Teddy_music,точно за това на сина ми му викам Алек,а не Алекс както на мен ми казват хем ми е различно,хем по мъжествено ми звучи

Пък и може да се сещаш за този:


Беше красавец навремето, сега остаря.

Да,Пеше точно за него се сещам

Благодаря ви за отговорите!
Чак сега се сетих, че може да добавя анкета, така по-лесно ще се видят предпочитанията ви. Та...моля, гласувайте! )) Аз си имам фаворит от двете, сещате се, че и таткото също, както и че се разминават. То че ние ще си решим е ясно, но ми е интересно непознати какво мислят. Едното е интернациоално, но пък мн разпространено напоследък, другото е трудно за чужденци, но не от масовите в БГ. Фамилията е традиционна, пасва идеално и с двете, така че това не е критерий.

Благодаря ви за отговорите!
Чак сега се сетих, че може да добавя анкета, така по-лесно ще се видят предпочитанията ви. Та...моля, гласувайте! )) Аз си имам фаворит от двете, сещате се, че и таткото също, както и че се разминават. То че ние ще си решим е ясно, но ми е интересно непознати какво мислят. Едното е интернациоално, но пък мн разпространено напоследък, другото е трудно за чужденци, но не от масовите в БГ. Фамилията е традиционна, пасва идеално и с двете, така че това не е критерий.

Дадох своя глас,дано спечели.
Кога се очаква бебето?
И накрая да оповестиш решението,че има любопитни.

lolabunny, при избор на име имай предвид (поне аз го имах), че българите много обичат да използват/измислят как да се обръщат към някого "на галено" и го правят независимо дали родителите и самият човек е особено съгласен с това. Аз се казвам Светослава и няма случай в който да се представя на някого и вторият въпрос да не е: "А на галено как ти казват?"  И започвам да изреждам всичките си "партизански имена" приемливи за мен, за да избегна омразното ми "Светле".

Когато забременях със сина си, освен че трябваше да изобретя име с Д, което да вързва малко от малко на това на свекърва ми (Димка), много внимавах да няма шанс за неприятно звучащи съкращения на същото. Димитър отпадна, защото ще го наричат Митьо, или Митко, Деан и подобни - също, защото не особено мъжественото им съкращение е Дидко, което никак не ми допада, за Димчо и дума не можеше да става и пр. Та и тези неща взимай предвид при избора си, според мен поне

А защо кръщавате на свекърва?
Мен пък това винаги ми е било любопитно.Някога като традиция е съществувало,но традициите не са това което бяха...
Естествено,че всеки си има виждане и причина за това да кръсти на свекърва или свекър,най малко да е първата буква.
Споделете,от чисто любопитство питам

Лично аз считам за отживелица това детето да бъде кръщавано на когото и да било. За мен и в моето си семейство - тези неща никой не ги брои за "израз на уважение" и бла-бла. Има си обаче все още семейства и хора с "по-патриархални" схващания по въпроса и бвшите ми свекър и свекърва бяха от тях. В интерес на истината - нито някой ми е казал, че иска и очаква да кръстя сина си на..., нито ако не го бях направила - от това би последвал проблем.
Аз от бившите си свекър и секърва само хубаво съм видяла, знаех че свекърва ми много, ама много иска да има и на нея едно внуче кръстено, защо й е било важно - не ме засяга. Просто знаех, че й е мерак. И нищо не ми костваше да й направя такъв жест, знаех че ще се зарадва и затова реших да мисля име около нейното. Това за моя личен случай де.

Категорично обаче, ако имаше тръш, натиск, искания от нейна страна по темата, или пък настояване да е 1:1 нейното име - Дани щеше да се казва Борис (на никого, а защото аз харесвам това име) и точка.  Но понеже и Данаил ми харесва за мъжко име и минава за кръстен на нея - 2 в 1 и всички са хепи. Може би именно, защото никой не ме е натискал по тази тема - не ми е било дерт да го направя, нищо че лично аз не го броя за нещо важно, задължително пък съвсем.

Аз гласувах за Делян, традиционно българско, силно, царско име. Аз съм в чужбина от 12 години и Делян е едно от няколкото имена (в зависимост от буквата на бабите и дядовците) в листа на моите фаворити.

Аз не живея със и близо до българи, така че за мен е по-важно запазването на традицията и част от културата и националността ми. Не харесвам как българи се опитват да приличат на чужденци (за да не бият на очи). Не съм виждала примерно индиец или японец да си пренебрегне история и култура с цел поамериканчване.

А специално в Америка, след въпросът "как се казваш", винаги има и въпрос от къде произхождаш. В този ред на мисли (и тъй като едва ли ще стигнем до крайността да се срамуваме да се наречем българи) защо да се срамуваме от българското име?

Моето българско име не е лесно за произнасяне в чужбина, нито в България е много популярно, но специално в общуването ми в чужбина винаги ми помага. Примерно на интервю за работа, винаги има една стегнатост в началото, която след кратък разговор за произхода на името ми и как то се свързва с културата и традицията на моята родина, атмосферата става почти приятелска.

В болници, банки, учреждения, социални събирания, на работното ми място --> това че името ми не е интернационално, винаги дава повод за кратък приятелски разговор.

Това е моето мнение. Нямам търпение да разбера "победителя"

Аз не съм против нито едно име. Аз просто не смятам, че трябва да се срамим от имена, традиция и култура, или пък да се интернационализираме с цел "да улесним" чужденците при произнасянето и/или цялостното им възприемане на нас като индивиди.

Поздрави.

И аз като Жбрул намирам кръщаването на някой за отживелица. Даже спорих навремето по темата с .... баща ми. Преди да се роди племенника ми, още не се знаеше пол се почна мисленето на име. Майка ми, свекърва за пример, каза, че не харесва името си и не би го причинила на дете. Женският вариант на името на баща ми единодушно беше отхвърлен. Мама стигна до безумното за нас по-младите Мирела - и тогава не ми харесваше, както и сега - нотната стълбица, ай нема нужда. Когато стана ясно, че ще е момче, татко поиска да повторят точно името му, но брат ми и снаха ми харесаха модерния вариант. Подкрепих ги, не защото не харесвам името на баща си, а защото идеята някой да налага на родителите как ще се казва детето им, ми е абсолютно против разбиранията. Въпреки, че от избраното име се образува абсурдно бащино име, намесата в избора на име ми е неприемлива.
Свекър ми е с чепат характер, патриархален и т.н. опитва да казва кое как да става, но повече си говори и май само аз му се впрягам, останалите просто го пускат покрай ушите си. Но не е лош човека и още много преди да забременея казвах, че на моето дете някога, ще му викат Ники, независимо от пола. Бързо решихме с таткото как точно ще е, когато разбрахме, че чакаме момиче. Той се обади на баща си, ей така да провери какво мисли той. Човека каза - „вие решавате, аз претенции нямам“. И така се появи Николета. Сега с голяма радост ѝ вика адаш.

Много интересни разкази, определено задоволихте любопитството ми
Аз имам трима племенници,първото е кръстено на баща си,другите две са си кръстени на тях си,демек на никой.Аз все още нямам дете,дай Боже скоро това се промени,на свекър и свекърва няма да ги кръстя поради същите разбирания като вашите,те са от провинцията и там манталитета е малко по различен,а и възрастта си казва своето.Бих искала да е на моите родители,малко егоистично звучи,но съм спокойна защото мъжа ми е съгласен по принцип.Не е под чехъл,просто е много добър и само и само аз да се чувствам ок е съгласен на почти всичко.
Жбрул,аз се казвам Даниела и не че съм пристрастна,но Данаил е чудесно име

ДАЛИНДА, да обобщя... Няма нужда едни наистина прости неща, зорлен да стават сложни неща. Все тая за какво говорим.
За мен изборът на име на детето  - следва да направят двамата му родители, съгласувано, все пак то е тяхно общо дете. Какви ще са мотивите им за съответния избор - няма никакво значение и никой няма право да им се бърка в същите. Абсолютно ОК съм дете да бъде кръщавано на някоя баба, или дядо, ако това не се прави под настиск, а доброволно и с кеф. И съм много против обратния вариант.

Ако някакъв "съвет" мога да дам на бъдещите родители тук по тази тема точно, той е следният: "Ваше неприкосновено право е изборът на име за ВАШЕТО си дете и следва да го направите, според личните си разбирания по този въпрос. Не поддавайте на рекет и роднинско тръшкане (ако има такива)" Обикновено хората, които са го направили - после съжаляват.

Здравейте!Интересна е тази тема за имената и за "рекета" от страна на роднини Слава Богу и ние не сме преживяли това с мъжа ми- но може би защото роднините ми са "модерни" така да се каже или най-вече ,че още в самото начало бяхме съгласни един с друг как ще се казват децата ни един ден  Бяхме подготвени за момче и за момиче- и двете влизат в играта.Личното ми мнение е обаче ,че имената на децата трябва да имат известен смисъл- искам да кажа ,че за мен е важно да има съзвучие между име и фамилия... Без да обиждам никой разбира се - но имената "модерните" такива не ми звучат много добре с фамилиите ни в Бг... Розалинда Димитрова  ... Така де ... Абе важното е и децата да са живи и здрави ,а как се казват.... 

saraapl, аз като избирах име за Дани, стигнах дори до мислене, че е мъж, че някой ден неговото име ще е презиме на децата му...И понеже се чудех между ДанИел и ДанАил (второто е православната версия), даже на глас тествах: Данаилов/Данаилова - звучи ми по-добре от Даниелов/Даниелова  (Да не обидя неволно майките на Даниеловците, само илюстрирам колко детайлно бях изтрещяла по въпроса)
Имам и обратния пример с мУдерните имена, в семейството на моя първи братовчед. То направо ми е било неудобно да казвам как се казват децата. Едното Стивън, другото Дариян...след което следва Константин (майката е мега мУдерна и отказа окончание - ОВ) Денчеви.  Като на свинче - звънче има един лаф.... Въпросната майка навремето за първото дете, изтъкна "причината", че не Стефан, а Стивън, понеже той щял да учи в Англия някой ден и да му бъдело удобно.  Все едно, ако се каза Стефан и отиде в англоезична държава няма пак да му казват Стиви (и от сорта), ама нейсе. За второто дете даже не питахме що за безумен избор на име, но все пак ни се обясни, че ДариЯн бил кръстен така на баба си...Янка. 

Та аз също считам, че бива малкото име да кореспондира с презиме, фамилия и не съм фен никак на Розалинди, Джейсъновци и пр. (освен когато бащата е чужденец да кажем, тогава вързва). Представи си нелепицата Дани да беше Джеймс (на баба си Димка) Иванов Павлов...ми извинете нали, ама...

П.П. Най-щурото, което съм чувала напоследък е името на дете от ДГ на сина ми. Пако-Мишел се казва момченцето, стана ми любопитно защо това име, допуснах че някой от родителите е чужденец... Мнеее, чистокръвни българи се оказаха, ама и те от мУдерните. Таткото на детето се назовава Желязко, за фамилията им не знам, ама...

... почти като Паоло Джино Илиев - комшийче на родителите ми. Всички до девето коляно са българи, вкл. бащата Джино, ни един чужденец нямат в родата. Та баш мУдерно да е. 
И за мен мъжките имена е добре да се избират и с мисълта, че някога ще послужат за бащини и фамилни такива.

Сега ме размислихте.... и аз уж съобразявах всички изброени параметри, включително фамилията на бъдещите му деца, а сега не мога да преценя как ще е тя - Матеев(а) или Матев(а)?

Аууу, Пако Мишел уби змея 

Аууу, Пако Мишел уби змея 

Пако - Мишел Желязков.... при т'ва    Найс а? 

Моника е без -ова на бащинити име, но колкото и да си повтарях Мералова така и не ми хареса и не го възприех.Иначе детето не е кръстено на никой, името си е нейно.Аз бях казала, че избирам буквата, а Мерал да избере името, мисля че се справихме добре

Маузи, Матеев ще е.

Аз за моите няма да се обаждам, че те не са с бг фамилив, въпреки че нейно височество навсякъде си е София (е, в Германия е Зофия, а във Франция - СофиЯ, ама това да ми е проблемът). Сина ми го питат по три пъти как се казва, когато сме в България. Ами, така, де, баба Станка от Долно Конаре явно не е чела "Снежната кралица" на Андерсен. 
Ако бях в България, щяха и двамата да са с български имена. Това Майкъл, Патрик, Ванеса и други сами по себе си са хубави, но в комбинация с Иванов, Петров и Димитров са ми убийствени. Но да са ни живи и здрави и всеки според вкуса си да си кръщава децата!
От моята фамилия никой не е очаквал да са кръстени на него малките. В страната на мъжа ми тази традиция отдавна е изчезнала. Така че, кръстени са на себе си (гледахме да не са дълги имена, да не са странни, трудни за писане или произнасяне и да звучат добре в комбинация с фамилното име).

Каква интересна дискусия се е заформила!
Относно  бъдещето бащино име на нашите внуци  ( колко далечно ми звучи, съвсем като от Нероден Петко ) на мен и Делянов/а, и Мартинов/а ми звучат еднакво добре. А както писах по-горе фамилията ни си пасва идеално и с двете имена. Предчувствам, че на път за болницата ще се решава при нас