Е ,  ние имахме случай с кола паркирана на тротоара точно   след едно  кръгово  , и аз трябваше с количката   да изляза на платното . Отсреща имаше  полицаи и когато  го извикахме, реагира  с думите :"Е , аз да не съм кран , какво да направя !" .
Провинция Видин на въпросната евро-дъжава.
И още много  подобни мога да споделя ...

Ами хайде! Харесай постановка и отиваме. Много ми се ходи.

Нещо забавно  ? Омайна Нощ   или Между два стола.  Аз се глася и за балета на лед 
http://grabo.bg/burgas/kulturni-sabitia .
Да пренесем на лични май детайлизирането .
Ама пфу  , забравих у провинция Видин черната дълга рокля, перлите и перата - нали няма да те е срам да съм до теб  без наметка и монокъл.

Споко, Нимика, ще ти донеса от моите пера

Прехвърляме на лични театралния афиш

Цитат на: jam в Ноември 10, 2015, 11:29:49 am

интересна информация (за мен поне беше интересна в частта за специалност "Медицина")
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5102667

Интересна в смисъл? Това, че реално няма безработица сред завършилите медицина ли?

в смисъл, че правилно си се ориентирала къде и какво да учиш

а встрани от шегата, интересна в смисъл, че медицина и фармация очевидно дават топ реализация и са много търсени, противно на заблудите в обществото, че лекарите са бедни и гладни.

такава информация има и за университетите в САЩ, виждала съм и за UK. понятието "правилен университет" не е подигравателно, а си е обективна реалност. хората си избират къде да учат според това колко ще изкарват като завършат.

а встрани от шегата, интересна в смисъл, че медицина и фармация очевидно дават топ реализация и са много търсени, противно на заблудите в обществото, че лекарите са бедни и гладни.

И това встрани от потока лекари и медицински сестри, които напускат България, за да практикуват медицина в чужбина. Тяхната заетост и доходите им няма как да се отчетат, а там цифрите са още по-добри.

Лекарите с образование от България в района на Филаделфия, които вече са се установили, имат годишен доход преди данъци от поне $200-300 хиляди.

а встрани от шегата, интересна в смисъл, че медицина и фармация очевидно дават топ реализация и са много търсени, противно на заблудите в обществото, че лекарите са бедни и гладни.

Не са бедни. Е, не се оценява труда им, както в по-цивилизованите държави, но не са за ожалване баш. Малки са им заплатите в бюджетния сектор, но повечето работят на няколко договора 

Маги, при такива ситуации звъни направо на 112. Аз така правя.
Аз съм звъняла за дърво паднало на шосето след буря, за крави по средата на магистрала Хемус и все такива интересни 

Фармацията много вдига всички статистики за доходите. Моя приятелка работеше като рецепционист във фармацевтично търговско представителство и получаваше 2000 лв. чисто на месец още преди 7-8 години. Няма да споменавам имена на фирми, но имам още две приятелки в други представителства и нещата са по същия начин. Те затова и лекарите спират да упражняват професията си и се цанят за търговци на лекарства.

Цитат на: Jbrul в Ноември 10, 2015, 12:22:39 pm

Цитат на: jam в Ноември 10, 2015, 11:29:49 am

интересна информация (за мен поне беше интересна в частта за специалност "Медицина")
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5102667

Интересна в смисъл? Това, че реално няма безработица сред завършилите медицина ли?

в смисъл, че правилно си се ориентирала къде и какво да учиш

Е, аз не уча медицина, или фармация все пак, та колко е правилно...ще се чуе. Поне университета улучих този път (според статията де) 

понятието "правилен университет" не е подигравателно, а си е обективна реалност. хората си избират къде да учат според това колко ще изкарват като завършат.

Не е подигравателно разбира се, но по мое време "правилният университет" се явяваше УНСС. Лекарите например, доста масово съветваха децата си, да учат "всичко друго, ама не и медицина" в т.ч. и моя милост получи такъв настоятелен съвет. Тези неща ги отдавам на смутните времена тогава до голяма степен, хората тотално се бяха объркали, сега пак е мътилка, ама започва да се поизбистря уж. Имам предвид "избистряне" на критериите, как да си избереш професионална реализация (ВУЗ), не  че цялото останало блато е станало небесно синьо зер.

Аз наистина не познавам лекари, които мизерстват. Но с няколко изключения (под 10 бр.) - не познавам и тънещи в охолство лекари, без няколко кредита и работещи само на едно място. И за този труд...ми не взимат някакви особени пари. Със сигурност - изобщо не е съизмерим дохода им с този на колега в бяла държава. Т.е. Медицинския (някой от 5-те у нас) ти гарантира, че в България няма да пукнеш от глад, да си безработен, даже ще живуркаш прилично може би, макар и с кредити и утрепвайки се от бачкане. Ако искаш наистина да си осребриш цялото учене и блъскане обаче - най-добре да смениш държавата.

Малки са им заплатите в бюджетния сектор, но повечето работят на няколко договора 

Реално - няма "бюджетен сектор" в здравеопазването, защото всички лечебни заведения са ТД В някои от тях акционер е и държавата/общината, или и двете. Говорим за големите МБАЛ и СБАЛ. Изцяло частните - знаете. А всички те вкупом, работещите в тях и ние пациентите го ядем големия благодарение на НЗОК, ама отиваме в друга тема вече де...

Съвсем в страни, или по-скоро обобщено ще кажа за н'ам кой път, че образованието - средно, висше, когато е и "занаят" - все ще намери човек работа и ще живее поне прилично. Поне за себе си отчитам като грешка, че не се ориентирах още в гимназията към подобни неща. А сега за доста от тях - просто вече ми е късно. Моето поколение, тези преди мен...живеехме, учеха ни, че знанието и уменията в дадена област са ценност, следва за тях да ти се заплаща адекватно, ама в нашия вариант на "пазарна икономика" се оказа друга раУтата. Демек - по-добре да си кадърен плочкаджия, отколкото да си с магистратура МИО и 2 езика и да се надяваш с това, да изкараш колкото плочкаджията...

П.П. Понеже уж пиша, а реално спя    - пропуснах най-важното, а то е каквото Смайли казва. Много дипломирани медици и фармацевти, без ден трудов стаж по специалността си - вадят яки пари, работейки за фарма-компании, тъканни банки... Статистиката го отчита това, като медици/фармацевти - брой Х - взимат по 2,3, 4 000лв.  (или нагоре) на месец, работейки каквото са учили. Реално обаче - те работят нещо съвсем друго, което общо се нарича "търговия". И в този бранш го има типичното за всички други заемане на работни позиции от хора, които не са учили баш за тези позиции. За да станеш  дори търговски представител на фарма-компания Х например - се явява предимство да си завършил и за учител по биология, медицината - ясно. Ако си завършил икономика и то с магистратура маркетинг баш - си назад в класацията. Което пак е от особеностите на местния бизнес де...

Реално - няма "бюджетен сектор" в здравеопазването, защото всички лечебни заведения са ТД В някои от тях акционер е и държавата/общината, или и двете.

Тва са подробности, ясно ти е какво имам предвид.

Ясно ми е. Ама не са подробности, ами основното дет' сЪ вика.  Вкл. и за отношението на пациентите, които не просто казват "държавна болница" разговорно, а си мислят, че всяка болница, която има порутен вид е наистина държавна и там държавата плаща заплати и покрива разходи, ама нИ е така.

Аз малко ще върна към темата за родното образование. Снощи полуспяща вече попадам на Милен Цветков, чиято първа тема се оказа намаляването на часовете по физическо, залегнало в новите учебни планове. Гостите му по въпроса бяха мъж и жена, учители по физическо, дамата даже съучредител на асоциацията на учителите по физическо (или нещо от сорта беше, не помня точно). Опитах да се поразсъня аз и да науча важните аргументи на двамата учители, в полза на това въпросните часове да не се орязват, а даже да се увеличат двойно. Ама съвсем сериозно ви казвам, че се съсредоточих, защото:
Ученичка бях преди мноооого години и спомените ми в какво се състояха тези часове са антични. В основното училище - беше общо взето мъка за повечето деца. Покриване на нормативи, задължителни упражнения като ходене по греда, прескачане на коза (тук травмите бяха доста) и пр. дивотии. Може и да се смеете, но в 8-и клас бях под заплаха, съвсем сериозна....да ме оставят на изпит по физическо.  Причината - имахме часове по волейбол, аз бях с насинени от китките до лактите ръце, заради старателни опити да бия пустия начален удар в играта. И топката винаги заминаваше зад гърба ми (и до днес е така). Като ефект от това "обучение" и до днес изпитвам неприязън към този спорт. Дори с приятели, на плажа, ей така само за фън не ми се играе, просто почти ме е страх от топката, което считам за огромна загуба за себе си де. Изпита по физическо ми се размина все пак, заради умението ми да ходя по греда като котка, да правя мост от право положение, да бягам 60 метра под времето в норматива и други подобни - нямащи НИЩО общо със "създадена у мен двигателна култура в часовете по физическо". Просто такава ми е физиката - демек к'вото дал Господ - това мога. В гимназията вече - въпросните часове се състояха в пиене на водка (посред бял ден) в барчето до училище, в компанията на даскала по физическо. Понякога и без неговата компания, когато беше зает с извънбрачен секс с мед. сестрата на училището.    Накрая се разведоха със съпрузите си и се ожениха един за друг де, голЕма любов явно, ама това е лирично отклонение от главната тема.
А главната тема е, че за 12 години физическо в училище - освен неприятни, или чисто абсурдни ситуации за тези часове - друго не съм получила аз. Някакви знания, умения, любов към някакъв спорт...тцъ. Както и повечето от вас предполагам, когато съм спортувала изобщо - било е в извънкласна форма, каквото съм си избрала и ме влече. Баскетбол и плуване бяха главните при мен.

Детето ми още не е ученик, та каквото знам за часовете по физическо сега - е от майките с по-големички деца тук. Оказа се, че часът по физическо на някои места се състоял в...игра на народна топка?    Игра, чиято цел всъщност е - да извадиш от играта възможно най-много деца, които да изкарат този час без да се движат, наблюдавайки тези, които все още са в играта. Отделно, че е и игра с доста висок риск от травми, навремето и насинена скула имах от засилена топка, която не попадна в тялото ми, ами в лицето. Добре, че не се оказах със счупен нос. Да не говорим, че в един калс - честичко децата не са съпоставими като физика, лицето ми навремето насини съученичка - двойно на моите кила с доста силен замах. А по мое време - наднорменото тегло при децата не беше и такъв масов проблем както е сега.

Връщам се към предаването и двамата учители. Хорицата си бяха откровено тъпи, до степен, че трудно вързват някакво смислено изречение и не схващат какъв е точно въпроса на водещия. Така и не изкараха един смислен аргумент в полза на своя предмет, хеле в сегашната му форма. Мъжът звучеше като феновете на хомеопатията в един момент  Т.е. повтаряше като латерна как децата, които играели физическо в училище - не боледували (никога, изобщо) и това никой не можел да го опровергае. Госпожата така и не успя да обясни какво правят в часовете по физическо децата между 3-и и 6-и клас, за което беше конкретния въпрос към нея. Ми "те им пускали игри на децата, съобразно възрастта им", ама дори конкретен пример за игра не даде тази жена. Обаче и двамата учители упорито повтаряха, че в тези часове техните се изграждала любов към спорта изобщо, навик у децата да спортуват и пр. Към кой спорт бре? И КАК го изграждате този навик? Отговор - нЕмаше. Обаче пък да се оплачат, че не се наливат достатъчно пари в спортните бази на училищата, което е главният проблем за тях - не пропуснаха. Въпреки, че изслушах целият безсмислен и воден с мъка "диалог" по въпроса - каквото "знаех" по темата в началото му - същото "знаех" и в края му. Демек - нищо. Какво се прави в час по физическо - не стана ясно, какви са ползите от такъв час - също не стана ясно. Че не се дават достатъчно пари обаче - не се пропусна. Има си хас де...

Не знам как стоят нещата при вашите познати и приятели, ама сред моите - което дете се занимава с някакъв спорт - прави го извън училище. В съответна школа по нещо, мама и тати цакат такси, купуват екипи, зависи какво ще е  - тенис, баскет, волейбол, плуване, футбол, бойно изкуство, танци...все едно. Нито съм чула, нито видяла някое дете да спортува в училище, да се разчита на час по физическо за двигателната му активност, придобиване на умения по даден спорт, което за мен прави подобни часове напълно излишни. Поне в сегашния им вид. Да не говорим, че заради тях - на родителите се генерират напълно излишни разходи в началото на всяка учебна година, във вид на спорен екип и обувки + че в дните с физическо, освен тежки раници с учебници и тетрадки трябва да мъкнат и спорния екип...Щото явно народна топка не моЙ да се играе с "цивлни" дрехи ли, що ли? 

Като дял от разходите на всяко училище, за да държат на щат еди колко си учители по физическо, да поддържат физкултурни салони, да им плащат сметките на същите в студения период - това не са малко пари. Пък за тези похарчени пари - децата ни не получават нищо. Нито сериозна двигателна активност, нито някакви умения и знания, любов към спорта пък съвсем. Около жилището ми има училища и два техникума. С големи дворове, баскетболни кошове, както е на повечето места де. Дори в топло време - никога не съм виждала един клас ученици да играят организирано баскетбол, футбол, или ако ще да въртят обиколки на игрището тип "маратонско бягане". Съоръженията и дворовете са най-оживени във времето след учебните часове и през почивните дни. Ползват се от хора от квартала, на всякаква възраст, вкл. и доста по-възрастни от мен. Кои футбол играят, кои друго. Та който го влече спорт - спортува си ми е мисълта и без часове по физическо.
С всичко дотук - изобщо не искам да кажа, че в училище не трябва (не е нужно да има спорт), но ми се струва, че формата кардинално трябва да се промени, за да има полза наистина, а не само разходи, за да водим формално, че децата били физически активни, а всъщност да не е така. И всяко реално спортуващо дете - е такова само извън училище.
То ясно, че физическото не ни е главния проблем с родната образователна система, а поредния. Но от гледна точка здравето на децата пък - бива някой да се напъне да ги реформира тези занимания в по-смислена и ефективна форма все пак.

Аз мога да те допълня със вонящи на спарено салони и съблекални, дупки по пода и т.н. Забрана да се иде с екипа на училище или да влезеш с маратонките от вън, трябвало в торбичка, малко са 100 кила учебници и торба с обувки и екип трябва.
Точно в тоя вид не искам физическо също, но искам детето ми да може да се движи и там или да има часове по рисуване и трудово. Не искам някой да го вързва по 6-7 часа в седнала поза на неудобният чин. Сега чета и слушам и аз от приятели и познати, че тия часове се заменят с математика и български, та толкова ли са им недостатъчни вписаните в хорариума?! Никога не ми се е случвало такова нещо, а мога да твърдя, че съм в пъти по-грамотна от сега завършващите.

Доколкото разбрах от думите на министъра... По български ги увеличават и по математика. Е, не го каза в прав текст, че първите ги увеличават заради масовата неграмотност при учениците, ама се подразбира. Не съм спец по въпроса, но си права, че ние (предишните поколения) с по-малко часове по български - сме доста по-грамотни. Та не е номера в броя часове, а доколко е добре структуриран материала, учебниците и пр., за да се усвоява материята качествено. Няма да се спирам подробно на нещата, които всички знаем - сегашния вид на учебниците и пр. абсурди. Също така - не разбирам и защо по математика трябва да се увеличават часове. Ако доброто владеене на родния език е необходимост за всички ни, то владеенето на математика не е. Когато разговаряме, или пишем с някого - не си пишем уравнения, нито си говорим за задачи по математика. За тези, които ги влече математиката, или в бъдеще планират да се реализират в сфера изискваща високо ниво по този предмет - има опция СИП, може да е вид кръжок (отбор) в училището, нещо под такава форма. Що за всички и математика задълже и повече? Къде по-смислено и необходимо е да се увеличат часовете по чужд език и от училище да излизаш с прилично ниво на владеене на такъв, ама без да го имаш заради паралелно ходене на езикова школа. Много повече работа ще ти свърши в живота от решаването на математически задачи, ей така "за обща култура".
Физическото конкретно - трябвало да го отреждат, за да се напъхат някак часовете по новите предмети които предвидиха - предприемачество и още какво беше....а, да - програмиране. И заради увеличените часове по български и математика де.

Съгласна съм и аз, че не е ОК децата по 6-7 часа да седят вързани за чина, обаче този проблем не се избягва и с досегашните часове по физическо Марго. Те били 2,5 на седмица. Милен Цветков като попита как така са 2,5 - обясниха му, че едната седмица били 2, другата три и така нали средно - по 2,5 на седмица се падали. При 5 учебни дни с по 6 часа да ги сложим средно на ден - 2 часа седмично бутафорно физическо - не осигуряват и санитарния минимум движение в учебно време. Така ми се струва на мен де, но пък не съм разбирач по темата, както вече уточних. Струва ми се, че изобщо ги държим още тези часове в програмата, в този им вид, за да не избълваме куп безработни учители по физическо към Бюрото по труда. С което не казвам, че хората не притежават уменията да преподават наистина спортове, а че и да могат - то няма начин реално да го правят в момента. Пък и откровено да си кажа - къде по-смислено, весело и полезно за децата ми се вижда - тези 2-3 часа физическо на седмица - да се състоят в учене на народни танци. Най-базовите де, не като за ансамбъл "Филип Кутев", ама хем движението ще е движение, хем няма да им е тъпо и скучно, хем няма да са в моето положение като решат да се женят    Добре нали, че роклята ми беше до земята, та не се виждаше как не знам стъпките, а само се поклащам нагоре в ритъм. Учителите по физическо, ако не владеят такива неща - с по един бърз курс - ще разучат там 5-10 хора и ще учат на тях децата. Това, като масови занимания имам предвид. А за да оползотворим качествата и възможностите на тези преподаватели все пак - в извънучебно време - може към всяко училище да си се сформират отбори (групи) по даден спорт, в които самите учители да си подбират децата с данни за същия (все пак - от всяко дърво свирка не става и това е нормално), да се ползва ефективно наличната база за тренировки и пр. С което пък ще улеснят и родителите в две направления. Първо, че ако детето ти може и иска да спортува неща и има опция да го прави в училищния отбор (отбори) - няма да плащаш такси за външен спортен клуб. Второ, че при добра организация, като са тренировките в понеделник и четвъртък да кажем, в сградата на училището, час след приключване на учебните занятия - спестяваш си взимането на детет от училище, воденето му на спорт, взимането оттам. Просто си го прибираш в тези дни час-два по-късно вече наспортувало се. Един астрономически час пауза между училище и тренировка - стига за обяд и пр. Където има стол - там се храни детето, където няма - в тези дни му пращаш обяд в кутия...има начини. И примерно така да се направи - няма да коства повече средства отколкото се дават в момента. Или да са с малко отгоре дори - поне ще е смислено.

Да кажат живеещите по чужбина хора тези неща как са решени при тях, ама ако съдя по Хамериканските филми например (егати източника на инфо де, ама нямам друг  ) - там по гимназии, колежи - яко спортуват. Имат отбори по какво ли не, мажоретки, пък стипендии за колежите само защото са добри спортисти някои, турнири между училищата и ВУЗ-ове после. В тези отбори - не участва цялото училище все пак, а само тези имащи данните за даден спорт и тренировките за тях - не са в учебно време. За всички останали, за да има все пак някакъв спорт, са такива съвсем общодостъпни неща - кросчета, баскетболче, волейбол... на супер аматьорско ниво разбира се, ама движат се малко от малко тия деца. Не съм видяла коза, греда, скок на дължина, нормативи и пр. глупости, които бяха у нас по мое време. И които с нищо не са ми били от полза де.

За часовете по трудово, както бяха при нас - също съм ЗА. Създават ти полезни и приложими в ежедневието умения за едно - друго. За първи път в живота си крем-карамел правих в 7-и клас, в такъв час, имахме готварски кабинет с печки, съдове и пр. И до днес го правя така и веднъж не ми е ставал на шупли  После научих и майка ми на пинизите, нейния все шупваше и му горчеше карамела, защото не знаеше за оцета.  Основното ми училище беше и по соц-а и сега от елитните и много направените, май не навсякъде имаше подобни кабинети, НО - те се оборудват лесно и евтино, с едно дарение за 5 бона и е готов с все печките и съдовете. И за момчета и за момичета - елементарни умения в кухнята са полезни. Имахме и друг кабинет за "по-мъжки дейности", където режехме дърва хванати за менгеме, сглобявахме кутийки за бижута, украсявахме ги с пирограф, вързвахме прости ел. вериги, учеха ни как се борави с фазомер и защо... Нищо от тези часове не ми е било излишно в живота, точно напротив. Не викам майстор за всяка дребна повреда у нас, което ми пести време и средства най-малкото. И ми осигурява известна независимост също така.
МНОГО по-смислено е да ги има тях, вместо идиотщините с вероучението дето все опитват да ги пробутат например. Бог няма да слезе да ти сготви, или да ти оправи контакта.

Ох, не можах да се сдържа да оспамя, ама се сетих за кадъра, илюстриращ какъв зор е да не моЙ да играеш хоро. Направо си ми пише на лицето, че се напрягам.  Тя и майка ми не можеше, ама хитрааа, ходи на курс по народни танци 3 месеца заради моята сватба.

Чудя се от кой край да ги захвана, че да не те настигна  по обем, та ще пропусна май

Аз затова казвам и някакви приложни да има, та да е разтоварване някакво. Сигурна съм, че такива часове биха помогнали на някой и за професионално ориентиране, масово неориентирани деца има. Явно не могат да включат спорт по избор, щом имаме и училище с едно дете отделно оценките за тия часове, изискването да се покрият нормативи (повечето са олимпийски извинете). Моят мъж има също неприятни спомени от физическо, но в различен аспект. Също като теб часовете ги е карал в барчето и накрая мислел, че ще се покриват нормативи, тренирал е лека атлетика, та не се е притеснявал, ама като се вяснал даскала им пуснал една ръченица и казал, че на това ще пише оценки 
Виж часове по музика съм съгласна да ги отрежат  Ми не може някой да ми пише оценка, щото не мога да пея правилно.

Нищо ти няма на снимката, виж на видеото може и странно да изглеждаш  и другият път, вземи пример от мама

Аз не мисля, че следва да се пишат оценки по такива предмети, а "зачита се", или нещо такова. За музиката - разбира се, че е абсурдно да ти пишат оценка, щото не си се родил музикален. Мен са ми писали 4-ка по музика в основното, докато активно свирех на пиано.  Защото искрено и добронамерено казах на другарката Панова, че свири фалшиво една песен, поради което и целия клас фалшиви, за което тя пък ни се караше... Е, тогава бях малка и още не схващах, че да си искрен - не е много добра стратегия, дори когато си прав.

хахаха то кутията на спомените се отвори, на мен май двойка или забележка ми писаха веднъж, защото отказах да пея

Джей, сега се сетих как ни учеха да поправяме бушони и да пилим едно парче желязо. Виж, това не ми е помогнало особено в живота. А и бушоните в днешно време са по-лесни. 

На мен пък ми се вижда нормално да има обувки за спорт, които да не се ползват извън салона.

При нас даскалът по физическо имаше връзка с едната дама от канцеларията.  Те били големи аполони явно учителите по този предмет.

Блу , не са ни учили за бушони нас, ама не мисля, че и някой има табло с този вид бушони вече. Дори у нас.  Иначе и полезни неща са ме учили в тези часове както вече споделих де. То не пречи сега да ги актуализират според днешните реалности все пак .

Може да не е нормално да има обувки за спорт, които се ползват извън салона, ама при вас има училищни шкафчета поне, тези екипи и обувки седят там. Друго весело при нас е, че въпросните екипи се ползват извън салона при топло време - демек на двора. Логика да не ида с маратонки на даскало и с тях да си карам и физическото? А и то да е спорт като спорт - ОК. Ще нося екип и обувки, за да играя народна топка? Ми нелепо е това...

Часовете по физическо вярно бяха голямо губене на време. Та ние се движехме много повече извън тях и без това. Кеф ти скачане на ластик, игра на народна, футбол ( дори и аз играех в квартала), каране на колело и т.н. А в часовете по физическо отнемахме нам колко минути да се строим по височина, следва равнис, мирно и после вече каквото там ще правим.  Обикновено няколко човека правеха съответното нещо, а другите ги гледахме. Имаше някакви норматив, за колко време ще избягаш 60 метра и колко коремни преси можеш да направиш. А като малки играехме хоро, единственото нещо което съм научила по физическо е ритъма на ръченицата- на 3 .
 Обаче не смятам, е трябва да ги орежат тези часове, защото служат за разпускане, Същото е и в часовете по музика, по рисуване и трудово. Освен това трудовото имаше и полезни неща - утре ако ми дотрябва хранилка за птици боядисана с калиев перманганат, знам как да си направя .  Майтапа настрана, но не смятам, че трябва да се махат.

За мен не е нормално обувки за спорт да са специално за салона. Не виждам смисъла да ходя на училище с маратонки и  да си нося втори чифт ей така, щото на някой му текнало. Да, ако не си нося, нормално е да не мога да отида на токчета, това не смятам че някой оспорва.
Питаш за американските училища - спортуват, но след часовете. По време на учебният ден не спортуват. Малките не ги знам какво правят точо, но до 4ти или 5ти клас нямат никакви учебници, раздават им се хвърчащи листа с материала, което аз смятам за добра идея. Те нямат и задължителни тетрадки по един предмет, нито за дом работа. Домашното се предава пак така, на листата на които е писано. Учителят да не е луд да мъкне 30 тетрадки вместо 30 листа .  У нас тази система с отделните тетрадки е малоумна, ама нямам по -нежна дума за това. Хората отдавна са измислили папки, една може да се раздели на  5-6-7 колкото предмета имаш и да се добавят перфорирани листа при нужда. Как ще си води някой записките си е негов проблем, дори си е негов проблем дали ще си ги води, важното е да може да си мине изпита. Аз сестринско, висше и докторат завърших без нито една цяла тетрадка, пък те нека ми обясняват нуждата от това. Види се и без тетрадка с етикетче съм се справила . Това са архаизми някакви. А ние едно време подвръзвахме, пък етикети лепяхме, една тетрадка за работа в клас, друга за домшана работа, пълно малоумие, но до колкото чувам и сега е още така, но не знам задължително ли е.
При по-горните класове обаче в САЩ не ми харесва системата. Гледах разписанието на съседното ни училище - междучасията за по 5 мин, колкото тичайки да се придвижиш. Почват в 7:30, свършват в 15:)) някъде и имат една почивка за обяд, като различните възрасти имат по различно време т.е. може да ти се падне и твоята да е в 10:30 примерно. Определено не ми харесва. Пък и се чудя какво толкова учат и пак не знаят колкото нас  едно време с половината на тези часове.  Имат учебници, но те седят в училището. Не ми е ясно как може а се учи по тях.

А за нашето образование - имаше периоди, които беше добро. Вместо да преоткриват топлаата вода, да се върнат малко назад, да видят как е било и да вземат каквото смятат, че е приложимо и за днес.

 И тъй като имам една безсънна нощ намерих най-накрая време да ви изчета. ПрепОтих се, докато ви кажа честно. Ся си чакам наградата (усмивка по радиото). 

Т'ва малко като прелюдия..

Та онази вечер се смях на господин министъра и жалките му напъни за творчество. Еми, докога на такива министерски постове ще слагат Сульо и Пульо, дето деца в клас последно на картинка или по телевизора е виждал?! Щели да орежат часовете по история, биология и прочие за сметка на математика. Чудесно! Ами какво правят деца, които тангенси, котарангеси и други мангенси не искат, а и органически не могат да възприемат?!. Такива, които да речем са решили да кандидататват  с история, биология, химия, география и т.н. Тях защо трябва да насилваме са учат прелюдията на висшата математика?! Не може ли простичко, като в системата на хАмериканците  и ако се не лъжа в Холандия,са по подобен модел, да се избира индивидуален план. Например искам да имам повече часове биология и химия за сметка на математика и втори чужд език, пиша си ги в плана и през годината посеавам такива класове. И това да се прави в началото на всеки учебен срок.
Ако за вас часовете по физическо са ненужни, има ученици, които нямат търпение и 2,5 им се виждат малко. Има и от вторите , 'дет ги мързи, но защо все трябва да има някой ощетен, като може всичко да се реши по соломоновски - и едните и другите да са доволни.
 Лично аз в начален курс бих преименувала часа на Отдих и Спорт. Децата имат нужда да разпуснат и под разпуснат имам предвид да излязат малко на двора, да подишат чист въздух, да се разкършат. Играта на Народна топка е любима на учениците от малкоте класове и не съм съгласна,чe извадените от играта бездействат. Те също изразходват енергия в подкрепяне отатрани на своя отбор. Все едно да гледаш по тв или на живо някакъв спорт и да подкрепяш фаворита си. Не знам за вас, но лично аз така обичам да разпускам, освобождавам се от стреса, като гледам спорт.
Идеята на Физическата култура и спорт ( ако така се казва тази година, че всяка  сменят името) е освен да изгради някакви двигателни навици у децата, да доразвие пространственото им ориенторане
 Затова ги учим да се строяват все още, да не мислите, че е щот' е някакъв остатък от оня строй. Просто имат нужда да доразвият представата за УЕво и дЕсно.
Има много игри, за децата в начален курс - Врабци и врани, Да бие , да бие, Клинбол, Крокодиле, крокодиле и пр. Наречени под общо наименование подвижни игри (ПИ). Всеки уважаващ себе си педагог трябва да знае поне 2, от 202. Лично при мен в, моите часове не е имало деца, които да не се движат и не щот аз ги карам, а защото на тях им се играе. Децата могат и сами да се разделят на групи по интереси на игрите. На едни им се играе футбол, на други народна, на трети Том и Джери(гоненица),четвърти пиян морков. Децата имат нужда да играят и на друго освен на таблети. А и по мое наблюдение това е любимият час на повечето(винаги има изключения) ученици след часа по Междучасие 

Жбрул, не им се ядосвай на колегите физкултурници не са от хората нито с дар слово, нито от най-интелигентните( то не че ние детско-началните пращим от интелект). Най-вероятно са искали да кажат, че децата имат нужда от тези часове, за да си отдъхнат от без това натоварената им програма, да имат нужда от движение и повече игри, но и там всичко е закостеняло, бази в повечето училища няма (м-и много добре ни припомни родната картинка с надупчените салони) и колегите страдат от липса на вдъхновение, я поради ниското заплащане, я поради ред други причини, като липса на уважение от страна на родители и съответно ученици, директори, които все искат още и още от теб, пък нищо не дават насреща, липса на пари за материали ( топките се пукат всяка седмица, а за срок ти се полага една).
Та..толкова от мен и бих ви пожелала Лека нощ, но мисля че е по-удачно да ви кажа Добро утро и даже кафе и закуска ще ви сервирам 

Веднъж и в тази тема да има нещо за ядене и пиене, извън това да се "ядем" взаимно имам предвид. 

А за нашето образование - имаше периоди, които беше добро. Вместо да преоткриват топлаата вода, да се върнат малко назад, да видят как е било и да вземат каквото смятат, че е приложимо и за днес.

Баш същото и аз казах няколко страници напред, по повод учебници и учебни програми. Чувам го редовно и от други хора като се заговорим по темата, вкл. от преподаватели. Обаче нали разбираш къде е проблемът за родните бюрократи да направят такава малка "крачка назад"? Тези всичките авторски колективи дето сега творят безумни учебници, алъш-вериша по одобряване, издаване, продажба на същите...всичко това ще секне. А там са много маймунки на клона Боби, това си е бизнес у нас. От този дето по документи и закони е съвсем легален и е уж за добро, а реално всички знаем и виждаме, че само щети има от него за родното образование и децата ни. Аз не знам колко точно поколения сме учили по едни и същи, непроменяни с години учебници, но резултатът мисля е видим. Пишем грамотно, все още можем да решим задачите по математика за гимназиалния курс. Дори аз, дето съм калпав математик и не ми вървят сметките с лекота - като седна попрочета 10 мин. и си припомня еди какво си - мога. История, география, биология - за обща култура ей така - всички знаем достатъчно. Та дори и чуждия език дето само в училище съм учила (руски) ми е използваем и в момента при нужда - мога да чета и да разбирам какво чета, мога да гледам канали дублирани на руски и да схващам всичко, дори някоя дума конкретна да ми се губи какво значеше - то в контекста на другите я намествам. Е, признавам, че вече се притеснявам да го говоря от страх, че ще сгреша падежи, времена, окончания, същото е и с писането. Предполагам, ако седна сериозно за 6 месеца-година - мога да си върна формата и там де. Давам го за пример просто, че все пак - читаво ни е преподавано и това, за да имам все още достатъчно добри спомени за езика, при все, че нито го ползвам и последния ми час по руски е бил 98-а/99-а година все пак. Предвид, че английския е къде по-лесен като граматика и каквото се сети човек, при това се ползва навсякъде вече щеш не щеш - считам, че преподава ли се и той кадърно в училище, на края на гимназията не би следвало и едно дете да завърши без прилично ниво на владеенето му. Обаче както знаете - за тази цел децата ни ходят по езикови школи, с години. Не смятам, че ние сме били нещо по-умни, или старателни от сегашните деца, честно. Просто системата за нас беше измислена, безупречно смазана и даваща нужните резултати и не я пипаха с години. Т.е. "когато отборът играе добре - не пипаме играчите".
В момента, заради кофти учебници и идиотски учебни планове - имаме лоши резултати при учениците. И този проблем МОН тръгва да го решава с поредна смяна на кофти учебници и учебни планове, с други такива кофти, недомислени, скалъпени набързо учебни планове + увеличаване на часовете, вкарване на нови предмети.... Аба алоУУУУУ, те тези деца не могат явно да усвоят добре и материалът, който сега им е заложен, те - дайте още предмети и още часове.  Много "логично" дума да няма. Няма да си пипнат далаверите с учебници и учебни помагала, мнеее. Ще направят повечко часове, та децата маалко повече да схванат от сега гювеча, който им се явява учебен план. После нали...ми те били демотивирани децата, с нежелание ходели на училище, ставали агресивни... Ами какви да стават?! Сваряват им мозъка в клас с безумен начин на преподаване на едно и друго, след това ги помъкваме по школи за езици, щото в училище е ясно, че и българския няма да усвоят добре, за чужд език какво да говорим, после и на спорт ги мъкнем, защото в училище и това няма реално. Вечер ей това дете се прибира капнало и го лепваме наново с материала от деня, който не е схванало, поне половината, че домашни се пишат до сред нощ. Еми и аз бих окапала на този график и ще ми гръмне главата и какво ли не.
Уви нямам подобна власт, но сериозно си мисля, че ако извадя от някой склад учебниците, които ние имахме за курса 1-8 клас и редактирам единствено частите им където се възпява БКП т.е. ги изрежа и само за 2-3 години във всяко училище се учи пак по тях, по едновремешните ни програми - за всичко децата ще имат по-добри резултати. Просто те са написани и структурирани както трЕбе и това е доказано съвсем нагледно. И е видимо и днес. Какво знаем ние дето учехме така и по тези помагала, какво знаят тези след нас, как сега малките се оплитат като патета в кълчища с "новите си, мУдерни, подобрени" учебни помагала, а заедно с тях - се оплитат и родителите им. Значи щом човек, дето знае дадена материя и то добре, четейки учебник за 3-и клас по нещо може да гледа ей така:  и да се връща няколко пъти отначало в опит да схване какво за Бога е написано...а си помислете какво му е на човечето, което тепърва се сблъсква с този материал. Учителите са най-малко криви в случая, тях никой не ги пита как искат и смятат за добре да си преподават предмета, натрисат им поредния идиотски учебник и ги карат по него да научат децата на еди какво си.
Боби, не знам честно казано дали я има още тази раУта с тетрадките, както беше при нас в началния курс. Хахаха, вЕрно, че имахме по всеки предмет една за работа в клас, друга за домашна работа, че изисквания да е облечена с бяла хартия, надписана еди как си, даже номер 1 и номер 2 се пишеше при нас. И аз съм на мнение, че това, което разправяш за САЩ с листовете и папката е къде по-разумно и удобно. Апропо, вече в гимназията - всички така ходехме на училище де. Обаче бизнеса с учебни помагала като ти казвам, че е полазил по всички флангове - хич не се шегувам. Купувам си аз учебник по латински, предназначен за студенти в медицинските университети т.е. за възрастни хора все пак, дето могат да си водят записки на лекции и пр. Не за първолаци. Ама и учебна тетрадка по езика вървяла с учебника К'во да правя, купувам я и нея, отварям я...ами разбира се в нея всички упражнения, вече сме ги направили в час, имам си ги записани и пр. Пък за учениците в началния курс, за всеки предмет и към всеки учебник - има барем 2-3 ей такива "помагала" и те пари струват и те така. В какъв вид са въпросните - бях споменала напред. Едно тръгнах да го купувам на Дани, щото мязаше на бебешка книжка за оцветяване, а то учебна тетрадка по математика за 3-ти клас се оказа. Мечета, цветчета, шаренийки всякакви, иска вглеждане и то сериозно, за да откриеш къде е условието на задачата.

Синеочка, аз ти споделям мнението за "часовете за разпускане", че трябва да си ги има - физическо, трудово, рисуване, музика... Считам просто, че те точно - трябва наистина да се осъвременят. Примерно музика и рисуване са адекватни часове за деца докъм 5-и, 6-и клас според мен. За по-големичките - тези часове могат да се сменят с "трудово". Под "трудово" - разбирам всякакви там приложни знания и умения, с които човек разпуска психически, пък и научава някакви дребни, но полезни в живота неща. Всъщност - точно тези часове - са реално неизчерпаеми като възможност за занимания и най-лесно е да се заложат занимания, според възрастта на учениците. Бива да им се обърне сериозно внимание от МОН. Дето вика Боби - къщичка за птици ли ще правят, икебана ли ще редят, коледни топки ли ще рисуват на ръка, ще готвят ли, ще плетат ли, пирони ли ще се учат да забиват...бол занимания полезни, приятни, забавни и подходящи за всякакви възрасти има в тези часове точно. Ей например в горния курс учехме астрономия. Ако имахме и час-два трудово тогава - оп, да направим по един модел на слънчевата система например. Хем забавно, хем има пряка връзка с изучаван в момента предмет, хем час дето да поразпуснат учениците. Един стиропор, малко тел, малко боички се искат за такова нещо и по едно макетно ножче т.е. не става дума и за някакви луди пари да се наливат в такива часове (че нали все няма). Баш за физическо - не знам наистина какво да кажа вече и хубаво да си го има, ама как точно да са направени часовете - типично по български ще заема позицията: "ми не знам как е, ама не е тъй"  Ако ще е до игра на децата на въздух, или в салона когато е студено, просто с цел да се движат и разпуснат - не виждам наистина ролята на учителя по физическо, освен да ги надзирава тези деца. Игра на пиян морков, или народна топка, или гоненица - еми прощавай, ама и малките деца в парка си ги организират тях, без намесата на възрастен, камо ли с диплома за вишУ по тези въпроси.
Говорих преди време с пенсиониран вече учител по физическо, бачкал по соц-а. Човекът ми обясни, защо навремето такава е била системата и каква им е била на тях функцията и защо в днешно време - техните часове и програми се явяват неадекватни. И да ти кажа - има логика в думите му. Навремето беше държавна политика развитието на всички спортове, по всичко имаше детско-юношески школи, безплатни. Та всичките тези нормативи и пр. дето ни караха нас да ги покриваме - са служели за първо ниво на подбор на деца с данни и талант за нещо, които съответен учител по физическо като забележи - да насочи детето вече и към извънкласна форма на занимания със спорт Х. Всичките ни големи шампиони по нещо от онова време, ако седнеш да им разгледаш биографиите - именно така са попаднали по спортните школи, после - знаеш докъде стигаха. Сега обаче - тази система е разбта реално. Няма детско-юношески школи, камо ли безплатни. Учителят и да види, че едно дете има потенциал за художествена гимнастика, лека атлетика, борба...къде да го насочи? Имаме липсващо звено вече и то много липсващо. Да каже на родителите, те дори да са навити и да вземат под внимание мнението му - я нямат пари за такса за спорт и екипи, или възможност да водят и взимат детето, или то вече има предоволно количество извънкласни дейности, които са с приоритет - например ходи на език. Аз наскоро реших да запиша малкия на футбол, ей така да хаби енергия, не с идея да става про. Има интерес детето, има данните, имаме сериозен футболен отбор тука - "Берое". Те си имат детско-юношеска школа. Еми то по-лесно във Йейл да го вкарам, отколкото във въпросната школа се оказа, без майтап.  Хем треньора на децата ми е сакЪ близък приятел, детето ми отговаря напълно на това, което той търси, НО. Понеже бях откровена, че дори е нежелателно за мен да се запали яко и да прави някаква спортна кариера, а като чуя "спортно училище" се препотявам и обривам едновременно, та нали...просто така аматьорски ми е целта да си играе... Та човекът ми рече: "Виж сега, не е соц-а вече, бюджета е ограничен, от мен се иска подбор не само на деца с данни, ами и с амбиция да се развиват баш в тази насока, да си попълваме главния отбор оттам и пр." То е нормално това де. Но за още няколко отборчета, ей такива за аху-ихи и дете като моето - те нямат средства. Пък едно време е имало, той като е започвал да играе. Никого не са връщали, с данни, без, желание да има само. Откровено казано, ако бях настояла - щеше да го вземе Дани, ей така по приятелска линия и без да го лъжа, че искам син професионален футболист. Не настоях, защото ми се видя нередно Дани да заеме мястото на дете, което наистина това иска да прави, има данни, може да е следващия Бербатов дето се вика, а местата са кът нали... Футболче на друго място за моите цели точно - засега не съм намерила обаче. В 6-я по големина град в България все пак, дето имаме 4-5 стадиона поне. Разправям ти го, като илюстрация, че пенсионираният учител по физическо беше съвсем прав явно. Техните часове, в оня им вид, който помним - са имали смисъл за онова време наистина. Сега като е такава ситуацията...разбираш и сама. Колегите сега ми казва, са просто надзиратели на децата, докато си играят на нещо в техните часове. Има колеги с потенциал и желание за работа, ама реално - няма как да я вършат вече тази работа, както ние навремето можехме.


За пореден път май ще кажа и, че аз не съм от родителите, които считат, че учителите масово са некадърни, мързеливи, незаинтересовани и пр. Е, има и такива и по наше време имаше, ама масата е важна, не изключенията. Неприятни изключения има във всеки бранш. И тези хора, като лекарите, полицаите и кой ли не още - са поставени години наред в буквално налудничеви условия на работа и от тях всички искат, искат, чудеса искат, ама те не са магьосници. И те са хора. Родителите, с които аз общувам поне, в голямата си част - ми просто са негативно настроени към учителите на децата си. То у нас е така де. Всеки твърди и вярва, че своята работа си я върши перфектно, а всички други - не го правят и това е то.