С пожелание за много нови бисери на нашите прекрасни деца.

Линк към старата тема: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=48507.0

Моята второкласничка съм я оставила на самотек и изобщо не и поглеждам тетрадките, но онзи ден бавачката ми ми каза да видя какво е писала по Околен свят и с баща и се скъсахме да се хилим. Абстрахирайте се от паравописа и краснописа


И после само мъжът ми да гледа да се оплаче, че не е случил на жена ))

децата са най-безпристрастните свидетели на нещата.

Снощи - Константин си ляга, следа малко се връща в хола.
- Вижте, няма смисъл да губим време с "гладен съм, ака ми се, пие ми се вода..." С една дума - СТРАХ МЕ Е!

Разказала съм "бисера" за извънземните (писала съм го в старата тема) на една позната.
Днес тя идва на гости. И го подпитва.
- Чудя се, ако дойдат извънземни, кой ли ще вземат?
- Е как кой, най-умните, за да им разкажат всичко за Земята!
- А от вашето училище кой ще е?
- Ами аз и Преслав... а, не, не ... чакай... Преслав още не е съвсем готов - не съм му дообяснил за атомите и молекулите 

****

Тео, естествено, винаги иска това, което батко му държи или яде.
- Мамо, на мен са ми позволени повече неща отколкото на него. Но има едно нещо, дето, нищо, че съм по-голям и на мен все още не ми позволяваш. И на двамата не ни е позволено.
- И какво е то?
- Подсказвам - започва с П и завършва на М.
- ??? не се сещам, предавам се...
- Ами не ми позволяваш да... Пресичам пешеходната пътека саМ.

Мъжът ми си "цъка" нещо с дистанционното на телевизора, пробва някакви функции.
Малко по-късно Коко решава, че иска да гледа на ДВД едно от тържествата в ДГ.
Диска, обаче, не иска да тръгне.
- Тате, само ЗА ПРОТОКОЛА, ти си виновен! 

Бисер 1:
Сутрин, единият станал, другият не още. Отивам да го побутна да се събужда. Обръща се към мен и:
"-Мамо, може ли още пет минутки, чу току-що играя билярд с един приятел!".

Бисер 2: от тази сутрин. Подариха ни мед с пчелни пити вътре и при отваряне на буркана се чува възглас: "Ехааа, в меда има баклава!".

Ники ляга малко след 20 часа и „хваща“ от сериала „От местопрестъплението“. Тя по принцип си играе нещо и само ни пречи, та си мислех, че не го отразява. Е да, ама не. Трампила там нещо си с една приятелка в ДГ и получила в замяна лупа. Тя играчка ама ...  И като започна да „разследва“ това дете ... А снощи я заварих с едно найлоново пликче на ръката (ръкавица било) и с него хваща разни неща да ги разследва. И нарежда на баща си да пише името на престъпника - Игъл Лигъл (това как го измисли). Съчини му и точен адрес - улица и №, телефон. Измисли му и жена, деца, брат, жена и деца на брата ... Абе, цялото семейство. Само не разбрахме какво му е престъплението на тоя Игъл Лигъл

Ох, сладката детективка

Това ми напомни за Мони - и той се е вживял в ролята на полицай. Един ден разговарям с баба му по телефона и обяснявам как Мони вече е голям човек (че нали говори, храни се и се облича сам, и т.н.). Той отстрани обаче ме репликира:
- Мони не е чивек (човек). Мони е пицай (полицай).
Та така - полицаите явно не са хора

Малка поправка - Ингъл Лингъл било името, то как да го запомниш това  А престъплението било, че сложил ластик на врата на Пухче (плюшеното мече от Зачатие) и нея (момиче е мечето) я заболяла глава.

Пеше, в най-продуктивната възраст е навлязла вашата госпожица. Очакват ви още безброй интересни серии и нови "сериали". Поздравления!

Аз искрено се забавлявам с филмите и сценариите, които съчинява. Само че е много строг режисьор - първо тя си казва репликата, после ми нарежда какво да каже моят герой / героиня. И тежко ми и горко, ако променя дори думичка или не уцеля тона

Само така!

И аз да се запиша в тази весела тема.

Сутринта Марти иска да вземе книжка на български в детската градина (ние живеем в Австрия). Аз му обяснявам, че госпожата не може да им я прочете. А той – ние тогава ще я разглеждаме на немски.

Преди няколко дни в магазин за играчки гледаме нещо просто с баща му и Марти се спря на нещо дето и ние сме му купили за Коледа.
И той – искам това да ми купите, искам го.
Аз – Ами може пък Дядо Коледа да чуе и да ти донесе такъв подарък.
Той – Вие ми купете това, пък той ще ми донесе И нещо друго.

Записвах го в тефтера, писах началото и във фейса, но вече завършихме общото коледно стихотворение. Или както обича да казва преди рецитация:
Дами и господа, представяме ви .... стихотворението:



Коледа е и с шейната
Дядо Коледа пристига.
Той с големия чувал
тъкмо се е налетял ( )
Тайно, тайно през комина
десет елфчета ще минат.
Идват те от север чак
вкъщи щом настъпи мрак.
Вижте ни елхата с топки
и звънчета и джуджета,
И еленчетата с хлопки,
Рудолф, даже и Комета
теглят чудната елха,
обикалят през нощта.
Тичат бързо без да спрат
куп играчки да дарят,
да зарадват те децата
в коледната нощ пресвята. (това последното словосъчетание го „зае“ от една песен.)

В червено отбелязах моето „творчество“, а в синьо нейното.
Поне успява да намира рими 

Ти цяла поетеса си имаш вкъщи, Пеше!

Оставихме Тео за няколко дни при баба му и дядо му.
- Коко, сега, мамо, ще използваме докато брат ти го няма и на спокойствие ще "потренираме" диктовки и четене...
- ХА така... Затова ли го ЗАРЯЗАХМЕ?!? За да тормозите мен...

Пеше,страхотна поетеса
Неда,уникален е Коко пу-пу

Излизаме навън. Повтарям няколко пъти -"шапката, шала, ръкавиците".
- Мамо, стига де... Нали не отиваме на Северния полюс?!?
- Не, ама и към Южния не сме тръгнали...
- Шегуваш се, нали? Не вярвам наистина да си мислиш, че на Южния полюс е много горещо!
 

Уникален, браво!