Стоека, предполагам, че мъжът ти още не може да осъзнае, че е станал баща и каква отговорност това означава. Досега (мисля, че беше над 40 г.) си е правил каквото си иска и не се е ограничавал. Допълнително е натоварен психически от това, че е без работа (предполагам). Но това не означава, че трябва да го жалиш. Особено, както си е вкъщи по цял ден, може да свърши много неща. Делегирай му
конкретни задачи, като изхвърляне на боклука, пазаруване (подготвяй списък, че забравят) и т.н. Мъжете са странни същества. Ако можеше някой да им връчи дете на 2-3 години. Така по-отгледанко и да може да си казва какво му има (и ако може без бебешки пубертет).
Поговорете спокойно, обясни му, че детето е колкото твое, толкова и негово. Ники ти е обяснила. Какво значи "помагал"?!
Ако много се заинати, не готви няколко дена! Поне аз така бих направила на твое място.
Ако това за двете жени направо не искам да го коментирам, защото няма да се въздържа.
Някои момичета тук знаят, че работя три дена в седмицата. Работата ми е много далече и на практика няма как да се прибирам всяка вечер у дома. И така. Мъжът ми в никакъв случай не е разглезен, има и големи деца, знае за какво става въпрос, но понякога му тежат годинките и гледането на децата и работата (на 52 ще стане скоро). Не се оплаква (често). От сряда до петък си се оправят сами, като в четвъртък води детето и на цигулка. И живеем в голям град. Разстоянията не са малки. Понякога му помага най-големият му син, но то е ако той самият е на репетиция и ако младежът има време. Така че начини има, желание трябва да се намери. И той има много интереси. Никога не съм му казвала "не". Гледам да компенсирам през уикенда, както и през двата дни в седмицата, отсъствието си (пазарувам, пера, готвя, оправям нещата за химическо, не чистя, защото имаме жена, която ни помага). Но понякога го прави и той. Или в събота може да отиде на пазар или ако му трябва нещо спешно, има Лидл точно стещу работата.
Ясно ни е, че не е решение на въпроса с работата за цял живот. Но за момента е така. Поне до есента, когато синът ни започва училище.
Разбира се, че караниците се увеличават. При нас особено с второто. Но откакто ходя на работа, дали аз съм по-доволна от живота, дали нямаме време да се скараме или може би пък и той някои неща ги приема по друг начин, така че караниците намаляха значително.
А, да, поне за чистенето не спорим. Иначе и той чистеше но аз трябва някъде да изляза с децата за два часа, за да не му се пречкаме.
За Рачо - мъжът ми никога не е очаквал аз да му гладя ризите. В един момент взе да го домързява и така започна да ги носи на химическо. С това бебе да не съм чула, че чакаш Вили да ти глади. Иначе ще се разправям лично с теб.
Поздрави!