А така, зарежи ги тия книги
И аз като пешека реших като нормалните хора, нали всички четяха па Спок, па Дотсън, па как да гледаме момичета, момчета... и прочие да попрочета. Е, не ми се получи, Спок си седи безславно в шкафа.
истината е че каквото и да прочетеш, каквото и да чуеш, никога ама никога няма да си подготвен за това което ще ти се случи като дойде човечето у дома, повярвай ми
Кой каквото и да казва, при някой по бързо, при други не толкова, но всеки минава през етапа на - ама какво ми се случи сега...
При мен беше около 2-3 м. с първото дете, за щастие кратко, и не за друго, а защото и аз съм изключително разумна, оправна и с добре развити инстинкти, пък и достатъчно съм работила върху себе си, та преминавам през всичко по-лесно, колкото и нескромно да звучи
Но, хората са различни, така че както и момичетата писаха по-горе, всеки трябва да намери своя начин да се справи. Хубавото е че тук споделяме кое на кой му е помогнало, а от там на сетне всеки сам решава кое ще сработи при него
Ние много си говорим, истината е че той ми е най-добрия приятел и няма нещо което да не мога споделя с него, надявам се и той с мен. Така че споделяхме чувствата и емоциите си в безсънните нощи, имахме време, не е като да нямахме
Другото което е че освен ние и децата са много различни. Аз като Еленка мога 3 бебета още да изгледам, ама като Деси, мерси съм.
Сисо, опитвам се да те конкурирам по дължина на поста, ама много ме мързи вече да бачкам
ПП. ето един пресен пример в подкрепа на разсъжденията на Сиса, че това било хубаво, онова не било ама работи. Та и аз така. Еленка е всеизвестна с нежеланието си да ходи на ДГ, ей вече е 4-та група. Няма драми, ревове и т.н., но просто запъва крак и казва няма да ходя. Аз като една любяща майка, нали то щото трябва да говорим, да разбираме и подкрепяме децата си, стана 3 г. обяснявам, обяснявам, обяснявам со кротце со благо та чак вече вълна ми поникна на езика. Няма основателна причина да не иска, госпожите са перфектни, играе си с децата, изяжда по 2 порции, абе всичко е ок. Просто този начин на виреене като цяло не е нейния, но за съжаление няма избор. така че всичко съм направила, каквото мога, т.е. ясно е че детето е ок, просто ината му е в повече и иска все да е на неговата. Стигали сме до там, че сутрин не иска да излезе от колата, натиска колана, запъва крака в предната седлка и край. Отстъпвала съм, не е като да не съм. Ходела и с баща си на работа и при баба й като беше в болнинчни и т.н. тази година с начале, от ден втори се започна, сутринта, да не си помислите че вечерта, тогава всичко й е наред. Та, искам казва да ме отпишеш от ДГ, да казвам, догодина май месец
И се започва обичайното, е познайте дали не обърнах страничката. Вместо да се впусна с обичайните обянсения, просто казах - Не искам да те слушам, не си бебе, нямаш нито една основателна причина да не искаш да ходиш и няма да говоря с теб на тази тема повече. Само ме погледна, гушна ме, каза че много ме обичала и влезе с бодра крачка. Тази сутрин пак се опита, но аз бях като скала
Така че, както се казва, хубаво е човек да преценя според ситуация и инстинкта си, а не според това кое е модерно и "правилно" според спок, да кажем