Звездичка, обяснила съм му, че трябва, когато тестът покаже. Даже нарочно купих тестовете, за да види и той. Защото в няколото месеца без тестове, той все се оправдаваше, че никога не можел да разбере кога е моментът... Та сега му показвам теста и викам до довечера трябва да действаме... И той все не може да свърши... А иначе си свършва. Ако продължава с глупостите си и до декември не съм бременна, направо се прибирам в Англия. Не стига, че си зарязах всичко, заради неговата тъпа работа в Америка и се преместих... Ако няма да има бебе, поне искам да си живея в Англия, а не в САЩ...

Звездичка, в петък кръвен и стискам палци <3

Maki много се радвам, че си пак на линия. Усещаше се липсата ти  Не се ядосвай ... мъже. И на мен ми е идвало да го кастрирам моя, толкова нерви съм потрошила, толкова пъти съм си лягала с главоболие от ядове защото точно в подходящото време, което се случва 1-2 пъти в месеца моя точно тогава решава,че е уморен, боли го глава и какви ли не оправдания  Накрая му казах, че ако не е в състояние да се справи, ще платя за донор и пак ще имам дете  Не ти е било писано този месец, не се ядосвай. То дали ще е заради ММ, дали заради някой задържан фоликул, дали по друга причина ... резултата е същия. Приеми, че не е твоя месец и не си хаби нервите

Аз пък имам друг проблем.В ММ не можем да се разберем относно процеса на забременяване,той не иска да приеме,че жената има овулация от 12 до 48 часа и тогава е единствения момент, в който може да забременее.... Той смята,че не било правилно това пресмятане- Непрекъснато пита как съм забременявала до сега (имам и един аборт след първото раждане).
Опитвам се научно да му обясня нещата,но той е Тома Неверний- за него има друго обяснение за проблема със зъбременяването........ все едно аз нещо не правя както правя.... абе мъжка му работа.
Така че makiyaki не се ядосвай,всички са един дол дренки.... все не са разбрали,все не са наясно,вместо да влязат да попрочетат малко,поне да се информират....аз му викам на ММ да влезе да прочете поне една статия за проблема със забременяването,не да се държи с мен все едно съм престъпник ... вече направо се чувствам виновна,че не мога да забременея...ужас

Не си хаби нервите, наистина, Маки. Всичко ще си дойде на мястото.
Ние никога не сме ги имали тези дърпания и проблеми, напротив, ММ е доста инициативен. Даже си спомням като започнахме и ние в началото тази борба - постоянно ме успокояваше и надъхваше. Даже ако не беше той да ме мотивира, най-вероятно нямаше да направя Лапароскопията и сега нямаше да се радваме на малкия ни Звездичко.   никога не го е и притеснявл тест за овулация или разговорите за кекс - кога, как и по колко. И е напълно наясно колко трудно се случва забременяването - какво чудо на природата е; износването на бебе също. Аз съм по-пасивна в това отношение - мога и 6 месеца без да меся. Още помня първия преглед след раждането - как лекарката ми на шега ми се скара, че не сме кексили близо 4-5 месеца. Ама мен си ме беше страх - с това секцио.
Мислъта ми беше - може да се опиташ да говориш открито за кекса. Може да помогне. Например, може да му се иска да разнообразите малко бебеправенето.

Лили, това с донора съм му го казвала, ама май не го трогва много :/

Гледам да не се ядосвам. Имам план --> намирам клиника и запазвам час за октомври. Таман ще му разваля екскурзията до Нова Скотия. Да знае, че всяко нещо си има цена. Като не може да се изпразни през септември, вместо ексурзия до Нова Скотия през октомври, ще си ползва отпуската за ходене по клиники (в Америка имат само 14 дни в годината отпуск, без право на неплатени отсъствия--> пълни идиоти. Майка ми ми разправя, че и в бг преди 55 години са имали само 14 дни годишен отпуск). Та нашия годишен отпуск ще е в репродуктивна клиника.

И ако до декември не съм бременна, си тръгвам. Като реши да има деца, да дойде да ме намери...

Олеле,Маки,успокой се,знаеш че ще ти мине и не си внушавай че саботира опитите.Преди време тук коментирахме неговия проблем със свршването,аз съм убедена,че се притеснява.Недей да му кроиш тая шапка,опитай отново с разговори.Не хаби нерви,пази ги за бебето,че то не се гледа лесно.
Моя също е много разбран,чете,информира се,откакто ходим по лекари и той половин лекар е станал.Разговаряме често по темата,иска да му обяснявам всичко.Няма да го хваля повече,но наистина не мога да се оплача грам.

Звездичке,всички съм ги стиснала,палците,да не идва лелката поради бременност.

Starshine,отдай се на почивката и след нея направи кръвен.Дано е вашия месец.

Чакайте и аз да се включа.
Маки, разбирам те, макар и нашият проблем да не е точно същия.
Аз когато предполагам, че овулирам ставам много нетърпелива. Искам от вратата за краката. ММ, обаче  е много бавен. Иска да хапне, да си изгледа каквото там има по ТВ, да си отдъхне след работа...
Много сме се карали заради това, защото аз го притискам и на него му се отщява едва ли не.
И все крещя, че ще си намеря друг, но като се замислиш малко и те душичка носят... Да, трудно им е да се отпуснат и да споделят какво ги мъчи, но съм сигурна, че напрежението за тях е огромно. Все едно са на изпит - ако са сред приятели много ги разбират нещата, но пред изпитната комисия си глътват граматиката.
Тъй че, опитвам се да му дам малко въздух (не че се получава). Някак по естествено да станат нещата. Трудно е, имайки предвид колко малко е времето на О наистина, но пък ако не може да функционира както трябва, и цялото време на света да има, все тая.
Успокой се и бъди секси  .
Хахаха 

Здравейте момичета,

Да се разпиша и аз след няколко дни в несвяст - тръшна ме много коварно грипче, но се надявам следващите дни да съм по-свежа. Чета ви, но нямах сили и желание за писане.

Гледам да се лекувам само с хомеопатия и природни неща, за всеки случай, ако сме нацелили нещата този месец, но ще видим.

По темата за това дали срещаме разбирането на мъжете си или не и доколко се информират/съдействат, на моменти се чудя какво ли изпитват те миличките. Когато сме се ухажвали в началото всичко е било спонтанно, секси, загадъчно, вълнуващо, а сега при бебеправенето сме се превърнали в Франкенщайн подобие на себе си - наблюдаваме под лупа всеки симптом/промяна, четем като полудели какво ли не по темата, превърнали сме бебеправенето в нещо подобно на научен експеримент - размахват се тестове, броят се часове, внася се толкова много напрежение, ултиматуми  за подмяна с донори и прочее. Понягога си мисля, че в желанието да изпълним мисията, сами си подливаме вода. И колкото и да им се ядосваме, с ядосване, настояване и ултиматуми до никъде няма да стигнем. А бъдете сигурни и те потрошават нерви с нас като влезем в този истеричен Годзила вариант на любимите им съпруги.

Затова да си пожелаем да намираме сили в себе си, независимо от напрежението, да сме нежни, сексапилни, вълнуващи и любвеобилни, за да съхраним любовта в домовете си и да позволим на чудото да се случи, без да се опитваме да дирижираме всяка секунда от процеса.

Маки, всички сме минали през това. Мъже, какво да ги правиш. Отразява им се и на тях. Аз подозирам, че тоя ТО яко е спекъл твоя човек и от притеснение, че не е свършил е отказал съвсем. И в двата случая яхаш метлата  , ама при втория поне не се е.изложил. Разбирам те отлично, но с ултиматуми едва ли ще промениш нещата, най-много да се влошат нещата. Я, счупи две-три чинии да ти олекне на душата 

Mirracles,

Много хубаво си го казала, ама това са само думи. Не вярвам да има жена, чието съзнание да е изпълнено с всякакви мисли около бебеправенето, която да съумее да е и всичко друго изброено от теб.

Освен това, има и други случаи - ММ например въобще не знае за правените от мен ТО, за меренето на БТ, той даже не знае чак до каква степен ги мисля нещата. И това, че не знае, съвсем не му пречи също да е идиот, баш когато не трябва! 

Маки, успокой се. При твоя ММ говорим за нещо съвсем различно, струва ми се. Човекът явно има проблем, а ти май хич не му помагаш... На мен малко мъчно ми стана за него  Освен ако наистина нямаш причина да мислиш, че нарочно саботира опитите, понеже не ви познавам все пак...

Ади,

Разбира се малко поразкрасих образа като събрах изпълненията на всички ни в един образ, но всяка една от нас сама си знае по какъв начин прекалява или изнервя обстановката 

Не са само думи, въпросът е да не се изгубваме съвсем в борбата за бебе. В началото на бебеправенето и аз бях много по-често в режим Годзила, отколкото ми се иска да призная. С течение на времето разбрах, че напрежението се предава и на мъжа ми (независимо дали съм му казала всички подробности около следене на О и тн или не, в крайна сметка те преживяват нещата не по-малко драматично от самите нас, независимо дали го показват). Понякога не се усещаме, че направо не сме себе си.  Сега просто по-често си припомням, че едното не трябва да унищожава другото и се старая повече да бъда отново спонтанна и секси отколкото да се превръщам в машина за бебеправене, която функционира по инструкции, в уречен ден и час.

...С течение на времето разбрах, че напрежението се предава и на мъжа ми (независимо дали съм му казала всички подробности около следене на О и тн или не, в крайна сметка те преживяват нещата не по-малко драматично от самите нас, независимо дали го показват). Понякога не се усещаме, че направо не сме себе си.  ...

Тук ме удари в сърцето, момиче! Благодаря ти, замисли ме...

Били силния пол... ние слабия(нежния)... И след всичко казано (изписано)явно трябва да вадим тежката артилерия -   перца, памуци и да почнем да вадим душици 

Момичета не забравяйте, че има и друг аспект всичко това. Ако ми беше всичко ОК, имам О всеки месец и всеки месец имам шанс да забременея - хич няма и да ми дреме дали моя го е вдигнал този месец по време на О или не. Обаче аз имам О 2-3 пъти в годината, през останалото време - задържани фоликули. Чакам я тази О с нетърпение и никога не знам имам или нямам. В този случай за мен е жизненоважно нещата да се случат. Ами в крайна сметка дете не се получава от въздуха, нито съседа ще дойде да му свърши работа. Стяга се и действа. Дала съм му свобода - ако иска порно да си пуска, каквото пожелае .... аз съм готова на всичко само и само да се случат нещата. Защо аз мога да правя невъзможното, да се натоварвам психически и физически, а за мъжа елементарно нещо да е проблем. Не съм съгласна, че не трябва да се ядосвам, да му поставям ултиматуми и да се съобразявам с нежната му душевност. Вярно, че с рогата напред не може, но съм пробвала преди това и с добро - пак не става. В крайна сметка аз си реших проблема като го оставих малко на спокойствие да осмисли нещата, да събере сили и да схване, че той също е част от бебеправенето.

Естествено, че си права Лили. Има го и този аспект. Ние имаме право да изпитваме всичко, което изпитваме - да сме напрегнати, ядосани, нетърпеливи, изискващи и тн. Мъжете ни - също (често дори идея си нямаме те какво изпитват). Въпросът е бебеправенето да не се превръща във война между двамата. Всяка от нас е минала през неприятни разговори с мъжа си, разочарования от пропуснати възможности, дни на отчаяние и тн. Но колкото повече натискаш и настояваш, колкото повече истерясваш, толкова по-трудно става.
Понякога преувеличаваме в ума си степентта, до която можем да контролираме нещата. И опитвайки се да контролираме всичко - губим не само контрола, а и всичко останало.

Защото съществева и този аспект:

"Стресът може да повлияе на функционирането на хипоталамуса – жлеза в мозъка, която регулира както апетита и емоциите, така и хормоните, които заповядват на яйчниците да освободят яйцеклетките. Ако сте под стрес овулацията може да закъснее или да не се появи изобщо."

Момичета като по поръчка  попаднах на тази статия
http://dama.bg/article/otkazvam-da-buda-superzhena/7839/
На който му разрешено да си сипе по едно аз черпя

Съгласна съм до някъде... НО... Миналия месец не правих ТО, след менструацията седнахме и открито говорихме как ще процедираме и той каза "трябва сутрин и вечер да бебеправим" (той все е изморен, не знам как реши, че това изобщо е реалистично), но все пак се трогнах от думите му и го успокоих, че е достаъчно веднъж през ден-два. Въпреки всичко казано и въпреки моите секси инициации дори извън важната седмица (само,за да му покажа, че секса е за кеф, а не по задължение), той НЕ можа да свърши нито веднъж по време на опитите, които аз инициирах. Или свършваше извън мен 

Та, може и всичко, което казвате да е вярно, НО аз чакам вече 13та година бебето да дойде. И дано не се налага на никого да разбере какво е да чакаш, да инициираш, да окуражаваш, да вярваш, да се надяваш, да инвестираш и да си търпелив 13 години. А и не се знае дали ще останат 13 или ще продължим да броим и да се борим за бебе 14-15-16-17-18 и т.н. години.

Затова, ако звуча малко луда, то е от годините...

На всички пожелавам скорошно забременяване и живи, здрави бебета на финала.

Ади, и аз се замислих върху думите ти и на мен също ми става жал за ММ от време на време, когато се усетя, че съм по-нетърпелива, но аз съм на 37, а той на 50...

Лили, точно така. При нас проблема е моят имунитет. След второто загубено бебче, прочетох в подфорума за генетични и имунологични проблеми и едно момиче с генетичен проблем беше писало, че пред тях въпросът е дали да платят за ПИД, която, хем е скъпа, хем не гарантира 100%, или да продължат да забременяват и да губят бебетата, докато един ден попаднат на читав, генетично немутирал ембрион. В крайна сметка след 5-6 или 10ти аборт беше успяла по естествен начин. Та му казах на ММ, хайде и ние така --> което означаваше да съм бременна, докато имунната ми система се омаломощи и предаде, защото с моя проблем, след всеки следващ спонтанен аборт шансът за нормална бременност РАСТЕ. Е, да ама вече 6 месеца ние не можем да оцелим овулацията. До сега 6 пъти трябваше да съм бременна и дори и 6 аборта да бях направила, щях да знам, че със всеки следващ, съм по-близо до целта си...

Маки,

Като се заговорихме за години, аз съм на 41... Преди време, след близо 10 годишна връзка, която се оказа неуспешна на финала, се оказах дълго време в безтегловност. Докато се появи отново точния човек - преди близо 2 години. Преди да се появи любимия, бях общо взето с идеята, че накрая може да се окаже, че сама ще правя инвитро, ако не срещна татко за бъдещото си дете. Е, Слава Богу, след дълго чакане, появи се и моя човек и няма да се боря сама, а ще сме заедно като едно семейство. Всички ние чакаме своята щастлива звезда, под една или друга форма. И да спешно е и не търпи отлагане и всеки месец е важен, но дори и душите да си извадим от зор, няма как да форсираме нещата.  Затова - правим всичко по силите си и се надяваме на най-доброто.

Сериозна е темата която сме подхванали.Аз разсъждавам горе-долу като Ади,но всяка си гледа от своята камбанария.
Аз лично съм правила тестсове за О само веднъж,някак всички тези неща с графики,тестове,мерене на БТ са ми много далечни.Винаги сме правили нещата спонтанно и се е случвало той да ме пита дали уцелваме момента и аз му казвам,каквото такова.Усещам че така му внасям спокойствие и на него.Определено не съм привърженик на техниките в домашни условия за установяване на О и виждам че много момичета са се вглъбили в тях,но всяка преценява как да действа когато бебето не се появява.
Вярвам,че трябва да има известна доза равнопоставеност между двойката когато се работи за бебе,че както жената дерзае,трябва и мъжа да дава повечко от себе  си,но ако това пречи на добрите отношения в семейството и скапва всичко около мисията за бебе,се питам аз,къде е смисъла.

Пожелавам на всички да бъдем толерантни един към друг и да проявим търпимост към половинките си когато се налага,за да искаме същото от тях когато на нас се наложи!

Mirracles той моя хипоталамус колкото стрес е изживял и преживял .... вероятно ако един ден изкарам без стрес мозъка ми ще си мисли, че най-вероятно вече съм умряла  Не мисля,че стреса е фактор за незабременяване. Когато медицината не може да обясни едно нещо, винаги търси отговор в стреса защото е най-лесен и не може да го обориш. Аз това не го вярвам. Не че стреса не влияе, но ние вече живеем и сме се адаптирали към тази среда. Стреса не влияе на 1 милион цигани, които раждат в условията на бедност, мизерия и какви ли не други стресови фактори. Тоя стрес много избирателно влияе бих казала.
Иначе си права, аз също гледам да не внасям излишно напрежение във връзката и да не превръщам бебеправенето в бойна арена. За други неща бих отстъпила и бих се съобразила с мъжа, обаче когато става въпрос за такива сериозни неща като децата, позицията ми е твърда - или всеки прави всичко необходимо за постигане на целта, или няма смисъл да се борим ако само единия ще дърпа каруцата.