Като чета Стефи, все едно за моите мушмороци говори
. Всеки ден се намира по някоя ужасена и стресната майка, по-често баба, която ми казва "Ама то лапна нещо, дъвче пръчката и т.н.". Сигурно изглеждам безотговорна майка, като отговарям, че няма нищо, то така си прави. Лапат де що има от земята, дъвчат си подметките (особено тя). Дебна ги разбира се, защото не всичко може да мине за що-годе безопасно, но не се впрягам много. Вадила съм фасове, пластмасови парченца, камъчета, пръст, пясък, костилки. "Хубавото" е, че не гълтат. Все пак им измислих игра, така че да ми дават каквото са лапнали и да го хвърляме в кошчето. Не винаги работи, но помага
. Пробвах и с наказания - ако не спреш да лапаш от земята, няма да... те люлея на люлката, ти дам кончето, - но имаше слаб ефект.
Колкото до паданията, те са неизбежни и не зависят само от това колко са стабилни децата. С порастването искат да правят повече неща, а не могат да се пазят. Моята госпожица е доста смела и хич не се спира, преди да направи нещо. Господинчото е по-предпазлив, но и той е падал. Като си спомня аз какви каскади съм правила, изправя ми се косата от сегашната ми гледна точка.
Да споделя за козметиката. Това, което съм ползвала на Бюбхен - крем против подсичане и шампоан, беше много добро. В началото и аз започнах с козметика на Себамед и бях много доволна, просто финансово ми дойде в повече. Хубаво е при малки бебета да не се сменя често козметиката, за да се проследи, ако има проблеми, откъде са дошли. Иначе и аз сменям марките, за да опитвам нови неща. Бях чела тук, че д-р Бърди препоръчва бебетата да се къпят само със сапун. Моите малчовци крусти не са имали, нито сериозни кожни проблеми, но когато започнах да ги къпя само със сапун, дори и единичните лишейчета престанаха да се появяват.
Използвам както Сано Максима Сензитив, така и Персил Сензитив, но течни. Праховете при мен по-трудно се изплакваха дори и след двукратно плакнене. Петната ги третирам с Вениш, само с перилен препарат не излизат.