До вчера все още се надявах, че всичко ще е наред, но........снощи прокървих, а днес сутринта всичко приключи!!! Да ви кажа какво стана. Последната ми менструация беше на 24.05. На 06.06. мъжът ми се върна от път. Месец преди това, след цветна снимка се установи, лява запушена тръба, дясна ОК. И така, подготвяме за спермограма някъде към 12-13 юни. Аз обаче имах някакво предчувствие, че може да съм забременяла и реших да изчакам до 28-29 ден и тогава да я направим.Цикълът ми заковава на 28 ден, от години съм така. 1-2 дена преди 28 ден аз имах леко кафеникаво зацапване и лека болка ниско в дясно. На 28 ден си направих тест....положителен. След 2 дни още един положителен, с бледа втора чертичка. Последваха още 3 теста през следващите няколко дни и всички положителни, но вече с доста ясни лентички. Обадих се на лекарят ми и му казах какво става и той ме викна след 3 дена на преглед. След УЗИ преглед, не се видя нищо, но ме успокой, че е много рано, но най-вероятно съм бременна и да отида отново след 5-6 дена. В четвъртък на 29.06. отново на преглед и отново нищо. Пак ме успокой, че може да съм имала по-късна овулация, но и че има възможност за извънматочна. Уплаших се много! Болки нямах, нямах кървене, чусвствах се добре и се успокоявах сама, но най-много ме успокояваше мъжът ми. Лекарят ми каза, че сега ще се наложи да се виждаме доста често, през 1-2 дни за да ме следи евентуално за извънматочна. Днес имах час за 10.00 за контролен преглед. Все си казвах, че е наред всичко, че просто е рано да се види каквото и да е........но снощи прокървих леко. А днес кам 8.00 сутринта с много силни коремни болки, започна доста силно кървене. На прегледа се видя, че се изчиствам.....така и не разбрах какво е станало. Лекарят ми каза, да не напускам Варна следващата седмица да се наблюдавам и на 08.07. да си направя още един тест и ако е положителен, вече може да каже, че е извънматочна. Ако е отрицателен ще ме следи и ще правим планове за следващите месеци.
Уплашена съм, отчаяна съм.....мислих, че всичко ще е наред. Когато видях положителните тестове, не можех да повярвам, че е станало още със завръщането на мъжът ми. Не смеех да се зарадвам, не смеех да кажа на никой. Бях щастлива, но само вътрешно. Сърцето ми преливаше от любов. А сега е пълно с мъка, много мъка!!!!