Мишанта, колко е голяма племенницата? Сигурна съм, че ще се справите прекрасно и детето ще бъде спокойно и щастливо. Излишно се тревожиш. Вие в кое село ходите в Панагюрския край. Ти си споменавала и друг път, ама аз чак сега осъзнах, че идвате на близо до нас. Ако не ми предстоеше раждането това лято бих ти предложила да се срещнем там някъде по планината и да  запознаем нашите деца, ама аз реших вече да се въздържам от пътуване дори на кратки разстояния и съвсем кротко да го давам. Нищо де, може пък вие да отскочите някой ден до Пазарджик. Има приятен голям парк със зоокът и други атракции за децата.

Здравейте и от мен.
Мише, ще се справиш да бъда с братовчедка ми в едното село или с братовчед ми в другото беше много чудесна ваканция. А и ти си толкова детелюбива и грижовна ....
Иначе за ходенето на село - аз съм за. Обаче - по на рядко и без дълго оставане. Ми не е моето село, не са моите родители- Ама дребната да върви да си създава връзка с баба си и дядо си. Достатъчно голяма е да се оправя. Според мен и моите спомени от моите баба и дядо, тя няма да получи от тях това, което аз съм получила, но .... гледам да компенсирам. Смя ми се свекъра ония ден, че съм занимавала детето с глупости (правихме „принцеси“ от пъпки на мак). И някакви други занимавки с тревички я занимавах. Е какво да очаквам от него. Мен моя дядо ме научи на тези номерца. Но каквото е това е.
Тук детето си играе достатъчно, и в градината, и особено след нея. Понякога по 2 часа я чакам да си „доиграе“. Все още само се пробва да прокара идеята за таблет. Ама само се опитва.
За моя изненада вече са имали някакви тестове за „изходно ниво“, каквото и да значи това.

Зори, и аз бях като теб. Баби гражданки - едната на Опълченска, другата в Гео Милев. Ама пък живеехме до НДК, та всеки ден тумбата, останала в София за ваканцията, бяхме в детския кът с водопада и рекичките. Голямо джапане падаше. И на народна топка играехме, и на ръбче на ул. Любен Каравелов (тогава беше затворена откъм Фритьоф Нансен) и беше голям кеф. Коли минаваха само да паркират и то рядко. И на лагери от училище ходех.

Алекс и тя е с баби гражданки, ама едната е в Бургас, па макар и в блок, та детето изкарва поне по месец там сама с баба си откакто е направила 3 години. Хем Алекс е всеки ден на плаж, хем на бабата намираме компания, че сама живее. И така всички доволни ))

Иначе при нас пред блока има много сериозна група деца от всякакви възрасти и всеки ден е голям купон след училище, детска и ясли - мачове, колела, тротинетки, люлки, пясък и всякакви други забавления.

Ники, ти си се пренесла направо в рая, душко! благородно завиждам.... 

и аз съм градско дете, нямах баби и дядовци на село, моето дете също няма (то хич няма баби и дядовци, горкото, та ще търка чиновете на занималните лятно време) и винаги съм страдала от лятна самота и копнеж по волните игри.
все пак, имахме и ние деца на площадката, излизаш, все ще има някой, става игра.
сега площадката е заета от коли, децата си седят до възрастните по пейките и не могат да общуват.

дори и пред блока нямаме "тайфа", всеки ден ми е проблем къде да го заведа да играе и правя дипломации и уговорки по телефони, та белким успея поне веднъж седмично някаква социализация. много се отчуждиха хората, много...

Съчувствам много на семействата без село.
За роднините на село нищо не може да се направи. Но не сте ли мислили за къща на село? Нито е нужно да е лусозна, нито голяма, стига да предлага елементарни условия за няколкодневен престой. Ако е в близост до София, през лятото може да се ходи от петък до неделя. Децата ще си намерят приятели там.

Наблюдавам от много години как граждани купуват къщи в Ъглен. Идват млади, идват възрастни, водят деца и не тръсят кой знае какво. Къщите са порутени, но евтини, и с малко ремонт всяка година, хората ги пригаждат, за да прекарват там лятото или съботите и неделите.

Аз съм прекарала всеки свободен ден на село, имах голяма свобода и имам разкошни спомени и преживявания за игри, приключения и приятелства. Моето село е между Ловеч и Луковит:
https://www.google.com/search?q=%D0%AA%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=ZW1zU6CHK7SmsAT1rYHoDQ&ved=0CC0QsAQ&biw=1376&bih=684

Мише, аз поради тази причина която си изтъкнала дори не се опитвам да разяснявам, не вярвам че след подобни безумни приказки биха разбрали и проумяли,  че ин витрото има хиляди нюанси,в зависимост от причината. Обаче ми става гадно когато въпреки невежеството си бръщолевят ли бръщолевят.
И още нещо по което си приличаме с теб-моята майка е от Панагюрище , причини за проблема ни еднакви доколкото съм чела, трябва да се запознаем лично, а и още нещо, изрусена съм

Аз пък не си спомням някога да ми е било скучно, хем съм едно дете. Аз също нямам баби на село, а всички са от София и си прекарвах времето в София. Баба ми и дядо ми имаха вила в Скравена, но те работеха, та само за по 2 седмици съм ходела там. Но в София лятото си беше супер, събирахме се на тайфи, целият квартал я караме колела, я играеме на стражари и апаши, я ходим из парка. Никога не ни е било скучно лятото, въобще не разбирам за какво говорите. Може би понеже повечето деца около нас също си седяха в София или ходеха за по 1-2 седмици плюс ходеха на море, но винаги имаше достатъчно хора за игра. Бяхме си точно като "Куче в чекмедже"
Играта я прави тайфата, а не мястото. Ако си на село, ама няма деца, пак е скучно. Поне на мен ми беше и не обичах много да ходя там. Чак вече като голяма завързах повече познанства.

полезна статия от педиатър - преговор на правилата при лечение на детски болести, които родителите е добре да знаят:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4082495

По въпроса за тъпите изказвания относно ин витрото имам една история....(може и друг път да съм ви я разказвала)... Та имах една колежка,чиито деца бяха заченати ин витро и още двама колеги , на които им предстоеше да минат по този път... и един ден си обсъждахме тази тема, когато в разговора се вкл. друга колежка, твърдейки ,че според нея ин-витро децата били "пластмасови бебета".... не възприемала тя такова зачеване, я там който имал проблеми да се мъчели по нормален начин да правят деца, да ходели на почивка и щяло ей тъй да си стане. Останалите бяхме  възмутени е меко казано..... всички настръхнахме, започнах да и обяснявам, че всеки човек заслужава да бъде родител , че това, че едно бебе не е заченато със секс , не го прави по - малко човек от другите деца, че защо едно семейство трябва да остане бездетно , когато медицината е толкова напреднала и реално те могат да имат свое собствено дете.... но каквото и да и говорехме -тя беше категорична - "това не са истински бебета- пластмасови са".....

и не щеш ли минаха години- оказва се ,че дъщерята на тази колежка има репродуктивен проблем  -
налага се ин витро ,за да имат дете..... е, дано да стане , пожелавам им от сърце да сбъднат мечтата си , но когато това се случи лично ще питам колежката си - дали смята внучето си за пластмасово...  За това всеки трябва да си мери приказките, защото не се знае какво ще ти поднесе съдбата

Здравейте и от мен!Отдавна съм се разписвала в месечната темичка.

Моето момче наскоро проходи,все още е нестабилен,но с времето ще укрепне.
Мисля скоро да му купувам сандалки,но се чудя с затворена или отворена пета да бъдат.
Ако са със затворена ще е по стабилно крачето,но лятото ще му бъде топло.
Ще се радвам да се споделите мнение.

Честито прохождане, kerita
Аз нямам търпение да стане топло за сандалки, но още не съм купувала.

За отчуждаването - напоследък точно обратното забелязвам покрай малкия. Всички те заговарят, все ще намерят мила дума за него, все някак ще помогнат. Аз не съм много общителна по принцип, но с колко майки и деца се познавам вече. Сигурно ще е временно, докато е мъничък само, но много се радвам 

За прохождащи и скоро проходили се препоръчват сандали със затворена пета, иначе краченцето му ще бяга назад и няма да е удобно на детето. А като са по-високи и стабилни отзад някак си поддържат и глезена.
Ама и аз как го обясних, но все едно - за затворени от зад съм и по възможност със стелка с т. нар. "анатомична" форма - да следва правилната извивка на стъпалцето.

Също препоръчвам сандалки със затворена пета и по възможност пръсти и да са малко по-високи. Така крачето стои стабилно и не се плъзга. Детето ми е ползвало такива и съм доволна. Има модели с достатъчно отворени части и крачето не се запарва.

напротив, не се препоръчват анатомични стелки. дори ако може да ходи цяло лято босо е най-добре. но за съжаление това само на село може да се постигне
най-обикновена сандала със затворена пета и пръстчетата, за да може да са защитени, да не се нараняват като се спъва, но не и с анатомични стелки.

И аз ще препоръчам по-затворени сандалки, които да обхващат добре глезена. За нестабилно дете, обувките трябва добре да поддържат крачето.

Не споря за анатомичнтите стелки, може да съм забравила или пропуснала нещо. Все си мислех, че с тях е по-добре за малките деца. Иначе съм съгласна, че е добре да стъпват босички, но това може да се прави в къщи, в стаите или ако има двор с подходяща настилка.

а не, аз не споря, само споделям мнение на двама ортопеди с които съм говорила по върпоса 
анатомични стелки се слагат само при необходимост, т.е. ако детето е с доказано плоско стъпало и т.н.