Веднъж и в тази тема да има нещо за ядене и пиене, извън това да се "ядем" взаимно имам предвид.
А за нашето образование - имаше периоди, които беше добро. Вместо да преоткриват топлаата вода, да се върнат малко назад, да видят как е било и да вземат каквото смятат, че е приложимо и за днес.
Баш същото и аз казах няколко страници напред, по повод учебници и учебни програми. Чувам го редовно и от други хора като се заговорим по темата, вкл. от преподаватели. Обаче нали разбираш къде е проблемът за родните бюрократи да направят такава малка "крачка назад"?
Тези всичките авторски колективи дето сега творят безумни учебници, алъш-вериша по одобряване, издаване, продажба на същите...всичко това ще секне. А там са много маймунки на клона Боби, това си е бизнес у нас. От този дето по документи и закони е съвсем легален и е уж за добро, а реално всички знаем и виждаме, че само щети има от него за родното образование и децата ни. Аз не знам колко точно поколения сме учили по едни и същи, непроменяни с години учебници, но резултатът мисля е видим. Пишем грамотно, все още можем да решим задачите по математика за гимназиалния курс. Дори аз, дето съм калпав математик и не ми вървят сметките с лекота - като седна попрочета 10 мин. и си припомня еди какво си - мога. История, география, биология - за обща култура ей така - всички знаем достатъчно. Та дори и чуждия език дето само в училище съм учила (руски) ми е използваем и в момента при нужда - мога да чета и да разбирам какво чета, мога да гледам канали дублирани на руски и да схващам всичко, дори някоя дума конкретна да ми се губи какво значеше - то в контекста на другите я намествам. Е, признавам, че вече се притеснявам да го говоря от страх, че ще сгреша падежи, времена, окончания, същото е и с писането. Предполагам, ако седна сериозно за 6 месеца-година - мога да си върна формата и там де. Давам го за пример просто, че все пак - читаво ни е преподавано и това, за да имам все още достатъчно добри спомени за езика, при все, че нито го ползвам и последния ми час по руски е бил 98-а/99-а година все пак. Предвид, че английския е къде по-лесен като граматика и каквото се сети човек, при това се ползва навсякъде вече щеш не щеш - считам, че преподава ли се и той кадърно в училище, на края на гимназията не би следвало и едно дете да завърши без прилично ниво на владеенето му. Обаче както знаете - за тази цел децата ни ходят по езикови школи, с години. Не смятам, че ние сме били нещо по-умни, или старателни от сегашните деца, честно. Просто системата за нас беше измислена, безупречно смазана и даваща нужните резултати и не я пипаха с години. Т.е. "когато отборът играе добре - не пипаме играчите".
В момента, заради кофти учебници и идиотски учебни планове - имаме лоши резултати при учениците. И този проблем МОН тръгва да го решава с поредна смяна на кофти учебници и учебни планове, с други такива кофти, недомислени, скалъпени набързо учебни планове + увеличаване на часовете, вкарване на нови предмети.... Аба алоУУУУУ, те тези деца не могат явно да усвоят добре и материалът, който сега им е заложен, те - дайте още предмети и още часове.
Много "логично" дума да няма. Няма да си пипнат далаверите с учебници и учебни помагала, мнеее. Ще направят повечко часове, та децата маалко повече да схванат от сега гювеча, който им се явява учебен план. После нали...ми те били демотивирани децата, с нежелание ходели на училище, ставали агресивни... Ами какви да стават?! Сваряват им мозъка в клас с безумен начин на преподаване на едно и друго, след това ги помъкваме по школи за езици, щото в училище е ясно, че и българския няма да усвоят добре, за чужд език какво да говорим, после и на спорт ги мъкнем, защото в училище и това няма реално. Вечер ей това дете се прибира капнало и го лепваме наново с материала от деня, който не е схванало, поне половината, че домашни се пишат до сред нощ. Еми и аз бих окапала на този график и ще ми гръмне главата и какво ли не.
Уви нямам подобна власт, но сериозно си мисля, че ако извадя от някой склад учебниците, които ние имахме за курса 1-8 клас и редактирам единствено частите им където се възпява БКП т.е. ги изрежа и само за 2-3 години във всяко училище се учи пак по тях, по едновремешните ни програми - за всичко децата ще имат по-добри резултати. Просто те са написани и структурирани както трЕбе и това е доказано съвсем нагледно. И е видимо и днес. Какво знаем ние дето учехме така и по тези помагала, какво знаят тези след нас, как сега малките се оплитат като патета в кълчища с "новите си, мУдерни, подобрени" учебни помагала, а заедно с тях - се оплитат и родителите им. Значи щом човек, дето знае дадена материя и то добре, четейки учебник за 3-и клас по нещо може да гледа ей така:
и да се връща няколко пъти отначало в опит да схване какво за Бога е написано...а си помислете какво му е на човечето, което тепърва се сблъсква с този материал. Учителите са най-малко криви в случая, тях никой не ги пита как искат и смятат за добре да си преподават предмета, натрисат им поредния идиотски учебник и ги карат по него да научат децата на еди какво си.
Боби, не знам честно казано дали я има още тази раУта с тетрадките, както беше при нас в началния курс. Хахаха, вЕрно, че имахме по всеки предмет една за работа в клас, друга за домашна работа, че изисквания да е облечена с бяла хартия, надписана еди как си, даже номер 1 и номер 2 се пишеше при нас. И аз съм на мнение, че това, което разправяш за САЩ с листовете и папката е къде по-разумно и удобно. Апропо, вече в гимназията - всички така ходехме на училище де. Обаче бизнеса с учебни помагала като ти казвам, че е полазил по всички флангове - хич не се шегувам. Купувам си аз учебник по латински, предназначен за студенти в медицинските университети т.е. за възрастни хора все пак, дето могат да си водят записки на лекции и пр. Не за първолаци. Ама и учебна тетрадка по езика вървяла с учебника
К'во да правя, купувам я и нея, отварям я...ами разбира се в нея всички упражнения, вече сме ги направили в час, имам си ги записани и пр. Пък за учениците в началния курс, за всеки предмет и към всеки учебник - има барем 2-3 ей такива "помагала" и те пари струват и те така. В какъв вид са въпросните - бях споменала напред. Едно тръгнах да го купувам на Дани, щото мязаше на бебешка книжка за оцветяване, а то учебна тетрадка по математика за 3-ти клас се оказа.
Мечета, цветчета, шаренийки всякакви, иска вглеждане и то сериозно, за да откриеш къде е условието на задачата.
Синеочка, аз ти споделям мнението за "часовете за разпускане", че трябва да си ги има - физическо, трудово, рисуване, музика... Считам просто, че те точно - трябва наистина да се осъвременят. Примерно музика и рисуване са адекватни часове за деца докъм 5-и, 6-и клас според мен. За по-големичките - тези часове могат да се сменят с "трудово". Под "трудово" - разбирам всякакви там приложни знания и умения, с които човек разпуска психически, пък и научава някакви дребни, но полезни в живота неща. Всъщност - точно тези часове - са реално неизчерпаеми като възможност за занимания и най-лесно е да се заложат занимания, според възрастта на учениците. Бива да им се обърне сериозно внимание от МОН. Дето вика Боби - къщичка за птици ли ще правят, икебана ли ще редят, коледни топки ли ще рисуват на ръка, ще готвят ли, ще плетат ли, пирони ли ще се учат да забиват...бол занимания полезни, приятни, забавни и подходящи за всякакви възрасти има в тези часове точно. Ей например в горния курс учехме астрономия. Ако имахме и час-два трудово тогава - оп, да направим по един модел на слънчевата система например. Хем забавно, хем има пряка връзка с изучаван в момента предмет, хем час дето да поразпуснат учениците. Един стиропор, малко тел, малко боички се искат за такова нещо и по едно макетно ножче т.е. не става дума и за някакви луди пари да се наливат в такива часове (че нали все няма). Баш за физическо - не знам наистина какво да кажа вече и хубаво да си го има, ама как точно да са направени часовете - типично по български ще заема позицията: "ми не знам как е, ама не е тъй"
Ако ще е до игра на децата на въздух, или в салона когато е студено, просто с цел да се движат и разпуснат - не виждам наистина ролята на учителя по физическо, освен да ги надзирава тези деца. Игра на пиян морков, или народна топка, или гоненица - еми прощавай, ама и малките деца в парка си ги организират тях, без намесата на възрастен, камо ли с диплома за вишУ по тези въпроси.
Говорих преди време с пенсиониран вече учител по физическо, бачкал по соц-а. Човекът ми обясни, защо навремето такава е била системата и каква им е била на тях функцията и защо в днешно време - техните часове и програми се явяват неадекватни. И да ти кажа - има логика в думите му. Навремето беше държавна политика развитието на всички спортове, по всичко имаше детско-юношески школи, безплатни. Та всичките тези нормативи и пр. дето ни караха нас да ги покриваме - са служели за първо ниво на подбор на деца с данни и талант за нещо, които съответен учител по физическо като забележи - да насочи детето вече и към извънкласна форма на занимания със спорт Х. Всичките ни големи шампиони по нещо от онова време, ако седнеш да им разгледаш биографиите - именно така са попаднали по спортните школи, после - знаеш докъде стигаха. Сега обаче - тази система е разбта реално. Няма детско-юношески школи, камо ли безплатни. Учителят и да види, че едно дете има потенциал за художествена гимнастика, лека атлетика, борба...къде да го насочи? Имаме липсващо звено вече и то много липсващо. Да каже на родителите, те дори да са навити и да вземат под внимание мнението му - я нямат пари за такса за спорт и екипи, или възможност да водят и взимат детето, или то вече има предоволно количество извънкласни дейности, които са с приоритет - например ходи на език. Аз наскоро реших да запиша малкия на футбол, ей така да хаби енергия, не с идея да става про. Има интерес детето, има данните, имаме сериозен футболен отбор тука - "Берое". Те си имат детско-юношеска школа. Еми то по-лесно във Йейл да го вкарам, отколкото във въпросната школа се оказа, без майтап.
Хем треньора на децата ми е сакЪ близък приятел, детето ми отговаря напълно на това, което той търси, НО. Понеже бях откровена, че дори е нежелателно за мен да се запали яко и да прави някаква спортна кариера, а като чуя "спортно училище" се препотявам и обривам едновременно, та нали...просто така аматьорски ми е целта да си играе... Та човекът ми рече: "Виж сега, не е соц-а вече, бюджета е ограничен, от мен се иска подбор не само на деца с данни, ами и с амбиция да се развиват баш в тази насока, да си попълваме главния отбор оттам и пр." То е нормално това де. Но за още няколко отборчета, ей такива за аху-ихи и дете като моето - те нямат средства. Пък едно време е имало, той като е започвал да играе. Никого не са връщали, с данни, без, желание да има само. Откровено казано, ако бях настояла - щеше да го вземе Дани, ей така по приятелска линия и без да го лъжа, че искам син професионален футболист. Не настоях, защото ми се видя нередно Дани да заеме мястото на дете, което наистина това иска да прави, има данни, може да е следващия Бербатов дето се вика, а местата са кът нали... Футболче на друго място за моите цели точно - засега не съм намерила обаче. В 6-я по големина град в България все пак, дето имаме 4-5 стадиона поне. Разправям ти го, като илюстрация, че пенсионираният учител по физическо беше съвсем прав явно. Техните часове, в оня им вид, който помним - са имали смисъл за онова време наистина. Сега като е такава ситуацията...разбираш и сама. Колегите сега ми казва, са просто надзиратели на децата, докато си играят на нещо в техните часове. Има колеги с потенциал и желание за работа, ама реално - няма как да я вършат вече тази работа, както ние навремето можехме.
За пореден път май ще кажа и, че аз не съм от родителите, които считат, че учителите масово са некадърни, мързеливи, незаинтересовани и пр. Е, има и такива и по наше време имаше, ама масата е важна, не изключенията. Неприятни изключения има във всеки бранш. И тези хора, като лекарите, полицаите и кой ли не още - са поставени години наред в буквално налудничеви условия на работа и от тях всички искат, искат, чудеса искат, ама те не са магьосници. И те са хора. Родителите, с които аз общувам поне, в голямата си част - ми просто са негативно настроени към учителите на децата си. То у нас е така де. Всеки твърди и вярва, че своята работа си я върши перфектно, а всички други - не го правят и това е то.