И аз не плаша с герои и измислени образи. Не го одобрявам и смятам, че може да предизвика трайни и неприятни последици. Не мисля, че е необходимо и удачно да предизвиквам ненужни и необосновани страхове у детето си.
Ако искам нещо да постигна, по-скоро се опитвам да всея респект, а не страх. Например, като започна да се опитва да си разкопчава колана в столчето за кола и си измушваше ръцете от него, обяснявах, че чичко полицай ще ни спре и ще ни се скара, че е опасно и не е разрешено. Когато се опитвам да я накарам да яде без да се швъка или пък да си прибере играчки, казвам, че ще извикам някое детенце и ще му дам нейната вечеря/играчки и т.н.
В общи линии всячески избягвам да всявам страх, от каквото и да било. Опитвам да създам респект, да разбере, че в живота има правила и т.н. Обаче напоследък тука свекървата /вярвам, че с добри намерения, тя е много свястна жена/ я плаши с лошия чичко, който се карал на децата, когато не слушали и от сорта, което аз не одобрявам много-много. Габриела започна вече за всяко нещо да повтаря как лошия чичко щял да се скара и да ме пита - "мамо, защо се кара чичкото, защо ще ми вземе играчките, аз слушам, мамо" и от сорта
От една страна - добре е, че все пак е схванала идеята, че при дадени действия от нейна страна ще има последствия, но от друга страна, не съм убедена, че точно по този начин трябва да е. Аз прилагам друг метод - обяснявам до посиняване, прилагам примери, използвам ситуации, за да онагледя и т.н.
Сега си спомних..... от тоя Торбалан навремето, до голяма ме беше страх от тъмното и избягвах да стоя с гръб към тъмнината, имах чувството, че нещо ще ме сграбчи оттам
Когато оставахме със сестра ми сами, светвах лампите в цялата къща /живеехме в къща наистина, голяма, баба ми бяха през един етаж/. И това, при положение, че чудесно осъзнавах, че нито съществува Торбалан, нито каквито и да е чудовища, както и че няма начин нещо или някой да ме докопа от тъмния коридор. Обаче беше по-силно от мен и ми трябваше доста време да го преодолея. Не знам дали това има пряка връзка с това, че ни плашеха с Торбалан, защото мен реално не ме е било страх от него конкретно. Но не мога да не се питам все пак.