jam, колко съм умна - не знам, но глупава не съм със сигурност, че "да свеждам всичко до своя личен опит". Да дам пример за нещо конкретно, на база конкретния си личен опит със същото (както направих) е маааалко по-различно
И съм го направила, защото е по-коректният пример от: "пък няколко мои приятелки...". И идеше да покаже САМО, че не бива така да се абсолютизира каквото и да било и ефектите от него. По принцип, не само по конкретната тема.
Нагоре
Мими26 пише: "Никой не може да ме убеди, че това че детето може да играе на игри или да набира телефона на баба си, ще го направи уникален "хакер". И аз също не смятам че точно игрите на компютър, таблет и производни ще
компенсират играта с конструктор, пъзел, книги и т.н. за рисуването да не говорим, а то е много важно за писането в училище."
Аз, никъде не казвам, че с таблет се гради характер. Нито, че игрите с него могат да заменят/компенсират игрите с други неща. А само, че не са взаимноизключващи се игри като вид, когато има мярка, родителите са си "на място" и джаджата не се купува и дава с идеята "ох да ме остави на мира само, пък да прави каквото ще". Според мен поне, има много съществена разлика между "може И това" и "това може, вместо едни други неща". Второто - никой тук, вкл. и аз не го твърди и разбира се и аз не считам, че то е ОК и следва да се прави/случва. Та, ако може - нека се четем коректно.
Както
м-и, отбелязва, а и аз също го виждам редовно - заведение, компания, възрастни хора - мой набор и нагоре - уж се събрали да се видят. И вместо да се видят и да си говорят - всеки извадил по един смарт, забил в него човката и цъка там. Нямам никакво понятие защо го правят и са толкова осакатени на тема "общуване". Както и сама се сещаш - никой от тези не е имал смарт, фейсбук, интернет и пр. допреди няколко години, камо ли като дете. Те всички са чели книги, гледали са "Сънчо" и са играли пред блока също като мен и като теб. Обаче сега, с тези джажди се държат баш като невидели...понеже всъщност са си точно такива - невидели. И се оливат.
Може разбира се моето виждане за възпитание и отглеждане на дете да е абсолютно погрешно, но все пак считам, че е по-висок шансът нещо да не му бъде безкрайно привлекателно, ако за него е "рутинно", отколкото ако е забранено и тотално недостъпно. Все някога ще си осигури сам достъпа до всичко, което "мама не дава" и ако има интерес - ще навакса ударно, до степен оливане със същото това нещо. Ако пък от малък бъде приучаван, че за всичко си има времето, мястото, че може и едното и другото и третото - с добър баланс между въпросните - допускам, че и в зряла възраст е по-вероятно да ползва подобен подход спрямо всичко.
Разбира се - от каква възраст родител ще реши да даде достъп до дадена вещ/занимание - е много персонално решение и следва да е съобразено и с разбиранията на родителя и със спецификите на детето. По такива въпроси - не следва да се правят обобщения от сорта на: "ти вредиш като разрешаваш това", или "ти вредиш като не го даваш". В крайна сметка - говорим за живи хора, различни индивидуалности, възприятия, не просто за "статистически единици".
Честно казано, аз не съм от хората очаровани, че светът в който живеем става все по-технологизиран, не съм кьорава да не виждам негативите от това. На няколко пъти - демонстративно съм си тръгвала от заведение, в което имам среща с приятели, уж за да се видим и поговорим и се наизвадят смартове и се почне едно цъкане все едно животът им от това зависи.
Обаче си давам сметка, че светът си се развива в някаква посока, която не определям аз и просто трябва да успея да живея в него оптимално добре, без да пАлАдея тотално.
И Дани ще трябва да живее в този свят, не мога да му измисля друг, нито безкрайно да го държа у дома създавайки му някаква среда, която е кардинално по-различна от тази навън. И не мисля, че трябва да постъпвам така. Защото когато го пусна навън - ще е "в небрано лозе" и ще трябва "да учи гроздобера в движение", пък тогава аз ще мога много по-малко да се меся и "да внасям корекции". В момента поне - имам много по-сериозно и всеобхватно влияние върху него, навиците и възприятията му, а този период ще приключи сравнително скоро.