а свате, битката ще е оспорвана 

И аз се нареждам в тази битка, че съм по 2 Последно от сряда - изгубихме кутията за храна и вилицата в краткото разстояние между стола и стаята. Забравяна на всевъзможни места по няколко пъти, вече се изпари. Казах на Криси, че ще яде от торбичка с ръцете, щом не си пази нещата  А другия дребошляк от несесерите - вече не броя колко пъти съм ги зареждала наново.

П.П. Да се похваля и тук с малкия ми медалист - Криси има бронзов медал от международно математическо състезание  . За първо явяване се представи повече от добре. На Дани малко не му достигна, но той си е виновен, че бърза и не чете докрай условията.

Aaaa Мими, аз зареждането на несесера изобщо не го броя вече, но то в първи клас е така, вижда ти се драма и той. Колко суитчъра, шапки, гуменки имаме дето се изпариха, та моливите, химикалите, острилки, ножички... хич не ги водя на отчет. В началото на годината ако искаш вярвай купих по 10 бр. от всичко, че викам две са, да има. Ми тя Деса ги изконсумира всичките, а Еленка с една ножичка и второ леписло си кара детето от начало 
И якета разменя, учебници, бележник губи... 
Добре, че все й е гореюо та не й слагам по 2 ката дрехи, щото винаги единия е загубен. Което обаче не е гаранция де, веднъж се прибира с моето яке, че беше по къс ръкав. Сигурно се поватярм ама отивам да я взема, ноември е било, времето топло и тя с къс ръкав и суитчър, няма яке, та, казвам хайде обличай суитчъра и да тръгваме, а тя ме пита - ама аз имах ли суитчър и на отговора да последва, а той как изглеждаше  Та, така обляках й моето яке, че някак неудобно по улиците детето по къс ръкав, а майка му добре облечена 

Мими, поздравления за успеха на Криси!

Благодаря, Джам

П.П. Да се похваля и тук с малкия ми медалист - Криси има бронзов медал от международно математическо състезание.

Браво на невръстния математик! Това е истинско постижение.

Мими, моля те сподели какъв подход имаш към децата, за да харесват математиката.

Наскоро ме порази едно много уместно твърдение в статия, че учим децата на букви и четене по всевъзможни начини, но математическата грамостност не отстъпва по важност. И тя също трябва да се развива отрано, с методи и подходи според възрастта. Например, дори малко дете може да схване понятието за размери и пропорции с конкретни примери от ежедневието. Авторът твърдеше, че ако повече деца пристъпят към математиката по този начин отрано, по-малко възрастни после ще твърдят, че са зле с математиката и я мразят.

Браво на малкия медалист Мими, сподели, наистина, аз като един математически инвалид искам да НЕ възпитам това усещане в Ники

Мими, и аз като Вени - първо поздравления за постижението на малкия математик. И второ - самата аз съм яко скарана с математиката и искам, ако може детето да не върви по моите стъпки. Таткото би следвало да е по-добър с математиката от мен, инжинерин е все пак. Той обаче е много зле с обясненията. Чух го веднъж, как се опитва да ѝ обясни нещо, ама така го обясни, че и аз дето по принцип го знаех, не можах да разбера за какво говори.

Мими поздравления за двамата математици!
Момичета, мисля, че много ценни идеи се раждат в месечните теми и после се загубват.
Скоро търсих в стари теми  някой, някъде беше предложил книжка за момичета подготвителна-първи клас... беше по времето когато обсъждахме таласъмчето и ставаше въпрос за някакви помпони или нещо такова, които живеят в килер...  ами половината неща съм забравила и даже кой ги беше предложил не помня. Склероза!
От тази тема ще се загубят на Вени идеята с цветните кръгове, коментарите ни за писането и финната моторика и евентуално новите неща за математиката, които и аз чакам с нетърпение! Та предлагам тези неща да се събират в подфорума Игри и развитие. Когато се създаваше точно за такива разговори ми беше идеята, но нещо не потръгна, може би сега ѝ е дошло времето?! Аз наистина вече си обещавам за да седна и да посвърша малко работа в тази насока
Опитвам да ви изпратя една презентация за математически представи 2 или 3 група, ако стане ще изпратя и другите. Нали знаете, че моите работи са за бебешори.

Добре не се получи, много голям бил файла, ще ги пратя на пощата на Зачатие и някой от админите, да помага, моля!

От тази тема ще се загубят на Вени идеята с цветните кръгове, коментарите ни за писането и финната моторика и евентуално новите неща за математиката, които и аз чакам с нетърпение!

на мен затова ми се искаше Вени да преведе презентацията на български и да я пуснем в отделна тема тук - във форума за развитие е идеалното място, наистина.

           Благодаря ви, момичета!
           Цигу, да си кажа правичката, децата не съм ги натискала да четат преди първи клас Ако те искаха да пишат и учат буквите - занимавахме се. Единственото, което набивах в главите за четенето (още откак започнаха да се осъзнават), че книгите са най-хубавото нещо за хората, че с тях се открива един вълшебен свят и се научават много нови и интересни неща. Обаче с математиката беше друго - много държа на математиката, затова още на годинка брояха до 5 (не можеха да си казват имената още ), а след това почивните дни докато се гушкаме сутрин, смятахме пръстчета, после докато пътуваме или сме на разходка си задаваме задачи и така досега. Вече могат да умножават (дори 7 по 8 ) и събираме стотици + десетици. При всеки удобен случай решаваме задачи - устно. откак са на училище почивните дни решаваме задачи от учебника напред. Нямаме ден без математика.
При тях има и едно съревнование - кой е по-добър от другия, та и това до известна степен ги амбицира да учат повече.
Сега като четат текст, засичаме време да видим кой как чете и за да започнат да четат по-бързо (единия от другия) знаят, че всичко става с упражнения, и всичко що е за четене - четат.
Таблет нямат, на компютъра не сядат, телефон - само на баща си, ако им разреши и то веднъж-два пъти в месеца, така че имаме много време за задачи и четене
Може да ви звучи лудо, но такава съм си Искам да им положа сега здрава основа, на която да стъпят занапред и да ги науча да учат и да мислят сами и да бъдат внимателни (вечер трием и преписват, докато не ми хареса как са написали домашните).
Чувам вече приказки, че много ги тормозя, прекалявам и т.н., но за мен това е начина, пък и те свикнаха 

Аз сега наваксвам и чета какво сте изписали напоследък , че бяхме    в почивка и   с малкия се занимавахме  много хубаво един с друг   и " не  съм бляла в таблета " , както казвам на  баща му и  го  повтаря и Калоян

...-заведения с хубав детски кът - никога не са "просто кафене", а задълже са ресторанти. И.... ама както и да го въртя - това са 1500лв. за един детски РД с всите екстри и без подаръците на Дани от нас.

Добре  , де защо трябва в  ресторант ?
 Няма  ли в Стара Загора детски кът   с аниматори  ?
Целта е  да се забавляват децата  и досега в детски кът винаги  сме били на  весел и забавен празник за децата .
 За родителите , придружаващи децата  , има масички да седнат - с някаква почерпка - кетъринг от заведението или  разрешават да си внесеш каквото искаш   за хапване . 
Сумата за заплащане е   пакетна цена   за до определен брой деца    или   се заплаща за всяко дете , включвайки храната  и  отделно такса за детския кът . Сумите се  въртят около 200 лева   сумарно .


А за  завършването на  детската градина -   специален празник на скъпо място е  голяма тъпотия и според мен . Виж ако децата  са задружни и  искат да  поиграят и се повеселят заедно  , няма лошо  - но може да се организира  по  по- хубав способ.


За влизането в детските градини - преди  някъде  15-20 години , когато съм вземала или  водила племенницата ми , се събувахме  във фоайето до входната врата и по чорапи  се качвахме  до стаята  . 
Сега  - по настоящем при нас  има калцуни в един кош до  входната врата , но почти никой  не ги ползва . Влизаме в съблекалнята  - тя е отделна стая  до тяхната и там  често  самите ние каляме  и мокрим , преобуват се децата  ...  Не е хигиенично , но и не виждам как да  ги пуснем сами до шкафчетата  -  то пак ще внесат   мръсотия.
  В  старата ни детска градина  , по едно време  имаха  настояване ,  да си вземат пантофките всяка вечер   с нас и сутрин да си ги носим и да се преобуват  на входната врата  . Ама  хигиенично е ок ,  но пък  значеше  редовно да си ги забравяме .


mimi26 , поздравления за  успеха на малкия математик , и на  брат му разбира се     , и на майка им за  заслугите

Искам да им положа сега здрава основа, на която да стъпят занапред и да ги науча да учат и да мислят сами и да бъдат внимателни ...

Браво.

Това със звъненето по домофон за вземане на дете от детска градина не го разбирам аз.
Връзката родител-учител съвсем се къса. Разбира се ако родителя се интересува само от менюто в детската градина и може да си го прочете на врата е друг въпрос. Но как ще обсъдиш поведението и развитието на детето си, ако учителката тича да се върне при останалите 20 деца в групата? Не зная във вашите градини как е, но тук в Плевен аз ходя в 7 градини и навсякъде във фоайето на групата се изнасят творчески работи на децата и книжките по които са работили днешния ден. Дали хората като си взимат децата гледат ли в книжките или не не мога да кажа...

И пак от моята камбанария - често родителите не виждат, подценяват, не искат да приемат или просто неглижират че детето им има проблем. И някак с изненада разбират че детето изостава когато иде в първи клас и им се налага да учат, четат,пишат и смятат заедно с децата и тогава се хващат за главите и търсят помощ. Но сензитивният период на детето е вече отминал и се налагат по-специални мерки. Това може да се предотврати само и единствено с личен контакт с учителя в ДГ; като виждаш рисунките и книжките на другите деца и направиш съпоставка с възможностите на своето; като правиш съпоставка на поведението на своето дете и това на връстниците му.

Така че ако на мен предложат да си взимам детето по домофон никак няма да съм съгласна. Разбирам, че става въпрос за сигурност, но не бива да се къса връзката с човека, който гледа детето ти около 8-9 часа от денонощието.

...често родителите не виждат, подценяват, не искат да приемат или просто неглижират че детето им има проблем. И някак с изненада разбират че детето изостава когато иде в първи клас и им се налага да учат, четат,пишат и смятат заедно с децата и тогава се хващат за главите и търсят помощ.

А  не е  ли именно  ролята на  учителя да   обърне внимание ,ако  детето има проблем  .
Като професионалист , ежедневно общуващ с децата и знаещ   какви трябва да  са уменията им , не следва ли  той да забележи  ?
Родителя      ,ако има пък и  само  едно дете  и няма база за сравнение  , само  по  картинките  и това как другите са оцветили  своите    , едва ли  може да прецени ?  А и отделно  едно  дете  може да не оцветява хубаво  и  старателно , но пък  да брои и и смята   добре .

... но не бива да се къса връзката с човека, който гледа детето ти около 8-9 часа от денонощието.

Стига  персонала да има желание за контакт  и връзка   

В  нашата градина периодично изнасят  списък с часове и дати   за разговор с  учителките с предварително записване .  Часовете са вечер  след 17 ч .   , в това време на смяна с децата е  другата госпожа и  , ако родител   желае,  може спокойно да разговаря с   учителя .

Нимика, ако родителя иска да признае пред себе си и приеме мнението на учителя, че детето има проблем.За съжаление много често родителите отричат това и не се взимат мерки на време.

Кафенце, точно това са част и от моите притеснения. В нашата група работят по учебни материали за тяхната възраст - оцветяват, апликират, рисуват, свързват - и ни дават крайния резултат, но листчетата са "нахвърляни" върху шкаф пред вратата и всеки си търси неговото. Днес занесохме папка, където ще се събират листчетата за седмицата и в края ще ни ги дават и така съвсем няма да мога да направя съпоставка. Отделно при настоящата организация не виждам как реално ще мога да поговоря спокойно с учителката като ще трябва да развежда по 3-4 потропващи деца. График за разговори с директорката ще има, но на мен тя не ми трябва за преките наблюдения върху детето. Някакъв приемлив вариант ще е в по-топлото време, когато следобед ги извеждат на двора и ги взимаме от там, но понякога за да си тръгне учителката по-рано ги събират заедно със съседна група и ги наблюдава само една госпожа, която може и да не е нашата.
Ще видим как ще потръгне.

Поздравления и от мен за Криси и Дани и успехите им в математиката. И за мама Мими поздравления, за начина, по който им създава навици и отношение към ученето и упражненията. На мене този начин много ми допада, но ние сме доста по-либерални с нашия ученик. Характерът му е такъв, че не става с натиск, а някак лека-полека узрява и започват да се случват по-добре при него нещата. Или ние така сме решили ,не знам. Пък и двете бебета у дома се появиха точно, когато баткото стана ученик, та годината беше изпитание за всички ни - като организация и разпределение на задълженията в семейството, приучаване на Гошко към по-голяма самостоятелност и пр. Понякога се укорявам, че го оставяме доста често и дълго с таблета сам, но гледаме все пак да не прекалява. А и се надявам, че ще му се понасити с времето и ще вземат превес другите занимания, които обича. Не мога да го накарам обаче у дома да чете сам книжка. Не го възприема като начин за приятно прекарване на времето. Ако го накараме на глас да чете на нас, съгласява се. Но го възприема като упражнение по четене, което прави по задължение. Споделя, че от време на време прочел нещо интересно в междучасията от някоя книжка - госпожата ни накара да занесем подходящи за възрастта им детски книжки и им направихме кът за четене. Тя ли ги подсеща, те ли едно от друго гледат, ама там четат от време на време. Пак е нещо и за това много ми допадна тази хубава инициатива. Препоръчвам, ако си нямате такива кътчета с библиотечки в класните стаи, предложете на учителките и си направете.

Не мога да го накарам обаче у дома да чете сам книжка. Не го възприема като начин за приятно прекарване на времето.

Сигурно защото не ви вижда вие да четете за развлечение. Понеже тичате като мухи без глави по цял ден с грижите за трите деца, домакинството, работата... И у дома е така. Мисля и аз понякога кога децата ще ме видят да подгъна крак с книга на дивана... Чета, но вечер, като прилеп с таблета в тъмното, когато децата вече спят.

Засега всеки ден намирам начин да четем книги заедно, но моите деца са още малки. Най-подходящите моменти у дома са след събуждане и преди заспиване в леглото.

При нас през уикенда казвам, че искам да чета 15 минути книга, за да си почина. Да си вземат и те по една! Понякога работи, понякога предпочитат да играят. Особено в метрото, когато пътуваме, си носим книги за всеки. Ако съм само с големия, не е проблем. Ако и малката е с нас, се пита, обсъжда и бърбори.