По какви начини и колко време имам право да си остана вкъщи след,като детето ми навърши две години.
По този въпрос имам смътни спомени, но май можеше да пуснеш още няколко месеца неплатена отпуска след изтичане на втората година. Не мисля, че трябва да я мотивираш някак, но дано някой по-наясно се включи по въпроса.
По другата тема с детегледачката, на база личния си опит мога да кажа следното. Достатъчно хора, надеждни има, на които да повериш грижата не за 2 -годишно, ами и за по-малко дете. Проблемът е "да се намерите" с тях, а не че ги няма и не струва непосилно скъпо такава услуга винаги. Но си иска много търсене и то отраничко, защото за разлика от други държави - у нас няма никаква изградена система за този тип услуги (ни частна, ни държавна). Някаква агенция например, в която такива хора са минали предварителен подбор и вече да избираш кой ти върши работа, да договаряте условия и пр. У нас тия неща стават с питане по форуми, питане сред познати, или просто със "щастлива случайност". Което в превод значи, че трябва да започнеш търсене поне 2-3 месеца преди реално да ти се налага да ползваш такава услуга, за да намериш хем правилния човек, хем пък и за пари, които са ти по силите. Е, понякога може чисто случайно да уцелиш бързо и от раз, ама е повече изключение.
И да, големият процент хора работещи това - не искат да работят с бебета, или много малки деца, ами да е поне на 3 детето, или вече ученик. Много често са пенсионирани детски и начални учителки, бачкали по соц-а и ти се представят още на старта като "възпитател", с което на мен автоматично ми отпадаха де
Другата голяма група се пенсионирани мед. сестри и акушерки, което е плюс от една страна, при грижа за по-малко дете - в смисъл, че са медицински грамотни да окажат първа помощ при нужда и пр. При тях обаче пък го го има другият "проблем", че възприемат детето като пациент повече, за който да оказват физически грижи главно и не са много добри в частта "общуване и забавление". И за двете категории пък, понеже са хора на възраст с вкоренени навици и разбирания кое и как "трябва" - често въпреки, че си плащаш и следва да правят разни неща според твоите виждания и изисквания - те си държат на техните, някои чак спорят с работодателя и познай колко можеш да разчиташ, че когато не си и ти там - те не правят това и онова както те го разбират за правилно и по-добре. Та когато аз търсих бавачка навремето - споменатите дотук ми бяха "последни в списъка".
Предпочитах сравнително млад човек, около моята възраст, който има свои деца, или поне опит с деца (примерно грижил се е за малко братче/сестриче), просто ги обича, умее да си общува с тях и да ги забавлява (то това е даденост да ти кажа, на мен например много сериозно ми липсва
). Беше ми важно да е пределно наясно, че моето мнение за моето дете е единствено важно, а личното му мнение по въпроса - си е за у тях си. Човек все пак гледал деца - базови познания за аварийни медицински ситуации има все пак, каквото съм счела за нужно да добавя по темата - добавила съм. Дала съм и инструкции при инцидент - как точно следва да се процедира, на кого се звъни и пр., което напълно стига.
Търсех жена за почасово гледане на сина си от самото му раждане, ако знаех колко е трудно да намеря - щях да започна търсенето й още откъм 12 ГС, не се шегувам. Особено пък за живеещите извън София го казвам. След няколко сериозни удъра на камък, хем с препоръчани детегледачки
- вече се бях отчаяла. Една от тях, дето гледала три деца - не знаеше как се държи бебе, така й не успя да схване как се прави АМ и да пусне микровълновата, беше си ресала косата и гребена с космите тръснат до залъгалката на детето...на втория ден й казах "довиждане" естествено. Тя хубаво нали гледала деца и хората бяха доволни, ама гледала деца на 5,6 и нагоре и ги водила по разходки и писала домашни с тях, сервирала им да ядат, но с бебе (много малко дете) - други умения се искат, разбираш. И пак казвам - за почасово гледане ставаше дума, доста добре платено (давах за тук толкова, колкото е ставката за София на час) и няма и няма бе човек! Или някакви пенсии "възпитателки", дето искали да са на заплата и на пълен работен ден (което не ми беше нужно тогава), или която се навие на почасово - хабер няма какво да го прави това ми ти бебе.
Когато той стана на 10 месеца, идва у нас едно лъчезарно момиче (5 години по-голяма от мен), ама на интервю за чистачка, не за бавачка.
Като го видя Дани, като се разтече, като го загушка и взе да му пее и да го закача, той грее и седи залепен за нея като ваденка, не ме й поглежда. Рекох си - ей т'ва е моя човек и я питах направо дали е навита, освен за чистенето и в еди кои си дни, за почасово гледане на малкия. Съгласи се и така, чиста случайност, че ми попадна тя и то по съвсем друг повод. Жената има две момичета, към онзи момент голямата щерка беше почти пълнолетна, а малката на 4. И тя с малко дете у тях, дето няма на кого да го остави - освен някаква почасова работа, че нормална не може - нямаше други опции. Изгледала две деца, за всичко им разбира повече от мен, въобще не подлежеше и на съмнение. Осен това и отвътре й идва да се занимава с деца, направо ми падна от небето. И понеже е млад човек, с достатъчно съвременни и близки разбирания до моите - не се е налагало дори, да й обяснявам в прав текст, че всичко свързано с Дани - се прави както аз кажа и лични нейни мнения не важат. ако за нещо е имала чуденка, винаги ме е питала дали може това, или онова. винаги съм била напълно спокойна оставяйки сина си с нея, дори не съм звъняла по телефона да ги проверявам как са, в няколко случая, за повече часове съм го водила и у тях. Тогава се уреждаше с три бавачки реално - тя и дъщерите й.
Та...има начини, има си хора подходящи, въпрос и на шанс е - да. Но ако потърсиш усърдно и навреме - ще си намериш точния човек за вас. Убедена съм.