Здравейте момичета,
Голямо затишие има тези дни... Как сте?
Аз вече оправих документацията, само ми остана да си направя изследване за Хепатит и Васерман, а бебокът явно си мисли, че органите ми са боксови круши  Ама предпочитам да си ме рита, де 

Ей, bonbolini, то не остана . Браво на теб, всичко си организирала!

Аз пък не съм и започвала, остават ми още 2 седмици работа до 45-дневния болничен и после смятам да оправям документи, лекари, пазаруване, пране, подреждане. Дано бебоците нямат други намерения.

Аз напоследък имам странни симптоми - освен киселините, които си се превърнаха в нещо постоянно, имам ужасно сърцебиене на моменти и проблем с дишането - все едно нещо те натиска и не можеш да си поемеш дъх за 10-20 секунди. В петък съм планирано на лекар и ще се консултирам. Едва ли нещо може да се направи ... просто трябва да издържа възможно най-дълго, че да пораснат малчовците достатъчно.

Алекс, Mih, как се справяте? Дано всичко върви по план при вас.

Страхотен ден пожелавам на всички, наслаждавайте се на слънчицето, че не се знае кога пак.

Ами криво ляво се справям,днес ми го доведоха в стаята при мен та се пробваме да се кърмим нещо само спи и няма сили да суче,но инак сме добре ...maury следи си кръвното,а инак може и бебо да те натиска нещо...

Алексче,честит бебок и успешно кърмене

Аз да се включа за пишките. Не забелвах и докато направи годинка и половина се получи инфесция. Поду се главичката през лятото и беше успяла да се замърси. Забелих я аз, изпищя веднъж, мазахме, михме, мина. Разболя се после, влезе в болница, не михме, пак слепна и пак се инфектира. Та наново забелвах и пак пищя няколко дни, защото много се беше надуло. Ако я бях свършила тази работа по-рано щеше вече напълно да се е отделила кожичката и да не слепва обратно. Затова ако второто е мъжко ще забелвам след първия месец. Новите съвети и течения са хубави, но не и приложими във всички случаи.

Вени, аз лично - исках да отстраним хирургично въпросната кожа още след раждането. По две причини. Като жена - просто предпочитам да я няма въпросната, второ - в двете фамилии, няма мъж при когото да не се е наложило "обрязване" по медицински причини на дърти години, като преди да се стигне до тази мярка - е падало забелване, по няколко цепения при хирург без упойка и пр. красоти. Поради липса на религиозност у мен и предразсъдъци на тази тема - нямах и още нямам никаква спирачка какво да направя, ако се появи и бегъл проблем в тая зона. Скалпела и точка. Но, как да кажа сега, че съм забелвала като не съм и, че проблем има, като няма (засега). Хем ако има нещо генетично по темата - то при Дани е 99% генчето да има проблем.

Мога да кажа само, че всеки случай явно си е сам за себе си. И ако ще има проблем - ще го има със забелване и без забелване. Но при забелване - има риск да го провокираш ти самата, а при "без" - има шанс да не се случи просто.

Моят шанс беше да се случи и при низабелено. От тогава като цербер следя миенето но важния олган. При мъжа ми и родата му не е имало забелване, но инфекции,цепения и хирурзи колкото щеш. Аз затова казвам,че трябва индивидуалин подход към всяко дете и при зачервяване на пишока забелен или не,навременно лечение. И аз просто споделям опит, че не е никак приятно това дет ми мина през главата и ръцете. Щот кой мислиш оправя нещата докато детето го боли...мама, нищо че е мъжка дейност. От съчувствие към мъжкото достойнство Кало напусна стаята ужасен и двата пъти.

Алексчееее, тъкмо влизам да видя дали си писала:)
Радвам се , че сте добре с бебо
Ама какво сме се разбързали нашите бебчовци де амаха:)
Много прегръдки на теб и на бебчо:)

Моите бебоци растат:). Бавно , но надявам се славно:)
Борис 1400 Ивона 1550


Успех , момичета и никакво бързане на бебоците ви пожелавам от сърце:)

Нищо по-различно не казвам Вени - индивидуално е разбира се. Просто при забелването - винаги има микротравми и микросраствания от тях, което е предпоставка да отвориш проблем там, където по принцип може и да не възникне такъв. То става механично, не че някаква дълбока мистерия има. Наясно съм разбира се, че отношението към тази интимна част и нейната "свещена кожа" при много двойки -  не е като моето, или това на Иван и не налагам мнение как да се процедира при проблем. Но възникне ли дори веднъж такъв при Дани - аз съм наясно как ще постъпя, та на мен ми е лесно. Трудно е за майките (родителите), които ще трябва да лекуват, цепят, мият и да се разправят с интимния въпрос. По мое мнение - подобни намеси и манипулации поредни - са много по травмиращи за едно момченце от "генерално решаване" на въпроса еднократно. На братовчед ми и двете момченца бяха като Ники, първото през седмица с такъв проблем. То не бе лечения, не бе цепене, не бе чудо, детето истерясваше като стъпи в банята дори. Махнаха кожата накрая - всичко приключи. Малкият, още първия път като направи проблем - директно скалпела, беше на годинка и нещо. Спестиха му и стрес и инфекции, което за мен е по-разумното за детето по всички направления.

Пожелавам да са малцинство мъжките майки с такива ядове!

Абе малко ми е съвестно да махам оперативно на своя глава. Засега проблемът е решен и ще чакам той да си вземе решението.
Да ви кажа, сега в колежа карам един курс за развитие -физическо (барабар с неврология), психологично и социално- при децата. От задължителните ми е. Като се гледам за колко глупости съм страдала като млада майка и колко куп други глупости съм сътворила от нищо истории....сега ми е смешно де, ама тогава бяха едни трагедии, четене, драми...ако ви каа колко сълзи изроних, че не мога да купя едно тъпо интерактивно куче, че струваше майка си и баща си...щото тогава вярвах, че тая глупостхе от развиващите играчки.

...ако ви каа колко сълзи изроних, че не мога да купя едно тъпо интерактивно куче, че струваше майка си и баща си...щото тогава вярвах, че тая глупостхе от развиващите играчки.

Сега сигурно учиш, че колкото по-малко пластмасови боклуци с лампи и звуци около децата, толкова по-добре се "развиват". И една мукавена кутия и няколко дървени кубчета са най-благодатните и мултифункционални играчки за малки деца. 

Не, не уча това, уча основите на проблемно поведение, генетични и хромозомни болести, различни групи пациенти,пардон клиенти,че е по-малко травмиращ израз, теориите за развитие и психологическо развитие. За мукавена кутия не ми е и минавало през акъла. Но виждам, колко по-важни неща съм изпуснала вторачена в малкото или готвеща в кухнята петата зй деня манджа.

Цитат на: jasmin_veni в Октомври 21, 2014, 20:36:28 pm

...ако ви каа колко сълзи изроних, че не мога да купя едно тъпо интерактивно куче, че струваше майка си и баща си...щото тогава вярвах, че тая глупостхе от развиващите играчки.

Сега сигурно учиш, че колкото по-малко пластмасови боклуци с лампи и звуци около децата, толкова по-добре се "развиват". И една мукавена кутия и няколко дървени кубчета са най-благодатните и мултифункционални играчки за малки деца. 

Признавам, че в началото - купувах всякакви такива глупости за Дани. Но ги купувах с ясното съзнание и цел , ако може да бъда оставяна на мира замалко поне, а не защото считах, че с нещо допринасят за развитието му. Но понеже и с тях не ме оставяше и за секунда - просто спрях да хвърлям луди пари за тях. А и понеже съм старомодна - определено считам, че детето се развива най-добре, когато получава много внимание от родителите си и те се занимават с него, участват в игрите му, показват, обясняват... С малко изключение - и за момента любимите играчки са не особено скъпи, да не говорим да са "маркови". В много случаи - любимото е нещо, което съм му направила самата аз с двете си ръце. "Обръч" от напъхани два маркуча градински един в друг и дървен меч, който изстъргах от едно хубаво дръвце в работилницата на село. 
Сега купувам неща, които няма как да не купя - разните там супер герои, дракони и пр. любими от филми и книжки. Или електрическия му джип...но това не е като да купя всяка глупост рекламирана като "развиваща интелект и умения". 
Та се присъединявам към Жаси и Цигу - с две ръце по въпроса. Детето се развива, когато мама и тати му отделят време, а не когато могат да ръсят произволни суми за скъпи и рекламирани, но съвсем ненужни за детето неща.

П.П. Кубчета, бебешки пъзели и от ринговете с различни размери, които се нанизват на пръчка, както и големите кубчета тип "Лего" - са напълно достатъчни за забавление на детето до 2-3 години. За момченца поне, може би момиченцата имат и други нужди, ама не са ми известни  Но изброените от мен са универсални за двата пола.

Аз не ги купувам, ама те ни ги подаряват 
Дани в момента най-обича да мачка и да лигави листа хартия (цветните брошури са най-интересни). Обича и да си играе с косата ми (дърпа и скуби яко). Давам се само като нищо друго не помага 

Но виждам, колко по-важни неща съм изпуснала вторачена в малкото или готвеща в кухнята петата зй деня манджа.

Евала, това всяка бъдеща майка трябва да го прочете и препрочете.

 Намерете време за децата, обърнете им внимание, пък ако са с различни чорапки или не са яли манджа с 6 био зеленчука, от това нищо кой знае какво няма да им се случи. Времето с децата ни е по-важно от здравословното хранене и изрядният им външен вид. Не че здравословното хранене не е важно, но ако трябва нещо да страда, по-добре да е то, от колкото вниманието към децата.