Офф,и аз имам приятелка,която от няколко години не яде месо и ми заяви,че няма да захранва бебето си сега с месо...нищо нямало да и стане като не яде месо,а иди и я убеди в обратното при все,че и тя е с мед.образование...поне ваксини му слага на детето

Аз вече вдигнах ръце от антиваксъри, домашно раждащи и вегани. Писна ми да просветлявам там, където не желаят да видят опаката страна. Да, факт, в много страни има фондове за пострадали от ваксинаци, но сега ще чакам два месеца отгоре за ваксина, защото няма свободни часове!още повече, че тук наистина практиката за ваксината е по-дълга като време, не е боц и айде. За една ваксина час и нещо ми отне!!! Да де, не една, три - по една в бутчетата (аналози на Симфлорикс и Пентаксим) + Ротавирусна. дааа, Канада дава опцията да не се ваксинираш, но като искаш да емигрираш тук - ваксинационния паспорт ти е изискуем и ти бият ваксините, които ти липсват. Аз съм супер възмутена заради незадължителните ваксинации, но някак са намерили начин да не се обвиняват, да не изискват и да са здрави. Ама наистина са здрави тия хора, като изключим, че изперкват от пушене на трева, ако им видиш децата, те са по-пълнокръвни от 50% от наборчетата на Ники.


И като си говорим за семейства и това, че не може най-близките да опазим - брат ми стана веган. Ама пълен. Обаче всички останали ядат месо. Нищо не му казвам, гони го критическата. По-добре с веганство, отколкото да избие на друго място.

В САЩ регулаторите вече разглеждат нуждата от изисквания за клинични изследвания и доказване на ефективността на хомеопатичните препарати. Причината е, че те вече не се препоръчват в редки и специални случаи, а са масово рекламирани и продавани:

https://www.pharmamedtechbi.com/publications/the-pink-sheet-daily/2015/6/10/otc-homeopathic-claims-go-under-ftc-microscope-potential-for-regulatory-shift-magnifies?elsca1=pdly&elsca2=newsltr

В САЩ регулаторите вече разглеждат нуждата от изисквания за клинични изследвания и доказване на ефективността на хомеопатичните препарати. Причината е, че те вече не се препоръчват в редки и специални случаи, а са масово рекламирани и продавани:

https://www.pharmamedtechbi.com/publications/the-pink-sheet-daily/2015/6/10/otc-homeopathic-claims-go-under-ftc-microscope-potential-for-regulatory-shift-magnifies?elsca1=pdly&elsca2=newsltr

Аааалелуя! Дано и в Европа някой се стегне и да опита да вкара малко от малко контрол в тези дивотии. Няколко души напоследък (изобщо не прости и неуки), съвсем сериозно и настоятелно ме увещаваха да пия няколко вида "хомеопатични добавки", за да "ми се оправи" дисковата херния.  Въпреки опитите ми, да обясня смилаемо, че става дума за МЕХАНИЧНО увреждане на прешленен диск и не - няма шанс да ми поникне нов такъв, или увредения да се възстанови, като пия капсулки от хрущял на н'ам каква си акула...бяха безплодни. Не ги продават те тези неща, че да кажеш от материален интерес да ме агитират - наистина вярват, че това помага. Лошото и опасното е ( в примера, който давам), че аз съм наясно колко е сериозно състоянието ми и, че ако не взимам определени мерки и не провеждам терапии (от официалната медицина), а седна да разчитам на такива дивотии - мога и до инвалидна количка да стигна. Аз хубаво съм наясно, ама дискови хернии имат куп хора, които отричат официалната медицина, гъкат тия глупости, ходят по някакви "чекръкчии" (сори, не съм сигурна, че така се пише даже), някакви самоуки "лечители" са това, дето те "изпуквали"  и готоУ - всичко ти се намествало....

Понякога ми се иска да мога да изпратя ей тия хорица всичките за 2-3 месеца в държава от третия свят, да се "насладят" на липсата на съвременна медицина, ваксини, болници, АГ-та и после пак да си говорим по темата. С оцелелите де...

Аз малко по друга тема да се включа - детските градини пак. Момчето след една седмица с кеф, сега ходи на градина с рев. Всички ми обясняват колко е нормално, това дете ревало 1 година докато свикне, друго - само месец. Но на мен не ми е нормално да го "свиквам" с нещо, което му причинява мъка на какво ще го науча - да се примирява. В момента нямам алтернатива, но ми е много виновно, че по цял ден лежа у дома, а то е сред чужди. След градинка го гушкаме, разхождаме, повтаряме колко го обичаме. Но се промени - преди при всеки отиваше, с всеки се заиграваше, а сега е залепен за мен или баща му и рев, ако някой поиска да го гушне. Някой, ако ми даде идеи как да му помогна да се адаптира по-бързо, много ще съм благодарна. знам, че не е първото дете, което минава през това и няма как цял живот да го защитавам от всичко Може и от хормоните да ми е толкова тъжно, че ми се реве всеки ден като го водим там.

Ох,Бебе,и аз ще ревна като те чета.Но нямам опит с подобна ситуация и не мога да дам съвет.Имахме късмета с частна ясла,в която детето ходеше без проблем и на три год. като тръгна в градината се адаптира много лесно.Сега за близнаците ни заедно с други родители се опитваме да си направим родителски кооператив,иначе-незнам.Това всъщност е алтернативата,за която се сещам.В София има действащи кооперативи.А ти,извини ме,но не знам къде живееш.

Бебе, какво да ти кажа?! Момченце. И моичкият беше така, въпреки че ходеше от година и половина в същата ясла. Сутрин ревваше за мамааааа, но учителките бързо успяваха да го разсеят и докато сляза по стълбите, вече беше спрял да плаче. Не се шашкай толкова!

Бебе, знаеш ли какво прави малкия, като ти види гърба, докато е там без теб? Питам, защото моята дето сега е свършила 3-та група, ревеше всяка сутрин до миналата зима. Не, не за мама обикновено. За всякакви щуротии безумни. Следобед пък трябваше да я чакам да си „доиграва“. Тази пролет доживях и да ми реве, че иска на ДГ.
Иначе за гушването у мама или тати, от възрастта ще е. Почва да ги хваща срам вече.

Бебе, от опита на педагог, който е работил и в детска градина и то точно в първа група ще ти кажа, че това състояние на твоето дете е напълно нормално. Почти всички деца в моята група плакаха до средата на декември и едно като ревне, всички в хор. Адаптивен период , все още свиква с новата си обществена роля. В началото не е осъзнавал какво точно се случва и затова не е плакал, след това бързо се е осъзнал и ако има и други ревливи деца, нищо чудно. Ще свикне и както ти казва Пешето ще иска да си доиграва. Все пак всичко ново е стресово в началото, не се тревожи. Това, което мога да те посъветвам е да пооставате в двора на градината след като го вземете, добре е и с някоя от майките в групата да си уговорите среща, за да може детето да създаде приятелство с новите деца и така по-бързо ще се адаптира.

Сигурно вярно казват, че по-порастналите майки повече ги мислят нещата. Пък ако си го и чакал 10 години - съвсем. Блу, едните учителки бързо го успокояват, но с другите го чувам докато минавам под прозорците. То стресът си е и за нас. До вчера сме го пазили и гледали по цял ден. И изведнъж, зарязвам го при някакви други хора. Успокоявам се, че си хапва, спи си там, а едната госпожа ми праща и снимки да го видя като си играе. И поне никой не ми прави проблем, за сега, че все последен го вземаме след 5 часа. Но един такъв различен ми е. Дано да минава бързо този адаптивен период!
Кооперативи у наше село няма - само една баба ми го гледа при зор почасово, ама и тя внуци има и не винаги е на линия.
Пеше, сутрин си реве специално - "не иска ходи градина", "няма ходи градина". Иначе от известно време наистина го хващат едни лудости - рев за нещо, ама направо- нищо. И обяснявам, успокоявам, ама в такъв момент не ме чува, оставам го да си пореве малко и след малко все едно нищо не се е случило.
Синеочка, не знам как ви издържа психиката с толкова ревящи дечица, пък макар и да знаеш, че реват за няма нищо Познаваме иначе част от децата и родителите от преди градината, ама явно не му помага. А пробвах и да останем на площадката - докато види колата и се изстрелва към нея - госпожите не могат да го стигнат. Дърпа ме - "отиваме колата" и туй то
Извинавам се, че ви досаждам, ама нали знаете - моето бебе има най-страшни колики, трудно захранване, детската градина. Докато не минем през това, всичко ни се струва, сякаш сме първите майки, на които се случва. Дано с госпожицата съм по-уверена вече.

Бебе, никак не е лесно това с ревящите деца, но и с това се свиква. Те се адаптират - ние също. Нищо, че като се прибереш от работа продължаваш да чуваш рева в главата си То и затова даскалите рано изперкваме.
Наистина всички деца минават през това, повярвай ми, по-тежко е за родителя, отколкото за детето. Самите деца имат силна интуиция и разбират кога се чувстваш виновен и се възползват от това. Плачат най-много половин час, след което бързо намират с какво да се залисат. Е, има и такива, които се присещат и пак поплакват , ей така за спорта. Все пак всяко едно е свикнало да бъде център на внимание у дома, а там попада в ситуация на равенство. Децата са си малки егоцентрици (израстват го до към 4 , най-късно 5 г). И в тази връзка..вие почнахте ли да го подготвяте за новата му роля на батко? Ако имате възможност водете го на някой от УЗ прегледи, гушкайте малки бебета,ако има такива наоколо, за да може да свиква. А когато малката дойде ще е добре да му вземете подарък( нещо много желано от него), като му обясните, че го е донесло бебето.
 Наистина не се тревожи, сигурна съм, че всичко ще бъде наред, както с момценцето ти, така и с бебата 

Момичета, незнам дали е много по темата, но незнам къде другаде да питам. Ние ще сме София лятото и търся всякакви градини/центрове/школи където мога да я водя на танци, пеене, рисуване....Всички места които намирам през интернет или е много малка или почивали лятото. Много ще съм благодарна ако споделите за някое място където мога да я водя лятото.

Криси, това тук погледнала ли си го? http://www.oksinia-bg.com/bg/detski-tzentar-oksiniya/zanimalnya-prez-vakantziite/lyatna-zanimalnya-detska-dzhungla

Криси, ние ходим на Пумпелина и Киндиру.

Синеочка, подготвяме го. знае, че на мама в корема има бебе, щял да му дава играчки и да играят Ама още му е някак виртуално това бебе, не мисля, че много го осъзнава. Да видим, като дойде бебка, как ще се разбират. Около мен забелязвам, че в повечето случаи малкото "тормози" голямото. Та кой кого ще командва и кой от кого ще пазим, не се знае.
Мише, разсмя ме  Дано чак две години да не е реването при нас... Иначе и нашият принц все на женски парфюми си ухае, все като ида да го взема - гушнат. Щото е най-мъничък ли, щото плаче ли...
Абе ако бях се върнала на работа, вместо да стоя у дома, сигурно нямаше да го мисля толкова. То не е здравословно да има човек много свободно време  Ама плановете не са това, което са. А чудесата се случват, когато им дойде времето, не когато ние решим 

И тук да постна за едно намаление.

https://www.facebook.com/abubu.bg/photos/a.10155212786770235.1073741846.416711895234/10155823112795235/?type=1&theater

Имам племеница на 3г.6м., която има затруднения с комуникацията. Почти не говори.  Живеят в Лондон и аз не съм много в течение с нещата, които правят там, но ще се прибират за кратко в началото на септември и искат да заведат детето на психолог или психиатър.
Предполагам, че трябва да търся детски психолог, по-скоро отколкото психиатър, нали?
Има ли някой идея за такъв специалист в Североизточна България? Или изобщо?

Да, детски психолог, но за съжаление нямам идея във вашия район за такъв. Може би варненки да се включат, пак е по-добре от София.