Абе, Рачо, аз риба не умея много да приготвям, но баш скумрията ми е ясна. Поръсих със сол и пипер, бутнах няколко резенчета лимон в коремчето и с малко водица и олио - за 15 мин. беше готова. И им хареса и на двамата. Та мъжът ми даже беше много впечатлен и реши да отиде да купи още, да си имаме във фризера.
А за пърженето на скумрия имам спомени от работата ми в селския магазин (от там и определението ми „селянин“). Та бабите там си купуваха скумрия в захлас, понеже от години в село не са докарвали риба. А рибите, които ми караха бяха с размер 400 - 600 гр. т.е. едрички рибета. Та идва една баба и ми се оплаква, че щяла да умре от тая моя риба. Знам, че си живеят двамата с дядото, а тя предния ден си купи 2 риби от по 600 гр. Питам я цяла една риба ли е изяла, а тя ми казва - „оооо ами да, опражих си ги и двете и си ги апнАхме с дядото“. Бях втрещена - едра скумрия, пържена както обичат на село в много олио - ми тя попива като сюнгер бе. Като се троснах, че само ги пържат тия риби, една друга баба се върна да пита как тогава, трябва. След като обясних за скарата или тавичката, дълго време ме благославя женицата.