0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #240 -: Септември 19, 2014, 11:45:41 am »
Може и да е от възрастта (понеже Жбрула я знам, че инстинктите ѝ са верни, ама не ги е слушала), но аз имах дъъълги години да се науча да се доверявам на моите. Знам, че винаги работят и в „ситуация“ съм хладнокръвна (чак темерутеста), разумна и практична. Е, после ми избива и буквално се сривам емоционално и психически (че и физически), но знам, че при нужда първото което ми хрумне е най-правилното. Колкото повече го обмислям, анализирам и сравнявам, толкова по-зле става.
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #241 -: Септември 19, 2014, 13:24:31 pm »
Пеше, нещо трудно си формулирам мислите напоследък (доколкото имам такива де  :lol:). Но ще опитам за последно по тЕя въпроси.
Моите дълбоки резерви към всякаква литература и курсове, имащи за цел и претенцията, че дават някакви общовалидни и работещи рецепти за... "справяне с нещата от живота" - ги имам, защото такива книги (курсове) - не са нещо безобидно, а нещо което може и сериозно да навреди на човек. Защото обичайно, хората посягат към тях, когато им предстои някаква голяма житейска промяна, или са в житейска криза по някакъв повод (не само бебе, семейство...някаква). В такива моменти - човек е несигурен, объркан, податлив на чуждо влияние и пр. И вместо трезво да анализира себе си, околните, ситуацията в която е в нейната конкретика и специфика - вземе та се поведе по чужди акъли, тръгне да решава проблемите си с някакви "универсални действия дето винаги работели" и вземе та забатачи нещата тотално. А шансът, да постъпи адекватно в своята ситуация, ако вземе предвид конкретните параметри на същата и особеностите на лицата замесени в нея е доста по-голям.

Аз тази грешка я допуснах, четейки тук. Не книги, не курсове... Виждах как нещата у дома отиват "на зле", знаех какво следва да направя, за да спася положението, можех да го направя, но бях в постоянни колебания дали, или. Защо? Ами защото не само аз бях с първо дете, четях как е в чуждите семейства, как се държат в ситуацията чуждите мъже (да, ама моя просто е друг типаж) и се самонавивах, че трябва някак да го заставя едва ли не, да се държи като другите бащи и като онези хипотетичните, идеални бащи в примерите от този вид книги. Просто исках да постъпя правилно и възможно най-добре в ситуацията. Нямах сегашния си опит обаче, беше ми ново и на мен всичко, огелпи се така жестоко и стремглаво, че просто....бях тотален блокаж. То инстинкта ми сработи, ама аз вместо да го послушам - подтисках го, защото решенията които той ми подсказваше, които и Иван всъщност ми подсказваше, че са нужни, дори в прав текст - никак не се вписваха в "редно и правилно" на ситуацията в която бяхме. Гледам у нас, гледам "у хората" и се опитвам някак да докарам нещата като "у хората", ама...нЕма начин, понеже участниците други.  :lol: Ако си бях слушала "вътрешният глас" - и майчинството ми щеше да е къде по-леко и приятно и семейството ми да е цяло, ама аз баш тогава, баш по тези въпроси, нетипично за мен и за сефте в живота си - много исках и се стараех "да вляза в масовката". Понеже - така ми се виждаше редно, полезно и пр. Не са ми криви хората дето са писали, ами аз съм си крива, че четях и се опитвах да си нагласям живота по чуждия живот, със средства, които работят в чуждо семейство, а в моето - правят поразия след поразия. И хем го виждам, хем пък продължавам да опитвам...малоумна раУта моето. Какво постигнах - знаете всички.  :lol:

Разбирам за какво говори цигу и то не е баш това, за което аз говоря. Съгласна съм, че може и да е полезно да си хаберлия какво те чака всъщност, защото си го прочел някъде предварително. Това, че знаеш какво ще се случи, както и защо следва да се случи обаче - не предотвратява случката, нито пък помага да я разрешиш когато се случи. Примерно, ще знам, че с малко бебе - мъжът ми ще страда от липса на интимност и време с мен, ще знам защо се случва, той ще знае защо, ама...това изобщо не предотвратява въпросната липса, последвалото от нея напрежение и раздразнение. Решението може да е само едно - да не си гледате само вие и съвсем сами бебето. В общия случай обаче - не е възможно да имате такова решение по технически причини. И к'во праИм тогава? Ми Одим си злобни, раздразнени и взаимно обвиняващи се за персоналните си дискомфорти и това е. Ако оцелеем като двойка - оцелеем, ако не - не. Въпрос на обстоятелства е кое от двете ще е, а това че не успяваме да решим нещата мирно и благо, както пишело в н'ам коя си книга - само ни кара да се чувстваме още по-неспособни и нещо недъгави. Поне аз така се чувствах, като все не ми се получаваше това, дето уж при всички се получава с еди какви си средства. Вкл. и спането на Дани.  :lol: Кой каквото беше чел, кой каквото от опит знаеше, вкл. върло екзотични методи - не сработваха и не сработваха у нас и аз се чувствах само по-неспособна и те така. И по други въпроси - същото. Като ми се наместиха чакрите най-после - вече беше твърде неспасяемо положението.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #242 -: Септември 19, 2014, 15:20:09 pm »
Може и аз да не дообясних както трябва. Първо ни една книга за това кое и как трябва да става не успях да прочета - ми скучни ми бяха. И аз като теб четях тук и изобщо по форуми. Но именно щото съм по-дърта от теб (поне аз си мисля че е за това де) аз си вярвах на инстинктите. Не знам как и защо но от самото начало си живеех с непоколебимата увереност, че това което аз реша ще е най-правилното и точка. :wink: И именно защото си разказвала какво са ти подсказвали инстинктите и как си се насилвала да не ги слушаш, и защото съм убедена като теб, че ако ги беше слушала друго щеше да е, за това съветвам другите да си вярват малко повече. То вярно, че няма по-страшно от самоуверен глупак, ама ние не сме глупаци, я :lol: .
В общи линии извода е един - готови уравнения за справяне с живота няма и няма как да има. Да добре би било да си наясно, че се случват и такива ситуации, но до там. Готови решения - тъцъ.
Но цялата тая мания за „самопомощ“ и тя дойде от хамериканците (да ме прощават живеещите там, ама ...). То ако не им е не просто обяснено, а сдъвкано и набутано в устенцето - няма и да го схванат. Ама ние що им се водим по акъла ....
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #243 -: Септември 19, 2014, 15:34:05 pm »
Абе вие хубаво си ги хортувате тия приказки,ама я дайте тука една книга за скорошни родители и предстоящите промени,да се позаинтересувам аз. :wink: Щото ,нито ми се иска да имам нерви в бъдеще,нито пък да се разделям с жената,а то няма и за кога..... :wink: Друго си е да минеш една теоретична подготовка,пък била тя и ненужна в последствие :lol:
/www.mamaibebe.com][/url]
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #244 -: Септември 19, 2014, 15:42:01 pm »
ааа, Рачо, да ги немаме тия! сега се записваш в темата за бременните и там споделяш, черпиш знания, консултираш и прочие.
като родите - преминаваш в месечната тема на майките (която специално за теб ще прекръстим на родителска) и там продължаваш...

това е теоретичният курс.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #245 -: Септември 19, 2014, 16:17:52 pm »
А така, зарежи ги тия книги :lol:
И аз като пешека реших като нормалните хора, нали всички четяха па Спок, па Дотсън, па как да гледаме момичета, момчета... и прочие да попрочета. Е, не ми се получи, Спок си седи безславно в шкафа.
истината е че каквото и да прочетеш, каквото и да чуеш, никога ама никога няма да си подготвен за това което ще ти се случи като дойде човечето у дома, повярвай ми :wink:
Кой каквото и да казва, при някой по бързо, при други не толкова, но всеки минава през етапа на - ама какво ми се случи сега... :lol: При мен беше около 2-3 м. с първото дете, за щастие кратко, и не за друго, а защото и аз съм изключително разумна, оправна и с добре развити инстинкти, пък и достатъчно съм работила върху себе си, та преминавам през всичко по-лесно, колкото и нескромно да звучи :wink: Но, хората са различни, така че както и момичетата писаха по-горе, всеки трябва да намери своя начин да се справи. Хубавото е че тук споделяме кое на кой му е помогнало, а от там на сетне всеки сам решава кое ще сработи при него :)
Ние много си говорим, истината е че той ми е най-добрия приятел и няма нещо което да не мога споделя с него, надявам се и той с мен. Така че споделяхме чувствата и емоциите си в безсънните нощи, имахме време, не е като да нямахме :lol:
Другото което е че освен ние и децата са много различни. Аз като Еленка мога 3 бебета още да изгледам, ама като Деси, мерси съм.
Сисо, опитвам се да те конкурирам по дължина на поста, ама много ме мързи вече да бачкам :lol:

ПП. ето един пресен пример в подкрепа на разсъжденията на Сиса, че това било хубаво, онова не било ама работи. Та и аз така. Еленка е всеизвестна с нежеланието си да ходи на ДГ, ей вече е 4-та група. Няма драми, ревове и т.н., но просто запъва крак и казва няма да ходя. Аз като една любяща майка, нали то щото трябва да говорим, да разбираме и подкрепяме децата си, стана 3 г. обяснявам, обяснявам, обяснявам со кротце со благо та чак вече вълна ми поникна на езика. Няма основателна причина да не иска, госпожите са перфектни, играе си с децата, изяжда по 2 порции, абе всичко е ок. Просто този начин на виреене като цяло не е нейния, но за съжаление няма избор. така че всичко съм направила, каквото мога, т.е. ясно е че детето е ок, просто ината му е в повече и иска все да е на неговата. Стигали сме до там, че сутрин не иска да излезе от колата, натиска колана, запъва крака в предната седлка и край. Отстъпвала съм, не е като да не съм. Ходела и с баща си на работа и при баба й като беше в болнинчни и т.н. тази година с начале, от ден втори се започна, сутринта, да не си помислите че вечерта, тогава всичко й е наред. Та, искам казва да ме отпишеш от ДГ, да казвам, догодина май месец :lol: И се започва обичайното, е познайте дали не обърнах страничката. Вместо да се впусна с обичайните обянсения, просто казах - Не искам да те слушам, не си бебе, нямаш нито една основателна причина да не искаш да ходиш и няма да говоря с теб на тази тема повече. Само ме погледна, гушна ме, каза че много ме обичала и влезе с бодра крачка. Тази сутрин пак се опита, но аз бях като скала :lol: Така че, както се казва, хубаво е човек да преценя според ситуация и инстинкта си, а не според това кое е модерно и "правилно" според спок, да кажем :wink:
« Последна редакция: Септември 19, 2014, 16:34:05 pm от StefiZ »
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #246 -: Септември 19, 2014, 17:16:41 pm »
Оп, пак аз :lol:
Още една съвсем прясна случка. Едно момченце от квартала, майката е от хората които не правят забележки, щото то видиш темперамент, не бива, децата трябва да се оставят, те са си такива и няма нищо лошо в това. та, снощи в парка. Тоз младеж качен на върха на едно дърво, отдолу поне 2-3 деца, за щастие не моите и той вече толкова надъхан че е на върха се изпика отгоре... майка се подсмихваше, сякаш е някакво геройство това. Слиза младежа, тя му казва хайде ще си тръгваме, че е късно, имаш да пишеш домашни, той съответно не иска и започва да я рита.. Тя му се моли тихичко и мило, той пълни две шепи ситни камъчета и я замеря, тя продължава да му се моли... и ние напуснахме бойното поле.
Ей богу, да не казвам голяма дума, но такъв пердах бих му теглила на мига на тоя хулиган, защото това са си чисто хулигански прояви, макар да не съм удряла никога децата си...
И това ако не е изтървана работа здраве му кажи, па сетне ела ме убеждавай, че децата с перце трябва да се галят само щото видиш ли чувствата им...
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #247 -: Септември 19, 2014, 17:30:25 pm »
Чете, не чете - ей го Марко - става м'найсе пъти на нощ и звезди иска да гледа. Казах ти, че това - не се оправя с методите в книгите. Ти ми се обиди за това мое мнение тогава, май още не беше родила. Не искам пак да си ми обидена, знаеш че те харесвам и уважавам много, но мнението ми е същото.


Jbrul, ей тук точно не ме разбираш какво ти хортувам. От една година и половина Марко си заспива и спи сам в стаята. Сега е на три. Имаме проблеми от време на време, защото детето расте и минава през различни етапи. Тогава предоговаряме правилата и си мерим силите и упоритостта. Аз не твърдя, че предварителното знание предотвратява проблеми.

Но аз предпочитам да се гърча 10-20 дни, прилагайки методите от книгите, на които повечето тук се присмиват, вместо години наред да се мъча. Добрите книги са просто синтезиран от учени хора опит на много родители, не само на три съфорумки. И не са "самопомощ", а наука, преведена на достъпен език.
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #248 -: Септември 19, 2014, 17:48:22 pm »
ОбъркАхте темите, ама айде.
Аз мойто го водих на плаж днес. Като за последно се пекохме  :lol:
Даже май и поизгоряхме.


Въх, Стефке! Това добре, че не съм го видяла аз  8O
Ама то какво можеш да направиш, освен да останеш безмълвен!
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #249 -: Септември 19, 2014, 23:36:48 pm »
Жекова е права, че оспамихме темата (воглаве с мен де). Споделям и на Стефи и на Пешека позициите по дискутираните въпроси.

цигу, разбрах те, но продължавам да не споделям тези твои виждания просто. Не на последно място, защото с всеки изминал ден се убеждавам във вредата от "еталоните за отглеждане на деца" и самото съществуване на думата "период" в тези издания, предавания и пр. "Период", физиологично обоснован - моЕ - колики, зъби, нощно хранене. Много късничко за доста неща свързани с Дани схванах, че изборът не е между 10-20 дни гърч за нещо ,или постоянен гърч за същото нещо. Просто може и гърч да няма ;) Ни за мен, ни за него и всичко да е ОК . Абсурдно е да се определя в детайли, кое било нормално, за колко време на коя възраст, пък оттам...рецепти как да го вкарваме в "правилната норма".  8O  А да и това с безкрайните обяснения, от кърмаческа възраст - пак от тия книги и спецове полази. Тотална глупост е в куп ситуации. Тя Стефка даде пример, мога да ти дам още 100-ина от моята практика, ама - излишно е. Всеки с убежденията си и приложението им на същите.
Важното за мен е повече родители "да слушат себе си" в тези ситуации, а не Ората, с каквито ще титли да са въпросните и издадени м'найсе книги по темата. Просто никой не е "в моите обувки", че да прецени по-добре от мен самата. Тези преценки, за тези баш неща - най-добре ги прави конкретният родител, за конкретното дете, в конкретното семейство и ситуация. Такъв е механизмът за добри решения по тези въпроси, а не че авторите на тези книги са некомпетентни по принцип. Такъв автор - да кажем може да ми е полезен, ако мога да си го наема, да живее с мен у нас и да ме съветва в движение, за конкретната ситуация. По принцип да ме посъветва добре - няма как да стане просто.
П.П. Пък и всъщност - отглеждането на деца е всичко друго, но не и наука, че някой да ми смилал научните си достижения в областта на "достъпен език". Как ни убедиха, че ако не ходим на курс за раждане - не моЕм роди, същото и с кърменето, че и с четенето на разни книги как аджеба се гледат деца (изключвам технически/медицинската част в тях). Всичко останало е...чиста проба спам за мен. Та и тая мода е като едни други моди, ами пораженията от нея настъпват по-бавничко и тихичко пък като им се видят ефектите вече - той влакът изтърван. Гледам ги тези "ефекти" аз по детски кътове и пр. И не е само аз да ги гледам, че нещо да съм си въобрзила ;) Всичките ей тия "гледани по книги" - хвани едното удари другото, в масовия случай. Преди да станат модни и у нас тези книги и теории - децата не бяха такива "кретенчета" в поведението си масово. Казано на достъпен език.  :lol:


Сега да се отдам на истинския спам. Рядко някой, когото не познавам лично може да ми е толкова безкрайно антипатичен като Венета Райкова, но тя простооооо.... И тази вечер й тръгва коментарното предаване към ББ - "блесна" пак с провинциално мислене и манталитет - изненада нямаше. И хоп - директна връзка с Жени от изповедалнята... Жени така я навря в .... онова място на кучето дето не го огрява слънце, че изпитах искрено и неподправено удоволствие, обииилно полято със злорадство  :lol: Направо я разкости Калканджиева, ама малко й беше според мен.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #250 -: Септември 20, 2014, 07:41:37 am »
Добро утро, милички  :D
Темата си е за спам, спамете на воля  :P

*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #251 -: Септември 20, 2014, 08:35:21 am »
Цигу, аз просто се шегувах, не съм искала да прозвучи като присмех към хората които се допитват до такъв тип книги, извинявай. :)
Много обичам да чета книги, и незнам, може би ако наистина през годините преценях че имам определен проблем с децата си, който мога да реша благодарение на написаното в тези точно със сигурност бих пробвала.
Вижте сега, важното е всеки да прави това което счита за най-добро за себе си и детето си, а дали ще е по правилата в книгите, дали ще е по нашите собствени, важен е резултата :wink:
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #252 -: Септември 20, 2014, 08:49:35 am »
Добро утро  :D

каква излезе тя сега  :lol: прочел, чул, като ти дойде до гъза, тогава  :lol:

а това детенце дето пикае върху другите, ако ми падне такова да упражнява върху мен или мой близък, такъв ще му тегля  :)
Преди десетина години наврях едно 8-годишно в кофата ми за боклук на улицата. Въпросното в продължение на седмици вечер обръщаше варелите на цялата улица, докато не го гепих и с главата надолу във варела.  Сега ме поздравява дори и се подхилква, че още помни  :lol:


За татковците  :) имам за пример брат ми, водеше детето на разходка и го връчваше на сервитьорките, после детето се прибираше с армагани и обясняваше коя какичка го е гледала  :lol:
Снаха ми избесняваше, като съвет само и казвах да продължава да му го връчва на негова отговорност, няма къде да ходи :lol:


За  ББ не съм го гледала снощи, но тази устата и оправна Жени ме кефи. Спомням си, в интервю я питаха дали ще приеме кръшналия си съпруг обратно. Та каза, че той ще се върне при определени условия :) така де, кой плаща музиката, задава тона :lol:

Приятни почивни дни
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #253 -: Септември 20, 2014, 09:15:34 am »
Добро утро. То си беше направо зима - в 7 ч. на пистата беше 10 градуса.Окапаха ми ушите. :(лятото свърши категорично. каквото може от сега нататък да се вземе,ще е подарък.Те и самолетите идват вече празни,само си прибират туристите. :lol:
Значи,казвате да не се пъна да се ограмотявам теоретически... демек,по-добре неграмотен да посрещам житейските ситуации :lol:. Е,ама в сайта поне ще влизам,че той си ни е бил помощник в много ситуации,включая и всички списващи в него,за което съм благодарен. :D
Интересен е бил диалога на Венета с Жени и наистина съжалявам,че не съм го гледал.Венета ми е изначално неприятна,още с появата си на небосклона.Успях да гледам влизането на Зорница в резиденцията и се накефих на Калканджиева. Много аристократично я прие и просто и показа ,че този въпрос за тяхното семейство е приключен.Дълго очаквания и анонсиран скандал и сеир,поне така го разбрах от Сърчаджиева, не се получи. :wink:
/www.mamaibebe.com][/url]
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #254 -: Септември 20, 2014, 09:26:17 am »
Тук още си е 10 градуса, само носа си подадох навън и се надявам, това слънце дето грее, да вземе и да стопли  :D
И аз съжалявам, че съм пропуснала как някой е наредил Венета, тя е толкова нагла, че нямам думи  8O
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #255 -: Септември 20, 2014, 10:06:33 am »
Оп, добро утро :)
Ние днес ще ходим на селски пикник с моите колеги (и с моите деца). Мъжо отиде на Яйлата да се гмурка. Времето е супер, вярвам че и купона ще е като времето :)
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #256 -: Септември 20, 2014, 14:47:25 pm »
приятели :D :D :D


*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #257 -: Септември 20, 2014, 16:14:22 pm »
Добър ден! Сутринта направихме чудна разходка с колелета в Северния парк. И времето беше разкошно, но сега се намръщи и дано не завали.

За ББ контингента да споделя и аз впечатления от снощното фиаско на Венета: изкефих се на реакцията на Жени, достави ми голямо удоволствие.  :)
Рачо, ако ти се гледа предаванията ги качват в нета  :wink:
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #258 -: Септември 20, 2014, 16:44:20 pm »
След всички коментари за вчерашния епизод на ББ  :), вече съм любопитна да видя сцената с Венета Райкова, навихте ме  :lol: ....  отивам ....

Re: Смях, раздумка и кафенце - 6 - Съединението
« Отговор #259 -: Септември 20, 2014, 17:55:50 pm »
Марси, разкошно е!!!