И както показва иконката на заглавието ми - май съм СМОТАНА.     Ще се омъжвам повторно. Ама... някак си, хем ми се иска, хем не ми стиска. За мен ще е втори брак, за него първи (това е и причината да се състои прословутото ВАЖНО събитие). ТОЙ - приема децата ми като свои, ТЕ му казват тати, РОДИТЕЛИТЕ му - са баба и дядо. В прекрасни отношения сме. Живеем си заедно, семейство сме си... Но... родителите му си искат да направят сватба на сина си, да си посрещнат официално снахата, живот и здраве бъдещото ни общо дете да не е извънбрачно, децата НИ да си имат официален баща, а не да са деца на самотна майка... май изредих повечето им причини.
А аз съм в паника. Хем искам да сме семейство, да имаме общия спомен за това събитие, да съм неговата съпруга, да е моят съпруг, да е всичко както си трябва... хем настръхвам от ужас отново да има джамбуре, да поканя роднините си за втори път на сватбата ми и  ... знам ли. То е ясно,  че няма да съм в булческа рокля - или поне не и в традиционната такава. Но ... цялото нещо някак си не мога да си го представя как ще се случи.
Дайте някакви идеи за организацията. Мисля си за подписване само с децата и свидетелите, и после купон в някое заведение. Ама... май не всички искат като мене. Как да организирам така нещата, че хем официалностите да са в много тесен кръг, хем да няма "обидени" гости.
HELLLPPPPP 

Тези неща са много деликатни, но според мен щом искат направи го - недей го мисли толкова. Приеми го като един семеен празник, на който да се повеселите и толкова. Сестра ми направи купона преди година, въпреки че са заедно от години. Решиха и направиха сватба. Шаферките бяха най-доволни - тяхната и моята дъщеря.   И да покажеш снимки.

Честито Магичка!
Скоро бях на подобна сватба. За съпругата втори брак за съпруга-първи, с големи деца на съпругата, той отгледал децата - вече са заедно от 12 години, но решиха, че е време да сключат брак със всичките му условности. Те имат сватбена агенция и са организирали не зная колко сватби, бяха изпипали всичко.
Купона започна в ранния следобед с църквата.
Подписаха скромно някъде през седмицата, май само с кумовете, но имаха изнесен ритуал във фоайето на ресторанта.
Посрещане в ресторанта, но без захранвания от свекървата и други подробности, по-скоро беше класическа музика и любовна поезия, като много елегантно водещата вмъкваше и традиционни народни наричания за здраве, любов, дълголетие и т.н.
После сватбата си продължи по познатия начин - наздравици, песни, танци, веселба.

Каквото и да измислите вие вярвам, че ще е прекрасен спомен.

Здравей Магичка,
Аз ще ти споделя моя опит. Бях разведена с едно дете когато се запознах със сегашния ми съпруг. Той и неговото семейство приеха мен и сина ми като част от тяхното семейство.  Никога не бяхме говорили за брак. За мен раждането на първото ни общо дете беше сключването на брак. Но в една рошава сутрин, очаквайки третото си дете и наше второ общо, той ми каза "Какво ще кажеш да се оженим". Аз се втрещих  винаги съм си представяла този момент много романтичен. Деня бе сряда и в неделя се оженихме. Щяхме само да се разписваме, но в неделя не работи администрацията и се наложи да правим народния ритуал. Казах си: "Като е ритуал трябва да съм булка, дъщеря ни шаферка..." Тръгнах по магазините за тоалет. Когато бях отчаяна вече, че не ми става нищо защото съм бременна в 8-я месец, се появи "моята рокля". В момента който я видях си казах "това е"! С малка корекция ми заспа. Бях страхотна булка но без було, само с красива орхидея в косите. Поканихме само родителите си и братя си с половинките и три приятелски семейства. След ритуала бяхме запазили в любимия ни ресторант маса, хапнахме и пийнахме и толкова. Нямаше песни и танци и сватбена торта. Десерта беше любимата ни дома'на торта, която приготвят в ресторанта. Емоцията беше невероятна. Омъжих се за три дни с най-близките си хора и най-вече с децата си пред нас, а третото в коремчето. Пожелавам ти късмет и много щастие. Отпусни се и си направете празника незабравим както го желаете двамата. Не се съобразявайте с роднините!!! Изпращам ти линк http://www.edna.bg/kolonkata-na/vseki-chovek-si-ima-polovinka-4631284,  една статия в която публикуваха моята история, но по друга тема. Там има и наша снимка от сватбата! Желая Ви много щастие и любов!!!!!!!!!!!

Здравей Мария,
Първо - поздравления - наистина роклята е била твоята
Нещо такова искам и аз Малко хора - само най-близките, без ритуали, без питки и пр.
Свекърва ми е чудесна жена - обичам я заради отношението и към мен и децата, заради това, че е създала, родила и възпитала моя перфектен мъж И някак си не искам да я разочаровам. Тя си ми каза един път, когато пиехме кафе, че има двама сина въпреки, че винаги е искала дъщеря. Двама сина, на които поне може да направи сватбите и да посрещне дъщеря (снаха си) както подобава, и че ще е щастлива, ако и  го позволя. И някак си не знам как хем да го направим така, че да не разочаровам нея, хем да е така, че да е по моят начин - без официалности и хорски зрелища. Звучи грубо, та дори и малко смешно (защото аз обожавам сватбите), но някак си ми изглежда много неестествено да правя сватба 2 пъти. А тя жената си иска да си се израдва на сватба - както си му е реда.

Напълно те разбирам! Не е нужно да правите зрелища.
Нас всички гости ни чакаха в ритуалната зала. В къщи посрещнахме само кръстниците, които даже не са семейство, а моята най-добра приятелка и най-добрия приятел на мижа ми.
Направихме си официална закуска и отидохме в ритуалната.
Направи жест от твоя страна, но й сподели че хубавата сватба може да е стилна и в тесен семеен кръг, без излишни разхищения и показни танци и оркестри. Спазете някои традиции, други променете и така. Трябва хем да се облягаме на традициите, хем да ги осъвременим!
Вярвай в себе си! Избери си роклята която винаги си искала и която казва "твоя съм"!
Без предразсъдъци и без "какво ще кажат хората", не плащаш данък обществено мнение.
Има хора с по три, четири сватби и какво от това. Всяко едно начало е добро и трябва да се отпразнува подобаващо! Бъди себе си и се забавлявай в този прекрасен семеен празник!
Успех!
п.с ще чакам да ми пратиш снимка от тържеството!

Защо не доставиш това удоволствие на свекърва си? Какво ще ти коства? Вкарай елементи, на които държиш, но все пак остави жената да се порадва. Мъжът ти ще се жени за първи път, нормално е и майка му да се вълнува. Постави се на нейно място! Остави ги да се порадват, а ти се отпусни и направи същото! Няма от какво да се срамуваш.

Бъдете щастливи!

Знаеш ли, ако нямаш колебания да подписваш пак граждански брак - не виждам защо ги имаш за смия купон по този повод. Щастлива си с този човек, с неговото семейство, всичко ви е идеално, решили сте да бъдете "законно" семейство... Какво те плаши в самото парти по този повод?
Аз да ти кажа - не съм убедена, че втори път бих се подписала в гражданското, ама специално купон и да облека булчинска рокля, за да отбележа семейното си щастие с някого (ако се появи такъв) - не бих се поколебала. Това е супер готина емоция, няма защо да си я спестя.

Моят първи братовчед се ожени за момиче, което е имало предишен брак. Ние сме две внучета в цялата фамилия, по едно дете на мама и тати, "златните гарджета" дето има един лаф... Всички тръпнехме и чакахме неговата "голяма сватба", не защото е толкова важно формално, а защото щеше да е приятна емоция за всички ни. Той също искаше голяма, пищна сватба. Е, като се запъна тая жена неговата и като каза: "Аз това вече съм го правила, изживяла и на мен не ми е важно." - няма назад. ОК. На теб не ти е важно, ама на този дето го обичаш и те обича - му е важно и на неговите близки - също. Той не настоя, въпреки, че след подписан набързо брак в гражданското и с две деца вече - все още съжалява, че не е имал своя миг. Такъв, какъвто го е искал и си го е представял с майката на децата си. Ние роднините...не сме й сърдити нещо, че се запъна така, ама все пак - биваше да ни достави това удоволствие. Все пак - това е съюз между двама души и желанията как формално да се случи - трябва да се стиковат в угода и на двамата.

Ако не искаш да сключваш брак изобщо - друга ситуация. Но в твоя случай, след като ще се подписваш все пак - угоди им е моят съвет. Постави си своите условия - ще ги приемат. Да не е грандиозно, да не си с пухкава бяла рокля с кринолин и було, та дори и бяла да не е... Направи си концепция да е празнично и елегантно, като излезете от клишето... Но не отказвай на човека до теб и семейството му самия празник и емоция от него. Излишно е. Жестът от твоя страна - няма да ти струва кой знае какво, а ще бъде оценен високо, повярвай ми. Това е проява на уважение и зачитане на другия в конкретната ситуация.


Апропо - била съм кума два пъти на "само подписване"...ами много тъпа история, честно ти казвам. Уж хубав и важен момент, пък няма как да се усети като такъв. Ни от младоженците, ни от кумовете им. Подпишат и идем на ресторант да се наядем. Все едно не го правим през ден това точно. Е, това ли трябва да е споменът ти когато си станала г-жа еди коя си? Че и неговия? Подписахме, хапнахме (както всеки ден) и се прибрахме у нас си. На втората сватба - длъжностното лице реши, че аз съм булката, щото се бях облякла все пак официално предвид случая, а младоженката по фланелка и къси гащи... Ами като ти е толкУ все едно дали ще се омъжваш - не го прави егати ( тази мацка визирам, не теб). Ритуалите за едно и друго - ги имаме откак свят светува. Не е случайно това

Честито, Магичка! Съвет от опит не мога да ти дам, (имам 1 брак и то от 24 години!) но бих искала да ти кажа няколко думи. Човек наистина си има своята половинка и като я намери, го разбира. Късмет е, ако това стане от първия път, но ако не стане - продължаваш да търсиш! Важното е рано или късно да се намерите! Щом си сигурна, че това е твоята половинка, че ти си неговата половинка, че не можеш да живееш без този човек, че би искала да остарееш с него ... това е той!
Очарована съм от чувствата, които са се породили между теб, децата ти и свекърва ти, вероятно и свекъра... Радвам се за това, това е нещо много важно. И трябва да го съхраниш! А най-малкото е да доставиш радост на хората, които вече са те приели в семейството си и са отворили сърцата си за теб и малките ти принцеси. Да не се повтарям с момичетата, но щом нямаш съмнения за бъдещето си с твоя мъж и сте решили да ставате законно семейство, то направете го както трябва. Обичаш този мъж, направи му най-хубавото тържество. Харесваш свекърва си, достави и най-голямата наслада. Проучи какво харесват и направи така, че да се почувстват обичани. Сигурна съм, че като започнеш приготовленията, и ти, и момичетата, ще бъдете заляти от нови и прекрасни емоции! Бъдете много щастливи и вечно влюбени! И чакаме снимки от щастливото събитие!
Мария, хубава статия, чудесно писмо, красива рокля, прекрасна сватба, невероятно семейство! Бъдете винаги щастливи, заедно и обичащи се!

Мария, хубава статия, чудесно писмо, красива рокля, прекрасна сватба, невероятно семейство! Бъдете винаги щастливи, заедно и обичащи се!

Много благодаря! Пожелавам на всички това щастие! Обичайте се и бъдете здрави!

Защо не доставиш това удоволствие на свекърва си? Какво ще ти коства? Вкарай елементи, на които държиш, но все пак остави жената да се порадва. Мъжът ти ще се жени за първи път, нормално е и майка му да се вълнува. Постави се на нейно място! Остави ги да се порадват, а ти се отпусни и направи същото! Няма от какво да се срамуваш.

Бъдете щастливи!

Абсолютно подкрепям!
Магичка, много се радвам за теб!

Охххххх, ама колко сте готини и позитивни всичките самоооо ..... Ми аз за подписа нямам колебания, но винаги съм си била една такава.... абе - малко захлупена както се казва. И наистина ми е странно да повторя всичко. Обожавам сватбите, обожавам роклите, официалностите и магията на този ден.... Но... пак казвам, най-вероятно ще трябва да се преборя със себе си и със своите възприятия, за нормално, защото (поне така си мисля) предполагам, че някак си ще се чувствам неудобно да се облека пак като булка, да поканя вуйчо ми например ( с чието семейство сме много много близки) за втори път на сватбата си и пр.... Някак хем ми се иска и хем не ми стиска.... Предполагам, че в крайна сметка, ще има някаква организация, а и като ви чета тук вас - наистина много сте положителни и вдъхновяващи Май аз трябва да си променя малко мисленето, и всичко ще си стане ОК
Все пак наистина, това е МОЯТ  МЪЖ - истинският, този който ме уважава и ме обича безрезервно (и мен и децата) , както и ние него

Първо честито!
Какво от това, че ще бъдеш булка втори път - ти ще бъдеш Неговата булка за първи път и то само
веднъж. Не го лишавай от чувството да те види така. Може да не си с було, може роклята да не е бяла, но бъди булка. А и не лишавай себе си от чувството да видиш блесналия поглед на мъжа, когото обичаш като те види за първи път като булка.
А вуйчо ти и другите не ги мисли. Щом ти си щастлива и те ще се радват за теб, ако те обичат истински.
Гордей се и се радвай със сполетялото те щастие и не се срамувай от себе си!
 Всеки има право на втори шанс и истинско щастие!

Здравей, и аз имам един развод и едно съвместно съжителство в момента. Честно да си призная, олекна ми като разбрах, че моя не иска сватби и подобни мероприятия. Направо се изприщвам като се сетя за първата, изобщо не искам да повтарям този цирк. А и някак си без брачни окови се живее по леко, да ви кажа Обаче ако наистина има ентусиазирани от другата страна и ако не те бърка самия брак- може да се прежалиш. Ако ти е органически противно като на мен, по-добре поговори със свекърва си как се чувстваш и че за теб не е лесно.
 Не се притеснявай от хората и роднините си, нито ще си първата, нито последната с втора сватба, я виж Миглена Ангелова колко ги докара- май 5 станаха 
Пък и в бяло да си-какво толкова, може да е екрю, или нещо розовеещо, сега не са толкова строго бели роклите така или иначе.
Иначе и аз обичам сватбите, обаче да съм гост, а не участник