Цигу, смятам, че ще се справи. В никакъв случай не очаквам да пише романи на български. Нямам илюзии. Ясно ми е, че е половин германче, живеещо в Германия, и няма как немският да не му е най-силен. Той дори реално е триезичен.
Както казах, няма да са повече от два часа през уикенда. И то не с мен, а с учител. Група родители с малки деца искаха да организират езиково обучение, но за момента май все още нищо не е станало. Така че, ще трябва да му потърся учител, защото ми се иска да ги учи паралелно. Всъщност, за това не съм убедена дали е най-доброто или е по-смислено да изчакам първо да научи другите букви добре (не че не ги знае самите букви, на немски може и да чете, но с френския ще пада голяма борба). Ще се радвам, ако споделите опит.
Целта ми е да има основа и ако някой ден наистина му потрябва български за нещо, да може да чете и да пише и да надгражда.
Знам, че има хора, които дори не учат детето си на български. Не ги съдя. Техен избор. Но аз искам да може да си говори с баба си, да не се чувства като извънземно, когато е в България и т.н. Ясно ми е, че никога няма да има с езика или страната връзката, която имам аз. Но държа да има връзка.
Това е важно за мен. Мисля, че и за него.