Аз докато се наканя да кажа добро утро, то добър ден станало
Нещо сте се разчуствали всички май
Аз май такъв проблем нямам. Видимо не мисля, че имам промяна в настроенията, освен че съм доста сдухана напоследък, ама това мисля че е по-скоро заради бездействието - някак се чувствам безсилна и безполезна като само лежа и мрънкам и нищо не върша... Иначе да си кажа честно, ходенето на работа хич не ми липсва
, не съм очаквала. Липсва ми повече контакта с хора и да върша нещо
Има дни (като днес например) дето спя до късно и целия ден ми минава бързо и в лежане, но има дни (вчера и онзи ден), дето сякаш имам тръни в дупето и колкото и да се старая да лежа, толкова по-често намирам за какво да стана или да отида някъде... Като цяло си седя само вкъщи, рядко излизам до аптеката или нещо такова и то по-скоро за да взема въздух, а не защото няма кой. Мъжът ми даже тази сутрин каза да отивам на лекар да видят как ми се отразява лежането, та ако може поне кратки разходки да ми разрешат, че вече ме вижда че откачам...
mih, ти в коя седмица стана, че вече ще идваш в София? И в болницата ли ще лежиш или просто ще си в София
?
hope-love, ти не беше ли тези дни на преглед?
Аз вчера нали се поразтъпках малко и снощи бебето беше доста кротко. Само веднъж го усетих да мърда, ама не бяха обичайните ритници. Предните дни по принцип през деня си спеше, а вечер някъде като легна по гръб и се започваше едни ритници и подскоци...та сега чак ми е странно леко