Ей
sandra_dp недей така
Точно преди 10 дни, когато се престраших и писах тук за първи, бях плакала половината ден след поредния 0,300 тест след втората инсеминация. След това седнах и преосмилих всичко случващо се. Казах си, че каквото и да ми коства няма да се предам, този път ще започна да вярвам, че и на мен ще се случи и ще прогоня мисълта" твърде хубаво, за да е истина" или пък" може би не го заслужавам" и т.н. Не знам доколо се справям сега, но до преди няколко години бях била цял живот огромна оптимистка, винаги щастлива и пълна с късмет. После по една или друга причина живота ме "поочука" и това прекрасно качество залиня. Сега съм твърдо решила, че отново ще бъда такава и мечтата ми/ни за деца ще се сбъдне съвсем скоро.
Знам прекрасно какво е да виждаш все отрицателни тестове години наред, но част от успеха е в самите нас - ако ти не вярваш и съзнанието ти ще го отхвърля, а оттам сякаш не се случват нещата.
Ти си на крачка от началото на това да гушнеш своето бебче, мисли го така и се вълнувай ден след ден пълна с вяра, сигурна съм,че ще ти помогне:) За останалото има природа, която се грижи за нас, лекари, на които вярваме, приятели , близки и форума за психическото ни равновесие:)
И сега по другия въпрос... предпочитам да ме мислиш
Факт е, че подкрепата тук и всички думи , които си даваме една на друга поне на мен ми действат много добре и ме карат да вярвам още по-силно и да не навеждам глава:) Затова не пести окуражаващи думички, е не чак да си сваляме звезди де, защото нереалните такива не носят положителни чувства:D. Искрено се радвам за всички успяли и нямам търпение да се наредим и ние до тях с бебоци в ръце.
Малко дълго и сантиментално май стана, извинете ме
ви всички, макар и непознати, сме си така близки в борбата за най-прекрасното нещо в живота:)
П.С. другият път мисля да напиша нещо по-забавно, че е добре и да се смеем тук, за да се разсеем:)