Накарахте ме да се замисля,че,въобще не смятах да питам свекървата кого и защо да каня,ако въобще правя"пита"

Момичета една питанка, че тук стана драма пак с родата
Правихте ли "погача" на бебето и колко/кои хора поканихте?
Аз искам да си поканя близките приятелки, но ми се налагат и някои роднини, а 14 човека ми се вижда твърде много някак си

Правиш, ако ти искаш  Не е нещо задължително без, което не може да мине.
Аз правих погача на детето, видях в този повод възможност да я представя на близки хора наведнъж 
А гостите пак ти трябва да избереш. За съжаление родителите ни още не могат да свикнат, че не всеки повод трябва да се превръща в сватба 

Не правих погача, но миналата седмица присъствах на такава. Предимно роднини, двадесетина човека. Подозирам силно родителско влияние, но и мацката мисля че беше ок с това. Беше хубаво. Единствено ме впечатли, че майката и свекървата разчупиха погачата, мисля че не трябваше да е така, но пък аз не съм много вътрешна в езическите ритуали.
Мисля че погача се прави на или около 40-тия ден след раждането. Иначе и на мен ми се прииска да си направим подобно празненство около нова година. Много е хубаво! Притеснява малко обаче суетнята около вече впечатлителното детенце.

Аз съм против погачите особенно в това променливо и болно време.Мони се разболя и влязохме в болница точно след едно такова събиране с родата, за да я видят.Е видяха я, после аз се молех да ми оцелее детето!Живот и здраве да имаме второ ще го гледат на снимка!

Тази погача се п,ави когато бебенцето п,оходил на.и? Ееее пак ми изчезват букви от к.авиату,ата А кога бебнцето си избе,а ,азни неща и оттам се съди, какъв ще стане като по,астне

Не Десс, ти говориш за прохождането тогава е питката някаква, не ги разбирам много.Погачата се прави на 40-те дни на бебето.Събират се само жени, прави се питка, която се чупи над главата на майката която държи бебето.От питката се дава на всяка жена да хапне, а каквото остане се завръзва в кърпа и се качва на високо в апартамента/къщата.Всяка жена която присъства е орисница и трябва да ориса бебето с нещо - да е здраво, да е умно и т.н.А и в кърпата с питката се слагат пари.

Това знам аз за погачата.Преди нея, ако сте вярващи е хубаво да се отиде на църква и да се направи чиста молитва на бебето и майката.

Маги мерси  За съжаление на 40-тия им ден, не ни беше до това 

Когато дечко проходи се прави прощъпулник. Пак с пита, но солена и с отпечатано краче от детето върху нея. Тогава се хапват всякакви работи, не само сладки за разлика от погачата на 40-ти ден. При прощъпулника питката се търкулва към наредени различни неща/символи според желанието на майката, бебето тръгва след нея (в идеалния вариант) и си избира неща.

Аз орисах бебчето да пътешества, хихи.

Когато бебето е проходило се прави прощъпулник. 

Ние правихме погача в най-ограничен кръг - бабите, лелята, кумата и дечицата на сестра ми и кумата. Мъжът ми през това време заведе дядовците, калекото, кумът и дечицата момченца на ресторант с детски кът.

Иначе сутринта се ходи на църква попът да прочете чиста молитва за майката и бебето. Там не е задължително да присъстват други хора. Попът казва какво да се носи за църквата. Добре е да се запише час предварително. След тази молитва майката може да ходи спокойно на църква. Преди това не е желателно.

След църквата се прибрахме вкъщи, където вече бяха гостите-жени. На масата имаше само сладки неща, за да е сладък животът на детето. Питката се разчупва над главата на майката и бебето върху бяла кърпа. Кърпата трябва да се държи от девици (неомъжени жени)  При нас това бяха двете момиченца. Бабите разчупиха питката. В кърпата се слага едно парче от питката и метални монети. Връзва се на възел и се слага на най-високото място в къщата/апартамента (обичайно върху някой гардероб). След 40 дни се сваля и трошичките се разпръсват навън. Монетите си ги изхарчих 
Това правихме ние 

Аха, явно не съм права, че не бабите разчупват питката. Имах някакви смътни спомени за момичета с живи родители, но явно те трябва да държат кърпата.

Относно църковната част по-добре да не коментирам. Христос е изгонил търговците от храма, но не е било в България. Тук това е една чудесно смазана машина за пари. Щастлива съм, че мъжът ми е съгласен да не кръщаваме Калина. Но роднините се поддават на попските заплахи, че Господ не чува молитвите за некръстените деца. Всъщност те могат ли да я кръстят без мое съгласие?

Аз знам това което са описали Маги и Смайли  на нас днес ни е 40 ден та ще ходим на църква в 14h 
Имам питане,тъй като съм поканила мацките наобед много ли ще е грешно ако сложа на трапезата и разни мезета и пържоли?
Лили,май могат и без теб да я кръстят,но мисля,че в кръщелното се пиишат имената на майката и бащата

Като стана дума за езически ритуали и суеверия-какво направихте с пъпчетата на децата?

Лили,май могат и без теб да я кръстят,но мисля,че в кръщелното се пишат имената на майката и бащата

Вероятно от църквата ще поискат кръщелните на родителите. Но срещу познанство, услуга или някой лев може би ще минат и без това. 

При нас погача не се прави,само ходим на 40-тия ден да четем молитва и това е,а след тази молитва може пожелание да се отиде у някое семейство което много иска дете ,а нямат/ демек такива като нас/. Носи се там от питата която е била за църквата и детето се слага на спалнята на семейството ,че да им върви на деца 
Това го направиха на моя братовчедка ,която след това забременя ,тя пък дойде с близначетата си у дома и аз взех та следващия месец и аз забременях,а аз пък с нашето мъниче отидох у друга позната коятя се бори вече 11г. , тя беше в процедура тогава и след месец и половина някъде беше бременна,а сега вече от два дни се гушкат с малката.Не знам дали е някъкво съвпадение ,но се случва ,дай Боже всеки му в такава битка.

Ние още не сме хвърлили пъпчето,признавам си ,че съм забравила за него 

Хоупче и аз още си държа при мен пъпчето му...чудя се къде да му го хвърля на сестра му и падна в майчин дом и си остана там никой не ми го е давал,то и неговия падна в майчин дом,но аз му сменях памперса та го видях и си го взех ...силно се надявам сестра му да не работи в болници като мен,щото там и е хвърлен пъпа...

Снощи уж писах, а нещо....
Такааааа добре сте се разписали всички
Аз си искам да направя погача. Някак заради емоцията, не за друго. Последните години, докато се борех и мечтаех за дете на що погачи бях и все си представях нашата и така ... естествено при нас 40 дена отдавна минаха, но той вече попорасна и така решихме да го направим Само че си го представях в приятелски и не крайно обширен кръг, а след като свеки ми натресе "родата" и то доста хитро та няма как сега и малко ми дойде в повече Моята версия е с питката над главата и с носенето на сладкото и така   На църква ни е късно да ходим, а и както е тръгнало всяко нещо да е голяма драма и обяснения със свеки и с мъжа ми (защото е голяма риба и иска да угоди и на майка си и на мен и накрая става една....), сериозно обмислям да отложа всякакви други последващи ритуали (кръщенета и прочие) за неопределен период от време.... Просто аз бих ги направила в тесен кръг и евентуално много близки приятели, които са ми по-близки и от някои роднини, а вярвам че пак ще има :"Ама то не може...."

lili2011, не би следвало да могат да я кръстят без теб, но сама отбелязваш проблемът с парите за жалост. Надявам се обаче, че нямаш сериозни притеснения, че биха го направили през главата ти

Какви ритуали има с пъпчето, че да знам евентуално за следващо дете На Мати пъпът е паднал още в болницата, та не съм го и виждала дори как изглежда

Mousyt, и на мен ми се прииска да направя, много положителни емоции са и е много весело. И натрисането на родата може да не е толкова лошо - може пък добре да се получи. Е, малко повече организация е, но и по-весело. Тези празници - погача, прощъпулник, имен ден, рожден ден и прочие са хубави и за създаване на социални контакти на беба. Макар тя самата да е малка и нищо да не разбира, по-големите дечица доста се забавляват с нея.

И ние не сме правили такива питки, каквито вие описвате. Тези ритуали не са познати по нашия край, майка и свекървата казаха че детето като навърши 40 дни се прави питка и се подава на съседите и да е намазана с мед, това е нашият ритуал и това и ние направихме. За прощъпулника се прави питка и се носи отново на съседите като се бяга, за да бяга бързо и детето. Но приятели ни разказаха за тоя вариант, където се слагат предмети и детето си избира нещо и ние и това направихме с баткото, като се събрахме с прители. Добре, че ние сме доста далеч от родителите, но и ако бяхме близко и двете ни семейства не са превърженици на големите банкети тип сватба, а само най-близките като братята и сестрите ни да се канят.
Пъпчетата и на двете деца все още ги пази и обсъждаме къде да ги хвърлим. На голямата племенница на мъжа ми и заровихме пъпчето до Централния Университет тук във Виена, кой знае каква ще и е съдбата .
lili2011, мъжът ми и брат му са кръстени само с присъствието на баба си, но тогава времената бяха такива, че не се гледаше добре на посещаващите църквата.

Като стана дума за езически ритуали и суеверия-какво направихте с пъпчетата на децата?

На Стефи е в мен, смятам да го закопая нейде нор на Теичка -не, тя беше над 20 дни в кувъоз и оттам никой не можа да ми обясни, къде е пъпчето,  при все, че непрекъснато питах за него и уведомявах, че бих искала да го взема

Ритуалите май във всеки край са различни. Аз правих "погача" на дъщеря ми когато беше на 40 дни. Сутринта ходихме в църквата за чиста молитва, нарича се още сарандисване и се прави за майката. После дойдоха няколко приятелки, две от които, с живи родители, разчупиха питката. Хапнахме питка и сладки, пийнаха кафенце и сокче и това беше. Присъствала съм на погача на по-малката ни племенница в Гоце Делчев. Там не я правят на 40-ят ден, но пък ритуалът им е интересен. За кръщенето - може да се случи и без родителите, само кръстник да има  . На кръщенето на племенницата ни свещеникът не допусна зълва ми в църквата, защото не е сарандисана. Но там, в онзи край, хората са много вярващи и спазващи традиции.
Дес, а защо ще закопаваш пъпчето на детето  На моето пъпчето е още в къщи, прибрано заедно с гривните ни от родилното и едни съвсем малки обущенца, които съпругата на брат ми и подари, когато се роди  .