Здравейте,скъпи потребители . Нова съм тук.Регистрирах се,с надежда за помощ . Казвам се Петя, на 22 години.През 2013-та забременях естествено за първи път . Направих миссед в 8 г.с. Последва абразио.6 дена след като ме изписаха от Гинекологията във Велико Търново , постъпих отново с кървене . Оказа се, че най-некадърният лекар в България , не без известният "д-р" Лазаров , замразяващ бебета , не ме е изчистил докрай . В следствие , на което остатъка е започнал да сраства и спешно трябва втори кюртаж . Голям шок , който преживях , благодарение на работата и соц. контакти . Преглеждах се , многократно след случая . Доктори ме уверяваха , че няма нищо притеснително в изследванията и прегледите ми. Да изчакаме и да опитаме отново . Ноември 2014-та забременях отново. Имах сравнително спокойна бременност до краят на 26-та г.с . на 21,05,2015 при събуждане и посещение на тоалетна виждам слуз , бяла в голямо количество ,при забърсването се появи и малко кръв . Веднага посетих , докторката ми .Нямаше индикации за започващо раждане , погледна ме вагинално и каза , че не вижда смисъл да ме хоспитализира и че вероятно това е вагинална инфекция. Изписа ми вагинално разтворими таблетки, за домашно лечение.Два дена пълен покой , през цялата бременност не работех . На 23,05,2015 се чувствах отпаднала и спах до следобед. Когато отидох до тоалетна , ме сряза кръста и корема.Не можех да стана от тоалетната чиния.При забърсване отново имаше кръв.15 мин бях в болницата и за мой ужас ,отново дежурен беше Лазаров.Бях с пълно разкритие в 26-та г.с.Така на бял свят се появи моят ангел - Йоан.98 дена преди термина. Само 950 грама , 32 см.Недоносен 4-та степен.Екстремно неразвит черен дроб.За капак с родова травма , от скоци по корема и дърпане.Целият му ляв крак беше син , със мозъчен кръвоилив 3-та степен вв следствие от раждането.На 14-тият час , бе транспортиран от В.Търново в 2-ра база Плевен,в интензивното отделение в Неонатология.Там живя само 15 дни.Бори се , моето лъвско сърце .....Изгубихме го,нашето толкова чакано дете.Поредният удар за мен.Второ загубено дете.Много тежко и емоционално го изживявам , страх ме е , но въпреки това не се отказвам от желанието да имам здраво , доносено бебе .
На къде да поема сега ? Какви изследвания да направя , за да се установи причина за това нещастие ? Моля , ако някой е изпитвал това на гърба си , нека ме посъветва .
