Заспа
Хоупче, ама...преди 10 мин. Станал е в 10.30 днес, цял ден вилня по двора със съседчето (ай ся накой да ми каже как просто трябвало да се умори
). Не е лягал следобед. Може би като се приберем в С.З. - трябва да проуча за специалист, който да може да диагностицира хиперактивност. Все по-малко нормално ми изглежда това неговото, след 12-13 часа беснеене - да е като надрусан с добър кокаин. Начаках се на периоди, начетох се на теории...м...няма таква "теория" просто
За училището - нямам "концепция", а просто нямам нереалистични очаквания, предвид къде живеем. Аз бях ученичка в едно много халтаво време - смяна на системи, учебници, учебни планове... без никакви частни уроци - са ме приели в която гимназия пожелах, после и в университет. Поради което съм наясно, че тия неща са въпрос на личен капацитет, мотивация и справяне въпреки системата, а не щото тя била добра (ако е). Искам детето ми да е успешен човек, но не мисля, че може да бъде такъв, само ако непременно го "превъртя" през всичките елитни учебни заведения, частни уроци и накрая - да имам един образован и неспособен тъпак (каквито познавам доста). Ако ще да е стругар - ама кадърен стругар, щастлив със занаята си и изкарващ пари, вместо калпав юрист, дето не може едно дело да спечели, без протекциите на мама и тати. Аз не очаквам детето ми да е няк'во бахти умното и кадърното, щото е моето, нито да прави, да го влекат и да му идат отръки нещата които аз искам. Каквото - такова. Искам да чете и пише грамотно, да може да смята прилично, да има прилична обща култура и да не повтаря класове. Ако има данни при него - бих настояла и натиснала - поне един чужд език да научи добре и това е. Оттам насетне - колкото му е багажа и амбицията - ще подкрепям. Не мога аз вместо него.
Та в този ред на мисли - как ли да не се втелясам с 1-и клас. Ако не пише грамотно във втори - лично ще го вкарам в пътя по темата, поне това мога. Пък, че органичната химия му е мъгла - не ми дреме. На мен като ми е ясна, че закърших амааааа.
Ако на МЕН ми е удобно ТОЙ да има мобилен - ще има, когато аз реша. Какво мислят другите родители по темата и какво имали другите деца в класа - не ме бърка никак.
За целодневното обучение - считам, че точно в началните класове - докато е още толкова малък, лигав, манипулативен и пр. - в училище, в среда в която "не е да ходим на мама по нервите" - ще се напъне повече и ще има по-добри резултати. Той има някакъв върло състезателен дух апропо, та това да се справи по-добре и по-бързо от някой друг - също му е силен мотив, което в клас - идеално сработва. Удобството за мен лично - даже не го коментирам. Къде е тя да се прибера от бач и да ми е споко, къде оттам насетне да оправям къща, да пишЕМ домашни по нощите, да ми се тръшка и истерясва... Неговата ДГ е с училище до 8-и клас после, таман ще си знае другарчетата. Жив и здрав - като свърши с ДГ - излита в 1-и клас там и това е.