Сигурно вярно казват, че по-порастналите майки повече ги мислят нещата. Пък ако си го и чакал 10 години - съвсем. Блу, едните учителки бързо го успокояват, но с другите го чувам докато минавам под прозорците. То стресът си е и за нас. До вчера сме го пазили и гледали по цял ден. И изведнъж, зарязвам го при някакви други хора. Успокоявам се, че си хапва, спи си там, а едната госпожа ми праща и снимки да го видя като си играе. И поне никой не ми прави проблем, за сега, че все последен го вземаме след 5 часа. Но един такъв различен ми е. Дано да минава бързо този адаптивен период!
Кооперативи у наше село няма - само една баба ми го гледа при зор почасово, ама и тя внуци има и не винаги е на линия.
Пеше, сутрин си реве специално - "не иска ходи градина", "няма ходи градина". Иначе от известно време наистина го хващат едни лудости - рев за нещо, ама направо- нищо. И обяснявам, успокоявам, ама в такъв момент не ме чува, оставам го да си пореве малко и след малко все едно нищо не се е случило.
Синеочка, не знам как ви издържа психиката с толкова ревящи дечица, пък макар и да знаеш, че реват за няма нищо
Познаваме иначе част от децата и родителите от преди градината, ама явно не му помага. А пробвах и да останем на площадката - докато види колата и се изстрелва към нея - госпожите не могат да го стигнат. Дърпа ме - "отиваме колата" и туй то
Извинавам се, че ви досаждам, ама нали знаете - моето бебе има най-страшни колики, трудно захранване, детската градина. Докато не минем през това, всичко ни се струва, сякаш сме първите майки, на които се случва. Дано с госпожицата съм по-уверена вече.