко, което ни се предложи някога от някого сме все с "не, не става" и една торба подозрения, че това е поредният който иска нещо да ни прекара. И ходим да гласуваме пак за тези, които ДОКАЗАНО ни прекарват и то по няколко пъти. И като си ги изберем за пореден път - още на другия ден се почва вайкането "как от тия няма оттърване", "как пък не се появи най-сетне някаква реална алтернатива", "защо не се дава шанс на обикновените, свестни хора да направят нещо добро за тази държава"
Ъм добре де, кой да им го даде този шанс, ако не ние? Да вземат партиите-мастодонти да се саморазпуснат и да ни кажат: "Драги сънародници - започвайте вие пряко да властвате и определете с "онче-бонче" кой от вас коя позиция в държавата да заеме" ли?
Другият механизъм за възникване на алтернатива е "кризисният" така да го нарека. При него, ситуацията в дадено общество става толкова зле и толкова неуправляема, че в суматохата - винаги се появяват т.нар естествени лидери. Хора, които имат достатъчно способности, но в една нормална ситуация, когато общественият живот си тече кротко в някакво русло - нямат възможността да се изявят просто. И да демонстрират качествата си. Примери за това в човешката история има много. Да вземем един Лех Валенса за пример. При друго стечение на обстоятелствата и друг ход на историческите събития - човекът щеше да си умре като един от многото анонимни електротехници. И толкова. И у нас - много хора с определени качества - ще си умрат като анонимни специалисти в дадена област, не защото не са способни реално да направят големи и важни неща в полза на цялото общество, а защото обстоятелствата не са позволили именно те "да излязат начело" в някакъв конкретен и важен момент.
"Кризисният механизъм" обаче е и доста рисков. Защото начело я излезе Лех Валенса, я някой нов Хитлер. Има ли суматоха - емоциите са на макс, мислите и действията - крайни. Могат да станат много хубави неща, ама могат да станат и страшни сакатлъци с тежки последствия, при това дългосрочни.
Българинът е безкрайно претенциозен и не го казвам в добрия смисъл. За да даде подкрепата си на някого, ама "от сърце", а не "защото няма накъде", както гласува сега апропо - той иска от борещия се за гласа му да е...приказно същество. Поне.
Иска този, за когото евентуално ще гласува "с кеф" да е поне гений, да има решения на всичките ни проблеми, които да се случат сега и веднага. Ако бъде избран - този някой трябва да каже предварително как за една нощ ще успее да оправи всичко. От вдигането на доходите с 1000%, през решаване на кризата в здравеопзаването и образованието, до оправяне на проблемите с трафика, бездомните кучета и градинката пред блока вкл. Този някой също така, ако може да е относително млад, но много успял в някакъв бранш, обаче да не е забогатял, защото да си богат у нас е съмнително. Съмнително е и да си беден обаче, защото това значи, че си некадърен първо и второ, че искаш да си на власт, за да започнеш на свой ред да крадеш и да станеш богат. Та...не стааа. Няма да те подкрепим тебе. И к'во правим - хукваме да гласуваме за доказано богатите (от крадене), доказано неморалните и некадърните, понеже..."еми тях поне си ги знаем". А ся де.
И кЪт се изгласуваме пак за същата пасмина, която сме свалили преди дни буквално с протести - на нова сметка се захваща питането - "Ама защо няма алтернатива на тези, защоооо?"
Алтернативи има, имало ги е винаги. Има множество малки партии - "за всеки вкус и нужди" както се казва, та всеки от нас вместо да "избере по-малкото зло" на поредните избори - има възможност да си даде гласа за някоя от тези партии. И да си направим един шарен парламент, в който най-малкото - ще попаднат хора, които имат нулев опит в задкулисни игри, въртене на далавери и пр. любими на всички ни неща. И поради липсата на такъв опит - много вероятно е да опитат да се водят в дейността си по законите и правилата, които си имаме написани и разписани, при това - хич не са ни лоши същите. Просто сегашните хитряги - знаят как и умеят да ги прескачат. Не казвам, че това ни е най-добрата алтернатива разбира се. Само давам пример, че има такава, тя е реална и възможна за случване и изобщо не е задължително да даде непременно лош резултат. Или по-лош от този, който имаме сега.