Стефи, опасни са
А аз вчера след като видях класната на Стефан как посрещна децата, осъзнах, от какви положителни емоции ме е лишила и мен и Ели бившата и класна. Родителите бяхме поканени в класната стая. Всяко дете стана и се представи на останалите. После класната им раздаде по един бял лист и ги помоли да си очертаят ръчичката. След това им каза да си напишат вътре името или буквата с която започва името им, ако не могата, и накря трябваше да напишат колко пръста има ръката, който не можеше просто трябваше да нарисува 5 чертички. Така по изключително елегантен начин направи входно ниво на класа и това на мен много ми хареса като подход. И обясни на децата, че които не могат да пишат и да четат, не трябва да се притесняват, защото са вече в училище и тук е мястото да се научат. Така че, съм спокойна за моя синковец, дето нито може да пише нито да чете, че и всички букви не знае
.
И от новата класна на Ели съм доволна. Тя е по млада да речем около 40 и малко, много усмихната и лъчезарна, ели веднага я хареса. А тази сутрин като я видя, че е със скоби, веднага и каза да не се притеснява, че и тя е носила като малка...
А Стефан днес, беше доволен след училище, каза че било хубаво, но трябвало още храна да му сложа, защото когато госпожата казала, че могат да ядът, той си бил изял вече всичко
Само дето сега като го слагах да спи, ми каза че се е бил, но втория път не бил той виновен, та утре ще говоря с госпожата за да разбера какви ги е вършил и дали не си го измислил това...
