Добре де, а има ли някакви трикове , които биха предизвикали интерес към гърнето , като този с пишкащата кукла например.... Знам ли , да сменя гърнето , да взема пеещо ,светещо ... просто ми беше голям рахат , когато си ходеше на гърненце и искам да си го върна... то е ясно ,че всичко зависи от него.... Имам две познати -едната махна памперса на нейния бандит за 4 дена , когато той беше на 1.2 г , но там играеше шамарената фабрика- просто свали памперса от раз и при всяко напишкване или наакване следваше пердах по дупето, но аз не съм склонна да го опердаша сякаш, много ми е жал...
Другата майка пък, си оставяше детето да ходи насрано с часове, и то много бързо разбра ,че когато ака в гърнето , после не му щипе на дупето, но и това ми се вижда много крайно.... той моя Калоян , както се зачервява и после с дни се мажем с бомаги , докато мине... не, не , не мога да му го причиня
Да, ясно ми е ,че не иска още да ходи на гърне , но съм убедена ,че може и че знае .... въпросът е как да го накарам сам да пожелае да бъде голям. Не е толкова малък, разбира почти всичко.... например понякога ме лъже и започва да прави " Ъ-Ъ-Ъ-Ъх" и си дърпа памперса и сам си носи гърнето- свалям го и той сам сяда там, но не прави нищо ... става и се изпикава веднага. Онзи ден ми показва в един рекламен вестник едно гърне и вика " Ако!", значи много добре знае какво се прави и ,че може да казва. Точно това, че вече може да се стиска поражда неуспехите, преди като не можеше , като го видя да пъшка -айде на гърнето и работата е готова, а сега пак го виждам ,че се напъва -слагам го -е, няма -стиска се, вдигам го -след 20 сек. е готов. Казвате, че бързам , но наистина съм притисната, няма как да чакам... Преди да забременея ме повишиха, след 5 години къртовски труд и работа по 15-16, дори по 20 часа на ден , почти без почивка, и сега ако не се върна веднага след майчинството , сигурно ще ме помолят да напусна... а иначе бих имала сигурна работа, която харесвам , във фирма, в която съм се доказала и имам авторитет ... и най-важното- с удобно работно време, за майка с малко дете. Е , колко жертви ,пък , трябва да направя заради едно пусто гърне ?
Или да стискам палци , да не влезем отново в болницата с бъбречна инфекция, щото да не го стресирам... все пак нашето поколение сме си казвали от 1 годинка, като гледам не сме стресирани от това... как тогава ние сме били готови да се научим ,а сега нашите деца не са? Съжалявам за дългия пост, той май е по-подходящ за "Емоционални проблеми " ,от колкото за тук и много благодаря на всички ви за съдействието.