Привет,
Пускам тази тема с ясното съзнание, че пътят и изборът в дадена ситуация почти никога не е само един - колкото хора, толкова и различни решения би могло да има.
Та, конкретно:

Борим се за второ дете. Малко преди старта на първата процедура (за второ дете) поради множество стресови ситуации и напрежение при мен се отключи паническо разстройство (няма да навлизам в подробности, който е минал през това ще ме разбере). Та, отложихме процедурата, овладяхме положението с медикаменти и след около 8 месеца решихме, че е време да стартираме. Аз бях категорична, че ще спирам лекарствата (разбира се по схема и под лекарски контрол). Така и направихме, стартирахме "на чисто". За съжаление процедурата се оказа неуспешна. Поне замразихме 2 ембриона на 5-ти ден. Неприятното в случая обаче, е че симптомите започнаха да се завръщат макар и не със силата, с която започнаха. Това ме отведе отново в лекарския кабинет. Докторът ми предложи да опитаме още 6мес. прием на антидепресанта и тогава да опитаме със замразения трансфер, другото предложение беше - да си пия антидепресанта и по време на евентуална бременност. На мен обаче нито единият вариант не ми се стори приемлив. Бих искала да съм във възможно най-добро/адекватно здравословно състояние при евентуална бременност, а пък пиенето на антидепресант по време на бременност ми се струва още по-неприемливо (когато става въпрос за избор, разбира се). Та с доктора стигнахме до извода, че трябва да минат минимум 2г. без паника и тогава да задвижим нещата. Е, да ама аз съм на 39г. пък... Абе, голямо мислене му хвърлихме, но държа дебело да подчертая, че състоянието ми беше доста сериозно и дори постоях 1 седмица в болница (заради паническото разстройство).
Много ще бъда благодарна ако някой минал по моя път (или подобен) сподели опит.
Все още ме гложди дали съм взела правилното решение... И двамата с мъжа ми много искаме да имаме още едно дете.

Miriam, разбирам добре стремежа ви за второ детенце, но сама съзнаваш, че положението с психичното ти здраве е било сериозно и в момента както разбирам - също е крехко. Предполагам, че си даваш ясна сметка за потенциалните проблеми във варианта бременна с ПР, майка на новородено с ПР и т.н....

разбирам, че имате 2 замразени ембриона. не е много, макар че може да е достатъчно, кой знае. а има ли вариант за стимулация и замразяване на евентуално още ембриони сега, след което да се изчакат тия 2 години с по-спокойно сърце? доколкото разбирам, ти се притесняваш от бременност с медикаменти, а не от стимулация с медикаменти.

Бих искала да съм във възможно най-добро/адекватно здравословно състояние при евентуална бременност

И поява, отглеждане на второ дете.
Също и детенцето, което имате вече, има нужда от здрава и адекватна майка.

Бих искала да ти напиша нещо окуражително, но ти самата казваш, че състоянието ти е много сериозно. Трябва да си здрава, преди всичко. Какво мисли съпругът ти по въпроса?

За мен е правилното решение .
Въпросът не се свежда само до бременността .Нали   след раждането трябва да си адекватна в грижите за две деца  .По време на бременност състоянието ти може да се  задълбочи  . Така , че лекарят правилно  е преценил  , че е нужен период  за стабилизиране . Дали 2г . са  дълъг или нужния период , времето ще покаже.

пп. Опитвала ли  си  не традиционните техники и какво  ти е отношението   -йога , медитация ... 

Момичета,  благодаря ви! 

@ Jam, честно казано не съм мислила за този вариант, тъй като не бях психически готова за процедурата и ми беше доста трудно - най-вече пункцията (от упойките имам най-голямо притеснение). Още след процедурата реших, че повече стимулации няма да правя. Ако стане - стане. Ако не - опитваме със замразените ембриони и каквото-такова. Та по-скоро не ми се минава на варианта нова стимулация. Явно разчитам на двата замразени ембриона, макар че съм наясно, че изобщо може да не преживеят рамразяването.

@ Елфи, съпругът ми изцяло ме подкрепя каквото и решение да взема, тъй като всичко е на моята глава така да се каже. Просто се усеща, че и двамата искаме и си представяме живота с още едно детенце.

@ nimika, може би бих опитала по-скоро психотерапия (макар че, моята докторка не ме подкрепя особено в тези идеи), но е скъпичко и не знам дали си заслужава. Йога и медитация са далеч от разбиранията ми по принцип.

Благодаря ви наистина! Все пак това е окуражаващо, че не съм прекалено предпазлива и страхлива, а по-скоро здравомислеща до известна степен.

Ти трябва да си здрава и функционираща майка преди всичко за първото си дете. Защото то е тук и сега. Според мен е по-важно твоето здраве в момента, защото от него зависи добруването и на детето ти. А ако е рекъл Бог, ще има и второ по-нататък. 41 не е пределна възраст.... 

Искрено ти благодаря Jam!
И аз така мисля, но понякога почва да ме гложди дали "не се отпускам по течението". Най-голямата "драма" в случая е, че аз по природа съм с такъв темперамент, че искам всичко сега и на момента т.е. търпението не е от силните ми страни. Но при създалата се ситуация изглежда то (търпението) е ключов фактор.  Уроци, уроци... 
В крайна сметка ние като хора сме ограничени същества - ако е рекъл Бог ще имаме още едно детенце. Каквото можем ще направим по въпроса. 
По-спокойна съм като се "огледах" в коментарите ви. Защото човек като се забие в проблемите си и му е трудно да се погледне отстрани (по-обективно).

Прегръщам ви и ви пожелавам хубав, слънчев ден! 

А защо не те подкрепя лекуващата лекарка за психотерапия? Това е ключово при такива заболявания.

Blue_sky, самата аз не съм сигурна и убедена в психотерапията, а и като съм я питала - не ме е насърчила. Не, че ми е забранила. Може би е дорбе да помисля, но е въпрос и на средства не само на решение...

На моя приятелка с много по-тежка диагноза от твоята, правилният психиатър и подход буквално й спасиха живота. Така че, аз съм убедена, че има полза.

Благодаря ти! 

Ти трябва да си здрава и функционираща майка преди всичко за първото си дете. Защото то е тук и сега. Според мен е по-важно твоето здраве в момента, защото от него зависи добруването и на детето ти. А ако е рекъл Бог, ще има и второ по-нататък. 41 не е пределна възраст.... 

Подкрепям!

Miriam, пожелавам ти да намериш решение и мир със себе си.

Мириaм нa този етaп си взелa прaвилното решение зa теб и семейството ти.
Aз също мисля, че допълнителнaтa рaботa с психолог би билa полезнa, рaзбирa се не сaмоцелно, a съвместно с психиaтър и aдеквaтно лечение. В Бългaрия терaпевтите мaсово специaлизирaт позитивнa и когнитивно-поведенческa психотерaпия. Aз кaто здрaво стъпил нa земятa козирог бих предпочелa когнитивно-поведенческaтa, но ти се информирaй и вземи решение кое нaпрaвление би било "твоето". И преди дa си дaдеш пaрите и времето се информирaй психологa кaквa квaлификaция имa, че нaпоследък много модерно стaнa кой с кaквa преквaлификaция или с 6 месечен курс дa се кaзвa психолог или терaпевт.
Успех!

Благодаря ви! 

Мириам просто като едно окоражение да изчакаш с второ дете майка ми роди брат ми 41 години даже на скоро разбрах че една позната на 40 години роди трето  си дете.знаеш че психологическите състояния по време на бременност евентуално може да се задълбочат депресиите и да е задължително приема на медикаменти преди и по-време  на бременност дори и след раждането.консултацията с психолог и  с подходяща терапия според мен ще ти даде ясна представа как да постъпиш.желая ти успех и да ни зарадваш най-скоро с добри новини

shinzou, благодаря ти за окуражителните думи! Аз така или иначе съм го взела решението да изчакам колкото е необходимо, но просто понякога ме връхлитат съмнения.