Смайли, предвид "спането на Дани" като цяло - аз съм последния човек, който ще ти каже, че има правила, срокове и чалъми за отделяне на детето в негова стая. Индивидуално е наистина и то много. От моя си опит и наблюдения
лични (демек нищо не твърдя), струва ми се, че има подходящи, крайно неподходящи и относително подходящи моменти (с малко старание) това да се случи, според възрастта.
Първият такъв момент е при наистина много малко бебе, което изоообщо още не е осъзнало къде е и което тепърва създава навици/режими. Ако е спокойно, спящо бебе, да кажем будещо се само за хранене под час, или рано спряло нощното хранене - не виждам проблем да си спи в стаята от самото начало дори. Обаче пък и да искаш така да стане, ако се случи като моичкия...рефлукси, въртене, нощно хранене до 10 месеца, денонощен тормоз...еми не става и да искаш - то просто ще умре тая майка от гърч, ако търчи през 15 мин. и до друга стая, освен цялата останала "веселба". Тогава щеш не щеш - "клякаш" на "Господиииии само да поспи, ако ще на главата ми отгоре"
Чакаш, чакаш нещата да се наместят, ама те докато се наместят - детенце става по-големичко, разбиращо и хитро, има си предпочитания и започва да те разиграва по този параграф на тема "къде ще спя". Ако имаш нерви, време, детето е податливо, с м'найсе седмици (месеца) системни усилия - можеш и тогава да приучиш/принудиш да спи еди къде си, да заспива само и пр. Има вероятност и да не успееш обаче, ако ще душата ти да излиза.
Следващият период подходящ е към 3-4 годишно, когато започва да се изживява като "голямо", независимо и "самостоятелна бойна единица". Тогава с лееека, системна манипулация и подлъгване към детската, с разни благинки възможни само там - вземе, че се пресели и спи там от раз. Поне при Дани това сработи.
Считам, че ако детето е по-темпераментно, капризно и "трудно" в широкия смисъл на думата - между година и 3 години е най-трудно да го отделиш в друга стая. Ако е кротко и сговорчиво - предполагам, че по всяко време може с не особено много усилия да постигнеш желаното. Повтарям - лични наблюдения и опит споделям по въпроса, не давам "рецепти". Предвид опита ми с Дани, ако имам второ дете - ще застана на челна стойка, но да си спи в кошарата от самото начало и бих го преместила в друга стая, веднага след като започне да спи по цяла нощ. Не бих рискувала пак близо 4 години да ми е качено на ушите 24/7.
Побъркващо е за толкова време, независимо колко ти е мило детето и колко го обичаш. И родителите са хора и не бива да го забравят
Mousyt, темата с масажите излезе отдавна от конкретното твое питане и стана "по принцип". Нужно е дотолкова, че за щастие - няма да си последната родила, четяща и пишеща в тази тема по тези въпроси. Не виждам смисъл да се "набива" на майки с бебета на дни, или седмици колко е жизнено важно да правят куп излишни неща, когато това просто не е така. А кой какво ще прави - е въпрос на личен избор разбира се. Идеята е тук да има обективна информация за едно, или друго, която не се изразява в "аз правех това", а в "защо го правех/не го". Ако помня правилно - аз персонално, на твоето конкретно питане - отговорих пределно конкретно. Съжалявам, че не ти е било от полза.
П.П. Лично аз тук, как да си гледам детето - не съм питала, ха познайте защо.